Сирия – пророчеството на кулата

Ситуацията в страната, честно казано, не ми харесва. Потиска ме и съдбата на Новорусия.

Това обаче не е основание да се критикува позицията по отношение на Сирия, която, напротив, е последователна и геополитически коректна. Подкрепата за шиитската ос (Иран, Ирак, Хизбула, Асад) е напълно съвместима с континенталната логика. Вярна е също така и Европейската посока – цяла Европа трябва да се изправи и да се поддържат както крайните, така и умерените континентални сили. Проблемът с имигрантите ще продължава да расте и това е достатъчна причина.

Но нещо ни се изплъзва.

Европейският съюз се движи ритмично към колапс. Либерализмът се разлага в ядрото си като интензификация на постмодерното, което между другото има разрушаващ потенциал. Още няколко стъпки и бездната ще се отвори, и е невъзможно това да не се забележи.

Но ето и най-важното: заедно с либерализма и Запада, загива и цялата съвременност – включително и руската. А сериозна метафизична алтернатива никой не търси. Този въпрос не се поставя никъде, от никого. Правилните стъпки, които се редуват с погрешни, не могат да скрият нарастващата празнота и безсмислието в историческия момент. Или по-скоро: моментът е наситен със смисъл, но този смисъл напълно убягва на обществото – то остава хипнотизирано от „жизнения свят“.*

Интуитивно, за всички е повече или по-малко ясно: Русия се опитва да съхрани суверенитета. Това е здравословна реакция спрямо глобализацията. Но от здравословната, почти инстинктивна реакция, до ясната картина на света, до систематизирания възглед и обоснованата разумна алтернатива има огромно разстояние. То расте с всеки изминал ден, докато ние решаваме (с променлив успех) технически въпроси – включително в геополитиката. Пустинята се разгръща.

И все пак: на фона на последователната интелектуална дегенерация на цялата система, отделните правилни и коректни стъпки, съответстващи на ясната геополитическа логика (като например решителното военно участие в сирийската криза), са позитивни моменти, които трябва да бъдат оценени като такива. Много неща – почти всички – отвращават, но руските войски в Сирия – не. Напротив, те внушават предпазлива радост. Недостатъчни, закъснели, грешни, или не толкова грешни … но това е по-добре, отколкото нищо.

Ислямската есхатолотогия е тясно свързана със Сирия. И по-конкретно с Омаядската джамия**. С една от кулите и една от криптите й. И до днес под тази кула всеки ден постилат чист килим.

Знаете ли защо?

Странно, но пред очите ни се сбъдва едно от пророчествата (бел. прев. – „хадис“***) за общ фронт на християни и мюсюлмани срещу Даджал****. В центъра на това пророчество е Дамаск.

Латакия. Много важна дума в геополитическата карта на света в последните времена.

http://www.memoriabg.com/2015/10/04/siriya-prorochestvoto-na-kulata/