Светът вече може да си отдъхне. Противно на всички внушения и очаквания, Хилъри Клинтън не успя да се докопа дo Белия дом. Затова – затегнете коланите – колелото на световната история днес прави остър завой, а на кормилото е Доналд Тръмп. И краят на цяла една ера е пред нас.

Изборът на Тръмп, както и изборът за Брекзит, са част от пропукването в основите на съвременната Система – неолиберализмът и геополитиката на войната, крепящи се на световната хегемония на САЩ и на транснационалната олигархия –  прословутият един процент, функциониращ чрез своя център във Вашингтон и чрез сателитите си по целия свят. Един от тези сателити е и самият Европейски съюз, а най-незначителното му подразделение – българският политически елит, който изпълнява методично и без никаква съпротива повелите на преките си началници вече повече от четвърт век.

Промяната настъпва и съвсем не е преувеличено да се каже, че тя ще се усети в планетарен мащаб – независимо от предстоящите обрати и перипетии, независимо от променливия успех и съпротивата на статуквото, светът вече не може да бъде същият. Прогресивните и мислещите хора от всички континенти, както и милиони обикновени хора, изричат последователно своето „НЕ!“ на една безкрайно несправедлива и изчерпана в самата си същност Система. Еднополюсният модел на американската хегемония се разпада пред очите ни на множество светове, а американският народ, и най-вече белите мъже и жени на Америка, написаха Глава първа от новата си история, която ще се превърне в история и на останалия свят. Защото звярът, от който страдат милиарди, може да бъде ранен смъртоносно единствено там – в леговището, в което се е родил.

Тревогата от проспаната и изненадваща промяна пролича от пълното объркване, което настъпи тази сутрин не само в американските медии и в казионния естаблишмънт, подкрепящ статуквото, но и в европейските медии. Временната дезориентация, преминаваща в тиха паника, тепърва ще завладява васалите от европейския политически елит и неговия обслужващ персонал, каквото се явява управляващото статукво в България, заедно с цялата политическа класа – особено като се има предвид критичният момент, в който се намира страната ни между двата тура на президентските избори. Българският клонинг на Хилъри Клинтън – Цецка Цачева, макар и бидейки неин доста по-простоват и посредствен вариант, вече няма никакъв шанс да бъде инсталиран на Дондуков 2. Тя ще бъде отвята с минимално усилие, тъй като още с вота си на първия тур българският народ стана част от европейската и световната тенденция за промяна и събаряне на статуквото.

Кои са най-чаканите промени, които предстоят пред света, Европа и България?

На първо място най-голямата надежда е свързана с овладяване на агресивните войни на САЩ в Близкия изток, свързани с милиони жертви и с невиждано мигрантско нашествие към Европа. Тръмп нарече Обама и Клинтън „основатели на Ислямска държава“ и се ангажира да фокусира вниманието си към вътрешните проблеми на страната си, като се противопостави на неразумната доминация на НАТО в Европа и по света, свързана с огромни разходи за американските данъкоплатци. Въпреки недоволството на Меркел, която изказа възмущението си от намерението на Тръмп САЩ да спре да брани Европа, 45-ият президент на САЩ е категоричен в своето мнение, че светът, а и самата Америка, са уморени от нейната военна хегемония. Както каза Патрик Бюканън, „Америка придоби света, но изгуби себе си.“ В този смисъл, връщането на Америка на американския народ е главното послание и заявеното намерение на Тръмп. Огромните икономически и социални проблеми са фокусът, който поне отчасти, или поне в началото, ще привлече вниманието на новия президент. На това днес се надяват нормалните хора по целия свят – че САЩ най-после ще се занимае със себе си, със своя вътрешен враг, и ще остави човечеството на мира.

Оттук и заявеното не веднъж от Тръмп намерение за диалог и сътрудничество с Русия, което е стремежът и на самия Путин. В поздрава си до новоизбрания президент руският лидер изрази желанието си за „изграждането на конструктивен диалог между Москва и Вашингтон, основан на принципите на равноправието, взаимното уважение и реалното отчитане на позицията на другия, отговарящо на интересите на народите на нашите две страни и на цялата международна общност“. По този въпрос европейските елити, включително и смехотворните български „ястреби“ като Плевнелиев, Митов и Ненчев, вече със сигурност са изпаднали в пълно недоумение и тепърва ни предстои да бъдем свидетели на още по-абсурдни ситуации, в които те ще жънат плодовете на своята тотална неадекватност. Клишетата за „агресора Русия“ и кухите, изпразнени от съдържание „евроатлантически ценности“, вече не вършат работа, защото е ясно, че никой не им вярва – а друг словесен инструментариум за поддържане на идеологическото либерално и войнолюбиво статукво европейските васали не притежават. Объркването и унижението от факта, че ще бъдат принудени да обърнат публично палачинката, ще доведе до задълбочаването на срива в доверието към неолибералното статукво. 

Още повече, Тръмп заплаши да изтегли САЩ от Северноамериканското споразумение за свободна търговия между САЩ, Канада и Мексико (НАФТА) и от Споразумението за Транстихоокеанско партньорство (ТТП) между 12 страни от Тихоокеанския регион. А това нас ни касае пряко, защото е свързано със скандалните партньорства ТПТИ и СЕТА, срещу които протестираха милиони европейци, а белгийската провинция Валония дори отказа да подпиша СЕТА.Явно е, че предстои преразглеждане на двете заробващи споразумения, защото от тях ще пострадат не само европейците, но и самият американски народ. Всички тези споразумения са изгодни единствено за мултинационалните корпорации.

Така или иначе, Тръмп е обратното на всичко онова, което олицетворяваха Обама и Клинтън. Дали той ще изпълни своите намерения? Времето ще покаже. Но надеждата в Америка и в света за по-добър, достоен и мирен живот днес се събуди с покълнали нови криле. Съпротивата от страна на военно-промишления комплекс и на финансовата олигархия срещу Тръмп ще бъде  чудовищна. Неоконите няма да се предадат лесно и след като оближат бързо раните си от поражението, което претърпяха днес, ще се активират отново още утре и това е сигурно. Но все пак – процесите започнаха, светът има своя шанс да поеме в по-добра посока. И най-важното е, че тази посока днес се артикулира недвусмислено от самия връх на световната власт – Вашингтон – и посланието излезе от страната на Линкълн.

Затова, повече от всякога, именно от обществата в Европа и света зависи да се възползват от дадения сигнал, да станат част от обновлението на Системата, която превърна в страдание живота на милиарди, а на други милиони отне и самия живот.

Изборната победа на Доналд Тръмп има голямо отношение към случващото се в България днес. Още в сутрешните емисии на казионните телевизии бяха видими обърканите физиономии на водещите „журналисти“ и на техните гости от управляващия елит, както и на папагалстващите придворни анализатори. Едно малцинство, поддържано и захранвано отвън и обслужващо външни интереси, днес гледаше напълно неподготвено и неадекватно от екрана. Сега предстои неприятното задължение политическите и медийните лакеи в България да се извъртят на 180 градуса пред очите на цялата публика, защото техният идеологически и финансов донор претърпя поражение. Отгоре на всичко хранилката на соросоидите, свързани пряко с кръговете и агентите на влияние около Клинтън и Сорос, вече пресъхна! Затова и лицата им бяха посърнали, а най-често употребяваната дума за победата на Тръмп беше „популизъм“. Те все още нямаха какво друго да кажат – защото все още никой не им беше спуснал новите опорни точки. Но дългото повтаряне на думичката „популизъм“ в един момент ще бъде некоректно говорене срещу новия господар в Белия дом и те го знаят. Затова метаморфозата им започна унизително и смехотворно. И преля в кротките и смирени коментари на политическото статукво, което се хвана за думичката „промяна“ като за спасителна сламка.

Да, промяна!

Промяна, която обаче касае и самите тях. 

С оглед на новата геополитическа ситуация, която е част от неизбежна и трайна световна тенденция, кандидатката за президент Цецка Цачева вече е повече от нелепа и неуместна. Анахронична. Смешна до жалка. Историческото време се завъртя неумолимо и главоломно. Пошлата посредственост, съчетана с идеологическата отживелица на политическото статукво в България, ще изхвърли от борда на събитията кандидатката за майка на нацията. Плашилото, което тя размахваше до вчера, че другият кндидат за президент, генерал Радев, ни тласка фатално на изток към Русия и ни връща десетилетия назад в „развитието“ ни, всъщност вече съвпада с позицията на новия й господар отвъд океана за балансирана политика и сътрудничество с Русия. Не само Цачева, но цялото протестърско и политическо войнство днес е в капана на своя краен и абсолютен слугинаж. В капана на собственото си морално падение.

Свлякоха се изцяло и маските от предводителите на антисистемните и системните патриоти, които доказаха, че не са нищо повече от клоуни, поддържащи властта с изкуствено дишане уста в уста. Те се включиха с готовност и с гротескно престараване в жалка акция срещу единствения читав кандидат за президент, който има реални шансове за успех в борбата срещу статуквото. Магдалена Ташева толкова се увлече и самозабрави в обслужването на властта, че написа в своя статия: „Защото като пре­зидент и главнокомандващ той (Румен Радев – бел.ред.) може да обяви военно положение и назначеното от него служебно правителство да продължи да управлява България в условията на ед­нолична власт. При такива обстоятелства ще трябва да молим Бога България да оце­леe поне частично в пламъци­те на американската война срещу Русия.“

Жалко, нали? По-жалко дори от воя на грантаджиите и протестърите… Добре че искрените, патриотично настроени хора, все още могат да премислят мъдро, доверявайки се на своя колективен инстинкт.

Така или иначе, вече стана ясно, че Цачева няма да има възможност да си говори на „европейски език“ със своята фаворитка Клинтън, защото, слава богу, другият кандидат за президент много скоро ще си говори с Тръмп на английски.

Това са реалностите. От всички нас зависи да бъдем част от обновлението на света и Европа. Нито американският народ, нито европейските народи могат и трябва да свършат нашата работа вместо самите нас. Те ще си свършат тяхната част. Но каузата е обща. Време е България да слезе на терена на голямата игра и да скъса с ролята си на публика, която вика за победата на чуждия играч.

Време е да се поздравим с победата на наш играч. С победата на наш президент. С победата на България в най- трудната битка – битката й със самата себе си.

И когато всеки един от нас победи собствените си предразсъдъци и страхове, едва тогава ще можем да си извоюваме България обратно.

Да, Тръмп победи. Светът си отдъхна. На ход сме ние!

http://www.memoriabg.com/2016/11/09/svetut-si-otduhna-na-hod-sme-nie/#.W...