Наближаваме много важен етап. Във всеки смисъл и на всяко ниво. Формулата либерализъм + патриотизъм, която ръководеше управлението през последните 23 години, окончателно рухна. Всъщност на базата на нея – тоест на баланс със Запада, на постоянна игра с него за оставане в неговата система и защита на суверенитета – външнополитическата, вътрешнополитическата и икономическата система се превърна в анахронизъм.

След 24 февруари 2022 г. това вече не работи. Преди работеше, но сега не. Всички задвижващи ремъци, които свързваха Русия със Запада и които върховният главнокомандващ доста умело манипулираше, отвоювайки позиция след позиция в укрепването на суверенитета на Русия, бяха скъсани.

Формулата либерализъм + патриотизъм се разби на парчета заедно със Северните потоци, вълната на украинския терор и Марша на справедливостта. На фронта това доведе до задънена улица, която все още трябва да се поддържа. А това изисква нови усилия, нови стратегии и нова енергия. Формулата либерализъм + патриотизъм не може да даде всичко това. Потенциалът му е изчерпан.

С това е свързана и нарастващата апатия на управляващите елити, които изчерпват потенциала си в разговора с хората. Всеки ден на война е нова непреодолима болка. Ясно е, че Победата ще обясни всичко на всички и ще даде нов гигантски тласък на историческото съществуване на Русия. Но не е много близо до него. Освен това формулата либерализъм + патриотизъм все повече влиза в конфликт с перспективата за Победа.

Факт е, че либерализмът не е суверен по дефиниция. И сега, когато въпросът за суверенитета на Русия стои изключително остро - да бъде или да не бъде, либерализмът разкрива цялата си токсичност.

Всеки кръг от войната изисква нови и нови смели решения – в икономиката, политиката, информационната сфера и културата. Необходима е истинска пълноценна мобилизация на обществото – както на хората, така и на самите елити. Но именно дълбоко интернализираният либерализъм, както и страхът от Руската идея карат елитите да забавят и отлагат всичко това.

Сега на върха стана модерно да се крият зад "Вагнер". До това, казват те, води патриотизмът без либерализъм. Това е напълно подвеждащо. Вагнеровското въстание е резултат именно от либерализма, съхранен след началото на СВО и прилив на мигновено съзнание, че това не може да продължава така. И истината е, че наистина не може. Бунтът беше преодолян. Но причините му не са изчезнали. А те са много по-дълбоки от личните противоречия на отделни фигури – военни и политически.

Изглежда обаче самата власт не вярва в патриотизма. Тя се страхува от Руската идея, не вярва на народа, изпада в паника за момента, когато суверенитетът (което означава разчитане само на собствените сили и пълна независимост от външни играчи) ще се окаже единствената реалност, а не цел.

Русия се държеше като суверенна сила. Затова и сега трябва да носи отговорност за думите и действията си. Кръвта, пролята от нашите войници на фронта, е отговорът. Понякога поведението на управляващите елити е избягване на отговор.

Но либерализмът, опитът да се запазят всички пропорции, условия и правила на мирните предвоенни времена, не е полезен в такава ситуация. Това е мина, поставена под системата. И разбира се, всеки опит за споразумение със Запада е не само безполезен, но би бил директно предателство. Западът и либерализмът като такъв днес са на тази фронтова линия. Във всеки смисъл и във всяка област.

Спасението е само в патриотизма, освободен от всякакъв намек за либерализъм.

Само това ще отвори нов хоризонт. И веднага всичко, което днес е невъзможно, ще стане възможно. А това, което днес, уви, още е възможно, ще стане невъзможно. Най-важното е, че можем да оцелеем и да победим. Но за това либерализмът ще трябва да бъде пожертван необратимо и решително.

Превод: ЕС

https://pogled.info/svetoven/russia/aleksandar-dugin-patriotizmat-tryabv...