Ситуацията с експлозиите в Ливан на пейджъри, уоки-токита, телефони и дори битова техника има много измерения. Ще се спра на трите най-важни.

Първо, случилото се е просто истински масов тероризъм, извършван от държавата Израел. Изглежда, че след това, което прави в Газа, нищо не трябва да ни учудва. Но не, учудиха ни. Акт на масов терор, насочен не срещу “Хизбула”, а срещу ливанския народ като цяло: хиляди пейджъри, уоки-токита и телефони, включително на деца, експлодираха.

Сега е трудно да се говори за Израел освен като за терористична държава. Същото важи и за САЩ и демократите на власт там, които напълно подкрепят терористичните действия на Израел.

И това е ясен сигнал към всички, които още не са разбрали, че живеем в епоха на диктатура на маниакални убийци, завзели властта в света. Носители на антихуманна идеология. Между другото, един от нейните създатели, израелският философ Ювал Харари, казва следното: властта трябва да бъде прехвърлена на изкуствения интелект, технологията трябва да управлява света. И съответно човечеството е унищожено.

И затова не е случайно, че Израел и Украйна, две терористични държави, са прикрити и подкрепяни от най-важната терористична държава. САЩ.

Вторият много важен аспект е техниката. Когато се радваме на технологичното развитие и дигитализацията, изобщо не мислим за другата страна. Фактът, че технологията може да бъде инструмент за убийство, може да пороби и всъщност да направи човек пристрастен към нея. Технологиите могат да бъдат инструмент за проследяване, контрол, а ако господарите на технологиите не харесват нещо, тогава и инструмент за унищожение.

Все още се изяснява как може да се взриви такова количество техника, разпространена в Ливан. Една от хипотезите е, че там не е имало експлозиви. Че самите устройства по някакъв начин са били детонирани на разстояние чрез определени сигнали.

Технологията убива. И това е много важен момент. Безразсъдно сме въвлечени в дигитализацията, наивно вярваме в изкуствения интелект и дори простите електронни устройства могат да служат като инструменти за убийство. И ние сме абсолютно беззащитни срещу това.

Но ако все още не сме успели да се справим с тъмната страна на сравнително простата технология, тогава какво можем да кажем за изкуствения интелект, който безкритично включваме в живота си? И когато някой си спомни тъмната страна на технологиите, тогава просто никой не слуша тези хора. Но точно сега тази тъмна страна се усети. И това е само началото. В крайна сметка, колкото по-напреднала е технологията, включително изкуствения интелект и невронните мрежи, толкова повече опасности и смъртоносни заплахи носи тя за човечеството.

И накрая, третата точка. Също техническа. След нападението на вражески дронове и взривове във военен склад в Торопец, много ТГ-канали публикуваха карти на “Гугъл”, на които ясно се вижда този наш склад за боеприпаси. Включително всичките му координати. И това не е някаква секретна информация, а просто карта на “Гугъл”.

Ние сами донесохме “Гугъл” тук: елате картографирайте ни, така че да бъде по-лесно за хипстъра да намери кафенето наблизо. И “Гугъл” проследи всички наши военни съоръжения и ги предаде на киевските терористи. Ние сами поверихме създаването на нашата система за търсене “Яндекс” на ционистите Носик и Волож, които в критичен момент просто избягаха от Русия заедно с огромен брой специалисти и вероятно предадоха ключовете и кодовете от нашата система на нашите врагове.

Тоест ние сами пуснахме козата в градината, пуснахме троянския кон в нашия град. Илиада наистина ли не ни е научила на нищо? Казано е: “Страхувайте се от данайците, които носят дарове - всеки ученик в Русия знаеше тази формула”. Сега често изобщо не знаем кой е Омир и какво е троянския кон, този „дар на данайците“.

И сега, пред заплахата от троянския кон, този данайски дар, ние сме абсолютно безсилни. Защото сме загубили най-елементарните културни умения и недоверие към тези, които идват при нас отвън. И като аборигени, като диваци си отваряме устата, когато ни донесат едно или друго техно нововъведение. Без дори да се замисляме, че това е знак за деградацията на обществото ни.

Слава богу, тези дни в Русия не гръмнаха пейджъри, уоки-токита и телефони. Но това е сега, не утре. Продължаваме да се хвалим с подражание, догонващи технологии, изцяло зависими от доставчици на тези високотехнологични продукти, които ние самите не знаем как да произвеждаме. И затова дори не знаем какво има вътре, не можем да си представим пълнежа на много технически средства.

Това, което се случи в Ливан, беше „последното звън“. Необходимо е да спрем наивния оптимизъм на дигитализаторите, които демонстрират ярки оптимистични презентации пред нашето ръководство. По същество хипнотизират умовете на хората с напълно безотговорни твърдения за технологичния прогрес.

След случилото се в Ливан всичко това трябва да се третира изключително внимателно. И да приемаме всякакви технически иновации само след подробна оценка на безопасността. Включително и за нашия руски суверенитет.

Превод: В. Сергеев

Източник