В тази война няма и не може да има неутрална позиция. Има само два лагера. И това е. Всеки колебаещ или нерешен рано или късно (мисля, че много по-рано отколкото изглежда) ще бъде принуден да вземе оръжие в ръка и просто да отиде на фронта, а фронтът днес е навсякъде. Невъзможно е да доведем тази дълга, тежка, ужасна война до мястото, където беше преди 24 февруари 2022 г. Не можем и да я спрем. Може само да се спечели. Или може да се постави точка в историята на човечеството. Тогава без победители. Смъртта ще победи.

Засега е война. Значи все още живи.

Ако не сте за СВО, не сте за Русия, не сте за държавата, не сте за нашия народ, то ще дойде моментът и от вас ще поискат да убивате руснаци, да рушите Русия като държава, да взривявате коли, домове и железопътни линии, да криете терористи в домовете си, да сте целеуказатели. Няма повече сигурност.

Затова най-добре решете днес. Това се отнася до всички руснаци. Но това се отнася и до останалите страни.

Ако искате да запазите суверенитета си, то под егидата на колективния Запад това е просто невъзможно. Либерализмът в Международните отношения отрича суверенитета и признава единствено Световното правителство, тоест западната хегемония. А за многополюсния свят, където суверенитетът е възможен, трябва да се воюва със Запада. Което днес Русия прави. Прави го заради всички.

Ето що е Третата световна война. Всички, на които им е наистина скъп суверенитета, трябва да застанат на наша страна. Или съзнателно и завинаги да се откажат от него и напълно да се подчинят на Запада. А Западът днес воюва с Русия. И кара другите да правят същото.

В този смисъл е случилото се с Украйна, случващото се в Молдова и Грузия, това, което заплашва Турция и дори Китай.

Ние и те.

Украинците през последните 30 години масирано и активно, натрапчиво и непрекъснато ги учат да мразят руснаците, всичко руско. Цели поколения израстват в русофобия.

От 2014 г. украинците започнаха да ги готвят да избиват, палят, разчленяват, пекат, изтриват от лицето на земята руснаците. Всички - мъже, жени и деца. Така беше създаден образът на врага - на “москаля”. Той представлява жесток “получовек”, “чудовище”, “тъпак”, “безжалостен”, “груб”, някаква материална шайка, жадуваща да се нахвърли на мирния украински рай и да го превърне в кървава кайма. И за да не допусне това, украинецът винаги трябва да се готви да нападне първи, да пренесе войната на територията на противника. Да превърне в кървава кайма него самия, за да не превърне той Украйна. И така с години и десетилетия.

Мнозина се чудят защо украинците се съпротивляват така ожесточено? Защото воюват не с нас, а с образа, който живее в съзнанието им. В сериала “Черното огледало” има епизод, където хората воюват със страшни чудовища. Но се оказва, че чудовищата ги създават специалните оптични прибори, които самите хора носят задължително (иначе наказание). А тези, които изглеждат като “чудовища”, са просто същите хора.

Украинците виждат в нас чудовища, те воюват с химера, която им е наложена. И тази химера е страшна. Но те вече не виждат нищо друго.

Не сме се готвили за тази война. Не разбрахме с какво си имаме работа. Не създадохме аналогичен образ на противника. Затова и не разбираме докрай какво се случва. Може и да е правилно, че не поехме по този път. Но явно не отчетохме до край колко е сериозно всичко случващо се.

Колкото по-ожесточени са боевете, толкова е по-силна яростта на народа ни. При това образът на врага вече относително се е формирал на фронтовете. В тила ние все още тънем в недоумение. Как могат така? На фронтовете вече не си задавът такива въпроси. Въпросът е друг - как да победим врага и честно казано - как да го унищожим. Да се унищожи може само това, което ти ненавиждаш. И който повече ненавижда, той и воюва по-яростно. И постига повече в тази война.

Сигурен съм, че Русия не трябва да пуска този процес на самотек. Ако го пусне, то ненавистта от фронта просто постепенно ще прелее в тила. И ще станем по-подобни на противника. Тоест ненавистта ще влезе в сърцата ни. Тя е влязла отдавна в сърцата на украинците. Сега става дума за нас. Не трябва да не забелязваче, че с течение на войната, ние постепенно приемаме чертите на противника. Бавно и неохотно, но все пак...

Сега властите просто се опитват да ограничат този процес. Но е като река. В един момент „хуманистичният бент“ ще се скъса и цялото общество ще си спомни репликите на Симонов „колкото пъти го срещнете, толкова пъти го убийте“. И на никого няма да му пука какво позволява и какво забранява правителството.

Имаме нужда от различен път. Нуждаем се от пълноценна идеологизация на войната. Пълна и системна. Не откъслечна, както сега.

Първо, войната се води със Запада. Така че основният враг е Западът. Украинците не са главният враг. Следователно Западът е този, който трябва да бъде истински мразен. И тук Симонов е на място. Това означава, че трябва да изгоним Запада от себе си. Иначе двойни стандарти. Той ни убива, а ние му се покланяме. Либерализмът е по-опасен от украинския нацизъм, тъй като именно западните либерали дадоха начало, създадоха и въоръжиха украинския нацизъм. Необходима е последователна делиберализация (като по-важна от продължаващата денацификация в страната). Нужна е и денацификация. Но това е следствие, а не причина, симптом, а не същността на болестта.

По-нататък. Ние се борим с национализма. Но ние самите не трябва да се превръщаме в националисти. Ние сме Империя. Както като наследници на монархията, така и като наследници на СССР. Ние сме повече от нация. Идеологията ни трябва да бъде имперска, открита, ясна и настъпателна. Империята трябва да бъде представена харизматично. Нашата Империя Рим се бие в смъртоносна битка с противоположната „Империя“, а всъщност с Анти-Империята, с Картаген.

Едва когато армията, народът, държавата и обществото започнат да воюват с Картаген, с либералния Запад, тогава ще победим украинския нацизъм. Ние просто ще прекрачим Украйна. Пред този страшен и сериозен враг това обезумяло, обсебено малко нещо ни се струва незначително.

Ако кажете на руснак „Русия не съществува“, той ще свие рамене. Ако кажете на един американец „Америка не съществува“, той ще вдигне рамене. Ако кажеш на украинец „Украйна не съществува“, той ще изпадне в луда ярост и истерия. Защото Украйна не съществува. Но тя не съществува, когато сме Империя. А съзнанието ни е имперско. Солидно, силно, самоуверено. Мощно и настъпателно.

Силната идентичност на врага може да бъде убита не от същата силна (руския национализъм), а от по-силна идентичност – имперската.

Такава идеологическа трансформация на обществото е неизбежна. Може да се отложи за известно време, но не може да се предотврати.

Убеден съм, че нашата власт не искаше тази война. Тя се опита да я отложи по всякакъв начин. Беше възможно да се отложи, но не и да се избегне. И сега тя не може да бъде спряна. В нея можете или да спечелите, или да изчезнете. Ясно е, че част от елита е в паника. Тя не може да приеме фаталността на случващото се, надява се, противно на здравия разум, по някакъв начин да върне ситуацията в миналото. Невъзможно. Възможно е отлагане, да. Но не и да се спре и да се върнем в изходни позиции. Предстои само война и трудна, невероятно трудна Победа. По пътя към нея страната ни ще се промени необратимо. Държавата ще се промени, обществото ще се промени.

Никой не иска да се променя по собствена воля. Но това вече не е възможно. Ще трябва да се промени с желязна необходимост. Всички и във всяко отношение.

Превод: В. Сергеев

Александър Дугин: Либерализмът е по-опасен от украинския нацизъм - Поглед Инфо