В последно време европейските интелектуалци обсъждат нова политологическа концепция, ставаща все повече и повече актуална: популисткият момент.

От една страна за това са загрижени левите шмиттианци, такива като Шантал Муф. От друга страна е блестящият идеолог на европейските консерватори, на „новите десни”, на най- сериозната и влиятелна фигура на интелектуалеца в Европа- философът Ален Де Бенуа. И десните и левите публикуват текствове, посветени на популисткия момент, давайки различни интерпретации, спорейки и правейки прогнози за бъдещето.

Какво е това популистки момент?

На първо място – това е появяването в политиката на такива лидери, които стават извънредно популярни, обръщайки се към широките маси без да се грижат  за идеологическата последователност на своите платформи и позиции. Преди всичко това са Путин и Тръмп, чиито възгледи трудно се квалифицират в общоприетите категории- десни, леви и.т.н. Такива лидери разбират и чувстват обществото, какво иска в действителност, към какво се стреми, какво мисли, от какво се бои и отговаря на тези очаквания направо, без да се опитва да облече това в някаква система. И това работи, при това все по-добре и по- добре. От случайност или „сбой” в системата- това постепенно става тенденция. След Тръмп- това вече е глобална реалност, с която трябва да се съобразяваме.

На второ място- на лице е пълна криза на либералната демокрация. Там, където тя се опитва  да излезе открито, настоявайки директно на своите идеологически ценности - човешки права, гендерна политика, космополитизъм, отворено общество, глобализация и.т.н. нейните представители търпят неизменно крах. Либерализмът още контролира много сфери- световните финансии, глобалните корпоративни СМИ, културата, образованието, технологиите, но в действителност по същество те се отхвърлят от обществото. Краят на историята не се състоя и самият Фукояма , като пълен лузер, вече мърмори, че сега САЩ са провалена държава /fail state/. Либерализмът е мъртъв. Но него не го  унищожават старите противници, не комунизма и не фашизма, а нещо ново - популизма. Всеки популист и десният и левият печели срещу всеки либерал.

На трето място- и това е по- сериозното, на първи план в политиката излиза новият субект, новото явление - народа, populus, оттук и популизъм. Народът отсъства в идеологиите на Новото време. Него го няма в либерализма, там главният субект е индивидът. Няма го в комунизма- там главното е класата. Няма го и във фашизма- там главното е държавата. Всичко това остана в  20-ти век. Сега изпод развалините им се изравя нещо забравено или нещо въобще не съществувало- Народ. Той не е просто сбор от индивиди и не е класа, и не е гражданинът с паспорт и регистрация. Това е нещо живо, органично, цялостно, постоянно изменящо се, избягващо строги определения. Народът живее повече, отколкото хората. В него има дълги цикли, други мащаби. Той се доверява на мита и е скептичен към науката. Даже ако народът е страхлив се възхищава от безстрашието на героите. Даже ако е грозноват- искрено обича красотата. И ето този Народ сега встъпва в активно противоречие с наложената политическа система.

Народът не е нито ляв , нито десен. Той едновременно е и за порядъка, и за свободата, и за държавата, и за социалната справедливост, и за могъществото и за непрекъснатия празник. Народът лесно съединява противоположностите, даже без да ги забелязва. Народът живее по особена логика, която няма нищо общо с нормативите на съвременната политология и социология. Народът винаги не е такъв, за какъвто го мислят. Той не позволява да бъде изчислен, преброен. Той изхожда от друга логика, не от логиката на Просвещението и Модерна. В някакъв смисъл е много древен този Народ. Той пие от соковете на вечността.

Народът като политическа концепция се появява днес като опозиция на либерализма. Либералите крещят за фашистка или комунофашистка заплаха. Те не са в сила да разберат същността на популисткия момент и го интерпретирт през призмата на старите клишета. За това и губят.  За това са и обречени. И все пак и левите и десните са единодушни и се надяват в това, че това е само момент, един миг. Това е ограничен отрязък от времето, някакъв квант от историческото движение. Ще стане ли Народа и съответно популизма накрая система, програма, стратегия или ще се окаже само временна корекция на пътя на либералната глобализация, никой навярно не може да каже. При глобалистите в началото на 90-те имаше свой момент- еднополюсния. За почти 30 години се провалиха всички, които можаха да превърнат глобализацията и еднополярния свят в отвратителна карикатура.  Същото направиха с демокрацията реформаторите от 90-те в Русия. Сега настъпва друг момент- Народът се явява на сцената на световната история. Това е шанс, това е риск, това е отговорност, това е предизвикателство. Но това е нашия момент. Ако не се използва ще бъде истинско престъпление.

Всичко добро., вие гледахте програмата „Директива Дугина” за популисткия момент.

Да, всичко е вярно, но да не се възползваме от такъв популистки момент би било глупаво и даже престъпно. Но нима няма такова престъпление, което ние още да не сме извършили? Уви не всичко е по силите ни. Въпреки това е отворена прекрасна възможност за истинска алтернатива- руската алтернатива.