Вижте. В жестоките стихии на войната понякога забравяме за стратегическите перспективи. От какво всъщност се нуждае Киев и от какво Москва в тази война?

Киев иска да се интегрира плътно в Европейския съюз и да стане Втората Полша (Малка Полша, а не Малорусия) за англосаксонския свят. Мечтата да стане Втора Полша е константа на украинския национализъм. Потомците на православните западноруски селяни и анархистите казаци скочиха на Майдана, за да израснат в полски господари.

Те се чувстваха като исторически джуджета и изроди и искаха да се поправят. За шляхтата (полската аристокрация, бел.ред.) те бяха боклук. И те бяха тъжни заради това. Така те се опитаха да станат това, за което се смятаха поляците – „щит на католическа Европа в лицето на православна Евразия“.

Фактът, че можеха да загубят територии, изобщо не ги спря, защото това изобщо не са техни територии, така че беше допустимо да се жертва Новорусия. Основното беше хохломакакските им скокове да бъдат белязани от западния господар. Пан Атлантика.

Шутът Зеленски си е шут, но всъщност той постигна това. Западът разбра за преданите си изроди и любезно потупа козите по раменете. Залужни и Буданов може би вече са щастливи. В исторически план се състоя Втората Полша.

За Москва е достатъчна Първата Полша, която някога е била част от нашата империя. Първата Полша е реална и някога е била сериозен и дори превъзхождащ съперник на Московия. Никога не сме се смеели на Първата Полша, дори когато беше под наше подчинение.

Това е по-скоро трагедия на гордия западнославянски народ, избрал католицизма и Европа, а не православието и Евразия. Свободен и ясен избор. Можем само да съжаляваме. Но не без известно уважение.

Втората Полша вече е карикатура. Това са просто побеснели руснаци, които са били изкуствено (заедно с ерзац езика и ерзац идеологията) устроени като киборг, изграден от поляците и след това взет - като самите поляци - от англосаксонците за санитарен кордон. Сега това е неприемливо за нас.

Основната и единствена стратегическа цел на Москва в тази война е премахването на Втората Полша. Една е достатъчна.

Минималната програма (все по-малко и по-малко реалистична поради обхвата на украинския тероризъм и дълбочината на дегенерацията на обществото) е да се превземе Новорусия (което беше свършено наполовина и започна да буксува); максималната програма е да отидем в Лвов.

В същото време, нито минимумът, нито максимумът не може да бъде постигнат по инерция, което означава, че за да се предотврати Втора Полша, трябва да се започнат мащабни реформи в самата Русия.

Русия има същите стратегически цели и методи за постигането им. Но все още не са започнали истински. Така че в известен смисъл Киев вече е постигнал целта си, а ние сме едва в началото на пътуването.

И в края на краищата, дори ако всички киевски престъпници бъдат унищожени или попаднат в ръцете ни и ние проведем акция на пълно възмездие срещу всички, които са участвали в тази епична война срещу нас, можем да кажем, че те са постигнали целта си - в крайна сметка , териториално и политически, те вече имаха всичко преди Майдана, а след това тепърва започнаха да губят.

И нямат реални и сериозни цели. Това са болни, слабоумни джуджета и вниманието, което са привлекли към себе си, вече е повече от това, на което биха могли да разчитат.

Сега всичко зависи от Русия. Защото, попаднали на такава отчаяна съпротива на луди изроди, ние сме изправени пред факта, че нещо не е наред с нашето общество и държава. С тях е ясно. А с нас.....

Затова е важно да обхванем целия хоризонт на нашите цели в тази война: в края на краищата основното е да победим не тях, а себе си. В нашето общество тече най-трудният процес на отрезвяване, пробуждане, връщане към себе си. Ето нашата основна цел в тази война: не само да премахнем Втората Полша под корен, но и да върнем Велика Русия в нейната достойна суверенна орбита.

Превод: СМ

Поглед Инфо