Сближаването между Русия и КНДР е страхотна инициатива. Именно срещите и преговорите между руския президент Владимир Путин и наследствения глава на КНДР от слънчевата династия Ким Ким Чен Ун станаха основната сензация на ИИФ (Източния икономически форум).

Западът коментира така: на всяка цена да се прекъсне това сближаване, да се забранят всякакви движения на Русия и Северна Корея една срещу друга.

Но сега, след година и половина драматично СВО, вече можем наистина да разчитаме само на помощта на тези, които решително са поели по пътя на всеобщата борба срещу господството на Запада, които сериозно защитават своя суверенитет и разчитат на своя суверенен мироглед в това. А днес това са предимно Северна Корея и Иран. И Беларус също, но ние сме едно цяло с тях.

Неслучайно Вашингтон нарече всичките „държави разбойници“. Онези, които пряко предизвикват либералните глобалисти, веднага биват маргинализирани и демонизирани. Това е войната и нейните закони.

Руският елит дълго време остава под пълния контрол на Запада - преди всичко ментален, културен и идеологически. Оттук и арогантното и иронично отношение към Северна Корея и идеите на чучхе (което на корейски означава само „суверенитет“, „разчитане на собствените сили“, т.е. собствения Дасайн).

Същото се отнася и за Иран, който провъзгласи върховенството на традиционните ценности на шиитската религия и иранската култура над западния либерализъм. Още веднъж, цивилизационният суверенитет е в основата. И по отношение на Беларус, която е напълно независима от Запада и неин постоянен истински лидер, ситуацията е същата. Лукашенко е гарант за свободата и независимостта на своя народ и следователно „враг на Запада“.

Като цяло идеологията на чучхе (주체) е много интересна и оригинална. Тази концепция не е нова, а е взета от корейското конфуцианство. Древното значение на израза "чучхе" е "нещо, видимо от страната на субекта".

Това е пряк аналог на „съдържанието на интенционалния акт” във феноменологията на Брентано-Хусерл. Това не е нещо, което съществува, а нашата представа за него. Това също е близко до тезата на Бъркли "esse percipere est".

Но Ким Ир Сен, легендарният основател на нова Корея, му придава значение, близко до древния автохтонен корейски култ chondogyo, където се тълкува в смисъла на духовния суверенитет на корейската общност, който предхожда идеите за външния свят .

Тоест имаме работа с етнофеноменология, с идеята за сакрален интенционален акт, чиито структури са предопределени от спецификата на корейския манталитет, отразен в нещата от външния свят. По същество става дума за тотален цивилизационен суверенитет и пълна самостоятелност.

Освен това в култа към Чеондогио важна роля играе проектът за изграждане на корейско идеално общество, свободно от тъмната страна на съществуването, което се преодолява чрез синхронизиране на духовните усилия на всички корейци. Суверенитетът, за който говорим тук, е преди всичко суверенитетът на душата (на корейски maeum - 마음).

Доктрината чучхе едновременно предполага пълно отхвърляне на индивидуалната антропология и триумфа на холизма (тезата на Аристотел, че цялото е по-голямо от сбора на неговите части). Хората са приравнени към духовна армия (доктрина Сонгун, 선군).

В етиката на чучхе най-ужасното нещо е „лелеенето“. Това е най-важният термин, който означава, че човек взема за модел нещо външно по отношение на неговия народ (민족), на неговата култура. Той предава духовния суверенитет на своята душа и престава да бъде човек.

Доктрината чучхе радикално отхвърля капитализма и западната хегемония, презира комфорта и е безпощадна към корупцията.

Беше обичайно да се смеем на идеите на чучхе в края на съветския период, когато самата либерална дисидентска интелигенция изпадна в чисто „лелеене“.

Резултатът е очевиден - загубени са страната, социалната справедливост, индустрията, независимостта, достойнството. Тоест съветската интелигенция просто се присъедини към западната демонизация на своя идеологически враг, предавайки собствената си общност и идентичност.

Уви, това отношение към КНДР продължи и при Путин. По отношение на родината чучхе ние продължихме да се държим „поклоннически” на Запада.

Ето защо ние осъдихме ядрената програма на Северна Корея през 2016-2017 г. в Съвета за сигурност на ООН. На собствената си глава. Отново последвахме Запада, а Западът вече беше в разгара си и се готвеше за война срещу нас.

Но сега започнахме да се подобряваме. И срещата на Путин с Ким Чен Ун в рамките на Владивостокския икономически форум, преди това посещението на министъра на отбраната Шойгу в Пхенян и обявяването на мащабно сближаване и военно-политическо партньорство между Русия и КНДР чрез устата на Лавров са важни признаци за работа върху грешките.

Необходимо е трезво да се разбере: който отхвърля западната хегемония, е (за Запада и неговите васали) „държава-разбойник“. Който и да й служи – дори открито нацисткият терористичен режим в Украйна – е „демокрация“ и „права на човека“.

Русия в очите на Запада днес също е „държава разбойник“. И прозападният (все още „преклонен“) елит в Русия е съгласен с това. Но деколонизацията на Русия и императивът за суверенитет изискват от нас да сложим край на това състояние на нещата.

Имаме нужда от собствена руска православна версия на чудесното учение на чучхе, тоест доктриналния дизайн на нашата цивилизационна идентичност и самодостатъчност.

Да, ние сме отворени към приятели, но живеем в наш свят, изграден според законите на руската преднамереност. Ние сме суверенен субект на историята, а не марионетки под външен контрол.

Но Западът и неговите претенции за истината от последна инстанция трябва да бъдат радикално отхвърлени.

Като героичния народ чучхе и мъдрите и непоколебими иранци. Колко мили и смели беларуси са верни на своята идентичност. На Запада трябва да му се отрече правото да бъде универсален субект. Трябва да се превърне в обект на изследване. Като пеперуда или гъба.

Дали пеперуда или гъба смятат за „държава измамник“ е много интересно, но все пак очевидно не е най-висшата форма на познание или универсален закон. Това е само мнение.

Западът е регион, една от няколкото провинции на Великото Човечество. Има и други региони и провинции във Великото човечество. И те имат собствено мнение за това кой е „държава разбойник“ и кой не.

Нелепо и назадничаво ли е да си привърженик на чучхе или шиитските учения на Вилаят-и Факих, или напротив, достойно и благородно? Честно ли е да подкрепяме Бащата на беларуския народ или е старомодно.

Това е решение не само за колективния Запад, но и за по-голямото човечество. И тук мненията могат да се различават значително. И така с всичко. И с ЛГБТ, и с джендър политиката, и с миграцията, и с човешките права, и с капитализма, и с частната собственост, и с гражданското общество, и с ИИ.

Имаме нужда от дълбока деколонизация на нашето съзнание.

Имаме нужда от собствен суверенен мироглед. Ние се разбунтувахме срещу западното господство, но в много отношения все още сме колония. Психическа колония.

И ние трябва без колебание да се учим от онези, които вече са извървели дългия път по героичния път на това въстание.

Ким Чен Ун, добре дошъл.

Далечният изток вече ще бъде територия на свободата.

Превод: СМ

https://pogled.info/svetoven/dugin-velichieto-na-chuhche-Rogue-States-i-...