Какво се крие зад термина “Държава-цивилизация”
Primary tabs
Темата с империята неизбежно ще излиза на пръв план. Терминът “Държава-цивилизация” е въведен в научните трудове от приятия ми, китайския мислител Чжан Вейвей и всъщност значи “империя”.
На последното заседание на Валдайския клуб и по-рано в своите програмни речи Путин нарича в прав текст Русия “Държава-цивилизация”. Фактически това е обявяване на империя. Само че не исторически, а по-скоро технически.
Империята е форма на наднационална политическа организация с единен стратегически център за вземане на решения (Император) и широко многообразие на локални субекти (от общности до етнархии и пълноценни полижи), обединяваща “Голямо пространство” и обладаваща ярко изразена (религиозна, културна, идеологическа) специфика.
Към империята е възможно мирно присъединяване, но може и да е немирно. Ако се налага хегемония спрямо лимитрофите, те може да запазят частичен суверенитет. В случая с Империята не е толкова важно дали граничните държави, тясно свързани с държавата са самостоятелни или нейна част. Те са част от “голямото пространство” и това е най-важното. Стига да се държат коректно, те може да се смятат за национални държави. Ако започнат да се бунтуват срещу Империята и да работят за друга Империя, съдбата им ще е незавидна. Това се отнася не само за Украйна, за другите държави в постсъветското пространство, но и за Тайван и други.
Една единствена Империя
Еднополюсният свят се обмисля като единствена Империя (САЩ и сателитите им, обединени в НАТО и други блокове). Съвременният американски политолог Нийл Фъргюсън, работещ по грантовете на банкерския род на Ротшилдите, показва как имперската идея постепенно прониква и в съвременния американски политически дискурс. Ако по-рано САЩ се приемат за репулблика, а Империята е преди всичко Британската, нещо негативно, с което свободолюбивите американци да се борят, то малко по малко идеята за Световна империя започва да завладява американските елити, докато неоконсерваторите не произнасят гръмогласно тази заветна дума. Америка фактически се обявява за “Империя”, управляваща човечеството. Либералните глобалистични елити по цял свят се съгласяват с това.
Но това води до отхвърляне от останалата част от елита. Тази друга част постепенно става толкова влиятелна, че достига до прякото отхвърляне на американската хегемония и до провъзгласяване сама себе си като “Империя”, тоест “Държава-цивилизация”. Именно това е многополюсност.
Критичният обзор на Западната империя се намира при такива автори като Негри и Хардт, при знаменития социолог Еманюел Тода или при дълбоката и неподлежаща на привичната политическа квалификация Алена Сораля.
Седемте империи: многополюсен проект
Многополюсният свят е съществуването на няколко империи, напълно суверенни, преди всичко въпреки всичките претенции на САЩ за универсалност, а също така относно една към друга.
Днес на света постоянно се появяват чертите на многополюсна Хептархия, тоест налага се моделът на седемте империи:
- — Западната Империя (САЩ+ЕС+Васали и васалчета)
- — Евразийската Империя (Русия+Постсъветското пространство). Това е нашата изграждана наново Държава-Цивилизация, за която говори Путин във Валдай.
- — Китайската Империя (континентален Китай+Тайван и редица клонящи до Китай държави от орбитата “Един пояс-един път”).
- — Индийската империя (Бхарат+Непал+Бангладеш+клонящите към Индия страни от Югоизточна Азия).
- — Ислямската Империя (потенциален блок на ислямските държави, чийто най-голям полюс е Саудитска Арабия + арабските сунитски страни, шиитски Иран, Пакистан, Турция, Индонезия, страните от Магреб и останалите).
- — Латиноамериканската империя (на основата на съюза между Бразилия и Аржентина с привличане на останалите държави - до държавите от Карибския басейн и Мексико).
- — Африканската Империя (Империята на платото Манден около Мали + централната и южната ойкумена на банту + Етиопия и кушитския свят)
Първата империя, все още твърдяща, че е уникална, се формира след разпадането на СССР и макар и в предсмъртна агония, все още се стреми да запази хегемонията си. Въпреки всички кризи, тя все още е доста силна - по-силна от всеки друг, но взет поотделно. Но тя вече отстъпва на съюза на други, незападни империи по редица ключови показатели – икономически, демографски, ресурсни и дори идеологически.
Следващите три империи (между другото, имащи много дълга, вековна и дори хилядолетна история) - Руската, Китайската и Индийската - са в етап на активно формиране. Всъщност те вече представляват независими суверенни полюси и ще укрепват и разширяват влиянието си и ще се изграждат.
Ислямската империя, чийто логичен център би бил Багдад (тогава това ще бъде един вид нов Абасидски халифат), е обединена от мощна религия и идеологията, базирана на нея, но е политически фрагментирана.
Африканската и Латиноамериканската империя все още са проекти, но в това отношение се предприемат редица конкретни стъпки.
И шестте империи, с изключение на Западната, тоест действителните или потенциални държави-цивилизации, днес са обединени в структурата на БРИКС, разширена след срещата на върха в Йоханесбург. Следващата година Русия ще председателства БРИКС, сега е моментът да насърчим многополярността и да я укрепим колкото е възможно повече идеологически, икономически, енергийно, финансово, военно-политически и стратегически. За да има многополярност, всички заедно трябва да смажат претенциите на Западната империя за уникалност. Не самата империя, а нейните претенции. Народите по света са призовани да пречупят западната глобалистка гордост. Всъщност това е, което Русия прави днес в Украйна.
СВО е първият горещ конфликт между еднополюсност и многополярност.
Три чисто потенциални полюса
В името на справедливостта можем да предположим, чисто теоретично, още три „Големи пространства“. Ако Западът се раздели на Америка и Европа, тогава ЕС, разбира се, след като първо е отхвърлил атлантическите глобалистки елити и е довел на власт континенталисти от типа на Дьо Гол, може да се превърне в отделен полюс. Но това още не е на дневен ред.
Също толкова спекулативно е да си представим будистка цивилизация под ръководството на Япония. Но Япония е напълно зависима от Запада и не води самостоятелна политика.
И напълно илюзорно е „Голямото пространство“ на Океания, което постепенно се превръща в зона на военно-стратегическа конфронтация между Китайската и Американската империя. Но можеше да е различно. Но едва ли може да се очаква, че смелите меланезийци, папуаси, австралийските аборигени и войнствените маори са способни да вдигнат антиколониално въстание срещу англосаксонците. Освен ако, разбира се, не получат помощ за това. Помогнаха на Африка и всичко се получи. Тук всичко е по-сложно, но си струва да се опита - за други полюси.
Ей, здравей, моя империя!
Ако империите се завръщат, значи е време да разберем историческите им корени, да разберем произхода им и съответната идеология. Това е изключително увлекателна тема, която ще ви помогне да разберете много за това кои сме ние самите, руснаците. А ние сме хората на Империята. Бяхме, сме и ще бъдем, както и да се наричаме и каквото и да мислим за себе си. Идва моментът, когато отново осъзнаваме това. В крайна сметка СССР беше нещо като „империя“ в технически, както подчертахме, смисъл. И със сигурност „държавата-цивилизация“. Просто трябва да осъзнаем, че това е нашата съдба.
За по-задълбочено запознаване с тази тема ще бъде изключително полезна тритомната книга „Империя” на Константин Малофеев и моят философски общ труд „Битие и империя”. Следвайки подробна и изчерпателна библиография, всеки може да се движи в тази посока, избирайки свободно маршрути – през Запада и Изтока, през миналото и бъдещето.
Превод: В. Сергеев
https://pogled.info/svetoven/russia/kakvo-se-krie-zad-termina-darzhava-t...