06.05.2022

Интервюирахме ексклузивно Дария Платонова Дугина, философ, завършила Московския държавен университет, специализирала неоплатонизъм, способен политически коментатор и дъщеря на професор Александър Дугин. Интервюто в оригинал е двуезично (италиански и руски), за да бъде разпространено и сред рускоезичната публика.

- Дария, първо благодаря, че прие интервюто ни. Постоянно променящата се геополитическа ситуация се обръща към нов многополюсен световен ред, който е в контраст с новия глобалистки световен ред, на Великото зануляване, на финансовите олигархии и скритата власт. Русия в момента е страната, която води „сблъсъка на цивилизациите“: каква е ролята на Европа според вас?

Европа е бойно поле на два светогледа – глобалистки и антиглобалистки. Това вече е очевидно във всички страни. Президентските избори във Франция се проведоха наскоро и като ги анализираме ясно можем да видим съществуването на два блока – единият представлява народа, а другият транснационалните елити. Льо Пен и с нея и Меланшон бяха антиглобалистки в програмите си, основната цел на кампаниите им беше да увеличат покупателната способност на французите и да укрепят суверенитета на френската държава (това до известна степен може да се нарече голистка стратегия в случая на Льо Пен и позиция на необвързана страна в случая на Меланшон).

Днес Европа е политическо поле, подчинено на диктатурата на американската хегемония. За съжаление европейските елити сляпо следват заповедите на САЩ. Но кризата, която вече има голямо въздействие върху Европа, показва достатъчно негативните последици от тези политики - и то само от икономическа страна.

Пред очите ни се появяват много знаци, гласове и политически прояви на алтернативния подход – в Европа има сили, които искат многополярност. Това са антиглобалистките движения. Те са бъдещето на Европа, глобализмът и елитите на ЕС са неговото минало.

Всичко сочи към „упадъка на Европа“ – нарастващата тирания също беше изтъкната от Шпенглер като ключова характеристика на края на „културата“, както и технократичните правителства и господството на парите като ценност. Елитите на ЕС водят последователна политика на унищожаване на европейските държави.

Трябва обаче да се има предвид съпротивата, която съществува от страна на народите – съпротивата срещу смъртта на собствените им култури. Тя все още има да се покаже.

- В Италия хората пееха хвалебствията за Русия и Путин до преди няколко месеца; днес голяма част от населението застана на страната на НАТО и сочи с пръст Москва. Дезинформацията и широко разпространеното невежество в политическите науки доведоха до тревожен и опасен климат на идеологическа омраза. И все пак Италия е седалище на Първия Рим, тя е източник на изкуство, философия, наука и красота от векове , но изглежда е задрямала и е забравила собствения си произход и величие. Как мислите, че може да се осъществи пробуждането на курсивния логос и връщане към величието на този народ?

- На първо място, смятам, че е необходимо да се осъзнае, че медийната пропагандна система има за цел да засили американското влияние на европейския континент. За това, между другото, често се говори в Италия. Много е важно да се разбере, че днес режимът в Киев е крепост на деструктивна глобалистка идеология с идеи за ксенофобия, радикална омраза и тирания.

Много хора в Италия, но по-общо в целия европейски континент, не гледат благосклонно на Русия, въпреки че са против НАТО и американския империализъм. Има схващане за риска от преминаване от подчинение на една империя към друга. Какво мислиш за това?

Разбира се, това е голям риск. Има обаче различни нюанси на одобрение. Човек може да не одобрява специалната военна операция на Руската федерация, но да се въздържа от доставка на оръжие на Киев. Това също е позиция.

Европа има пълното право да бъде „неутрална“; геополитически това е независим полюс, който не принадлежи нито на морската цивилизация, нито на тази на сушата. Този междинен статус предполага известна неутралност.

Днес процесите, които виждаме, са подчиняване на страните от ЕС на волята на САЩ, т.е. тотално подчинение на нормите и императивите на морската цивилизация. Това е империализъм 2.0 и минава през културата.

Грамши беше много точен, като каза, че в съвременния свят завземането на властта става чрез културата. Който контролира културата (както и медиите), контролира страната политически и икономически. Днес културата в Европа за съжаление е контролирана от проамерикански структури.

Вие сте експерт и имате страст към френската философия и политика. Франция, както всички знаем, е една от най-силните нации в Европейския съюз и играе ключова роля в отношенията с Русия и извън нея. Какви сценарии предвиждате от предстоящите президентски избори във Франция? Как биха се променили отношенията на ЕС с Русия, ако Макрон беше загубил?

Президентските избори показаха, че глобалистките структури са направили всичко, за да запазят своето протеже Еманюел Макрон, който представлява интересите на световния финансов капитал. Неговият ментор, френският икономист Жак Атали, пише за важността на глобализацията и създаването на „нов номадски елит“, напълно откъснат от националните си корени. В такъв свят всички различия между култури, народи, традиции и всичко стават универсални. Такъв дневен ред е заплаха за множеството европейски идентичности.

Въпреки антинародната политика на петгодишния план на Макрон, целият механизъм на глобалистката система беше насочен към изкуствено продължаване на мандата му. Трябва да се отбележи, че ситуацията е революционна: начело на страната има кандидат, който няма подкрепата на мнозинството от населението. Може да се нарече нихилист, защото победата му е изцяло отрицателна.

Дори два дни преди втория тур на изборите Макрон обяви, че Франция е изпратила в Киев самоходни артилерийски установки и противотанкови ракетни системи. От успокоение Макрон премина към активна подкрепа на режима в Киев.

В телефонен разговор на 30 април 2022 г. Макрон обсъди със Зеленски плановете за френска подкрепа за Украйна и каза, че ще увеличи военната подкрепа за Киев.

Ако Марин Льо Пен беше успяла да дойде на власт, ситуацията щеше да се промени коренно. Тя е отявлен критик на НАТО във връзка с украинския конфликт. Позицията й има антиглобалистка основа. Ако тя беше спечелила, Франция можеше да се превърне в страна, с която Русия може да води диалог.

Тя многократно е заявявала, че Франция страда от наложените антируски санкции, наричайки ги „харакири“ за страната. За съжаление сега Франция стана заложник на интересите на глобалистките елити.

Като последен въпрос, от геополитиката се обръщаме към философията. Кои са любимите ви философи? И кои мислители според вас трябва да бъдат преоткрити в този исторически момент, за да си сътрудничат в голямото пробуждане, което се случва?

Според мен е абсолютно необходимо да се познават произведенията на Платон и неоплатониците, това са фундаментални автори, които освен всичко друго могат да ни дадат улики за събитията, които се случват днес. В платонизма основната идея е тази за йерархията, която се проявява както в душата (трите начала на душата), така и в държавата.

Когато се сменят редът и йерархията, материалното - похотливото начало става водещо, справедливостта напуска душата и държавата, започва царуване на тирания (това, което виждаме на Запад днес).

Също така е от решаващо значение да се позоваваме на писанията на Грамши – и на неговите идеи за „хегемония“ – това е важно за описване на процеса на подчиняване на европейското пространство на глобализма. Основната битка днес е не толкова военна, колкото културна. Ето защо е от решаващо значение да се разбере новата мисия на културата, която носи семантиката на цивилизацията.

В Европа култура, която се разпространява епидемично, е културата на глобализма (можем да различим различни тенденции – киборгизация на изкуството, увлечение от обектно-ориентирани онтологии и много други).

Бодрияр с неговата идея за смъртта в съвременността е по-актуален от всякога, според мен. Накратко, той отбелязва, че съвременното общество се стреми да премахне смъртта. Премахвайки това отричане на смъртта, смъртта залива всичко, подчинява всички процеси.

Ако анализираме, например, френската политика от гледна точка на танатологията, тогава това модерно отношение с „отричане на смъртта” може да се види във фигурата на Макрон.

Фокусът му върху виртуалността (предизборна стая в играта Meinkraft), призивът му към бъдещето (а не миналото), биохакерството му в услуга на неговите идеологически ментори (Бернар-Анри Леви) са доказателство за идеологията на опитващ се да преодолее смъртта, което всъщност е заложено в идеологията на самия глобализъм.

Ако се опитаме да се обърнем към екзистенциалния анализ, смятам, че е изключително важно да следваме философията на Хайдегер, който брилянтно описва опита от сблъсъка на човека с Битието. Опитът от война и конфликт е възможност за човека да види „автентичното“, възможност да стигне до неговата „свещена“ основа.

Превод: СМ