Станислав Младенов: Валерий Коровин е обществен и политически деятел, философ, постоянен член на Изборския клуб, заместник-ръководител на Международното Евразийско движение, чийто лидер е Александър Дугин, а също така директор на Центъра за геополитически експертизи.

Поглед: Валерий Михайлович, Вие сте известен със своите изказвания за многоплярната система в международните отношения. Това се среща и в последната Ви книга “Краят на Европа. Заедно с Русия към пътя на многополярността”. Въпреки това все още има критици на тази система и такива хора биха задали следното: “Къде е тази многополярност? Ние въобще не можем да я видим. От 30 години развитието на международните отношения е основано на глобализацията и практически нищо не може да я спре”

ВК: Нека да започнем тогава с глобализацията – това е всъщност универсиална модел на социално-политическо устройство, която е насила дадена от Запада, на основата на западния исторически опит. Тоест в един момент, когато позитивисткото материалистическо мировозрение е започнало да доминира, Западът е заявил, че в областите на развитието на материалните блага, комфортния живот, технологиите, са цивилизация “номер 1”. Ако материално-техническото развитие е базова общопризната ценност, значи всичко около тази цел трябва да е матрица за човеческото развитие. Така мисли и Западът, игнорирайки всякакви възражения, съмнения или алтернативи. И щом Западът е това напреднало общество, модел на националната държава, което измества идеята за традиционната държава посредством демокрацията и разделянето на властите и е станал универсален модел, който се имитира от много народи, философите стигат до извода, че тази система е универсална. Тези, които не я признават са един вид “отцепници”, “изостанали архаични общества”, но се очаква да се модернизират до дадения модел. А щом той е универсален, Западните философии и политици трябва да бъдат основата на този градеж. В основата на тази концепция е либерализмът, а в икономически план – пазар, абсолютазация на частната собственост и транс-национални компании, в соцален – атомизиран човек, което означава освобождаване на индивида от колективната идентичност, от Бога, църквата, етноса и народа. Колективната идентичност също е и полова принадлежност – мъж и жена. Оюаче Западът в тази сфера е отишъл по-надалеч - в идеите за пост-човека, размиването на половата субектност, в които разсъдъкът не трябва доминира. Това е, главното, което се предлага в тази матрица. Когато СССР се самоликвидира, философии като Фукуяма бяха сигурни, че единствената пречка за глобализацията е премахната и повече никой няма да и се противопостави.

Поглед: Обаче Фукуяма се отказа от своите идеи. Призна даже, че глоаблизцията е невъзможна. От тук следва, че ще се образува нова система. Как тогава да замбележим индикаторите на формирането на тази нов международен порядък? Кога е започнал? В миналото десетилетие или сега, в началото на 2022 година?

ВК: Многополюсната система изживява етапите на формирането си. В началото се формира като философско мировозрение, когато вътрешно се образува като идея, след това става достояние на научното общество, натаък става част от експертно общество, където по-детайлно разработва отделни параметри, концепции. Следващият етап е медийното пространство, в което се описва специално за масите този обект на тяхната работа и става даденост. В историческа перспектива монополюсната система е кратък момент – от напускането на Източна Европа от страна на Русия до първите години на президентстовото на Владимир Путин. Общо казано 15-20 години. Това е нищо, ако вземем цялата история на човечеството. А сега ставаме свидетели на контура на многополярността и тук трябва да отбележим, че субектът на тази идея са цивилизациите. Ако субектът до Първата световна е била империя, а на Ялтинската система (светованата система след Втората световна война, създадена от големите три ръководителя на СССР, САЩ и Великобритания – б.а.) е била националната държава, сега тази роля се отстъпва на цивилизацията.

Поглед: Тук се заражда въпрос, който ще е много интерес на българския читател. Какво е бъдещето на централноевропейския регион в условията на такава многополярна система? Виждаме държави като Чехия и Хърватия, които може би принадлежат повече към Западната цивилизация, а от друга страна такива като България, Сърбия, Македония, в които може би присътства евразийский цивилизационен характер. Или пък за последните 20-30 години неолиберализмът е успял да промени цвилизационния код?

ВК: Според мен цивилизационният код не може да се промени. Това е следствие на паметта на кръвта на всеки човек, който се отнася към народа си със своята история. В кръвта на човека е запечатано всичко това, което са видяли неговите предци, всички тези ценности, на които се е формирала народната идентичност. Принаддежността към народа, цивилизацията е вродено свойство. Докато приемането на неолиберални ценности могат да се формират по неестествен начин – в училище, университет, и то постепенно. Обаче по такъв начин това е напрежение за разсъдъка, а в тази ситуация той е като мускул – представете си да държите дълго време с изпънати ръце една гира. В този случай това е да повтаряш дълго време в съзнанието си «Аз съм пост-човек, трансджендър, безполово същество. Не съм българин, сърбин, руснак. Аз съм киборг, мутант, клоун». В един момент човек вече се изморява от това насилие над същността си, както ръката, държаща гирата, и се завръща към своята идентичност. Процесът е следният – на личността и омръзва да повтаря едно и също, постепенно забравя за тези неща и след това става пак себе си - нормален човек, нормален българин. Затова не смятам, че ситуацията в Източна Европа е напълно изпусната. Влиянието на глобализацията ще спадне и по този начин ще дойде процесът на самовъзстановяването на народите в Европа и на Европа като цяло. В този момент може да се говори за възвръщането и във формата на цивилизация. Цивилизацията е голямо пространство, обединява близки народи по менталност и култура. Европа е била цивилизация и може пак да стане такава, ще се възстанови, обаче сега е просто едно поле за експерименти по създаването на прото-либерално общество. А Източна Европа има възможността да стане център на славянското възраждане и така ще стане един от водещите центрове на новия многополюсен свят, в който Европа става цивилизационен полюс както и Евразия, отделно още Америка, Латинска Америка, арабския свят. Източна Европа е перспективен регион, който все още не се проявил в историята на човечеството. Известният руски учен Тадей Зелински (Фаддей Зелинский) е писал относно третото славянско възраждане, имайки предвид, че романският период от 12-15 век са били в свия пик и са имали значим принос в човеческата култура, следван от периода на второто германското възраждане в 15-18 век, а третото възраждане трябва да оформи славянската цивилизация, които до този момент никога не са могли да се прояват напълно. В този смисъл те са били винаги обект на културното въздействие – в началото на романския свят, след това на германския. Тоест имало е отсъствие на субектност. Още нещо – славянското възраждане също е повлияно от факта, че славяните са носители и на елинската култура и традиция, които са източник на културното и духовното развитие изцяло. Сега славяните трябва да се докажат, да се обърнат към своите корени. Това могат да го направят с подкрепата на Русия. Славянският свят в Източна Европа по такъв начин ще стане част от Евразийската цивилизация. Тук трябва да се обърне внимание, че от западна страна се срещат манипулации и неточности в описването на евразийската идея като “азиатщина”, "стремежът на Китай да погълне целия свят" и други измишльотини. Не, Евразийството е славянска идея, която има своите корени от славянфилството. То утвъждава цеността “народ” като колективна органическа общност, традициите и съхраняването на идентичността, но никога не следва идеите за смесване.

Поглед: Говорим за славянска цивилизация и Източна Европа, но главното направление на руската външна политика сменяя посоката си на Изток.

ВК: Това са съвършенно различни неща. Вие говорите за геополитически категории, стратегическо сближаване, решение на въпроса за безопасност. Аз говоря за културно-цивилизационната матрица. Тя си остава православна, руска и славянска, която е способна да обедини славяните в Източна Европа с цел новото славянско възрождение. Това, че се наблюдава развитие в икономическия, военно-техническия и други планове в отношенията между Москва и страни като Китай, Индия и Иран, не означава, че приемаме идеите на Мао Дзедун, индуизм, шиизъм. Аз говоря за възможността на тази субектност даже по времето на Съветския съюз, въпреки неговото безбожие, но когато славяните контролираха Източна Европа, а сега нямат контрол над собствените си държави. Сега те са никои, разлагащи се под миграционните потоци от Африка и арабския свят, създадени за смесването и разрухата на славянската идентичност, което ще попречи и на върождението, за което говоря. Това е създаване на един котел за претопяване (идея зародена в САЩ, че всички културни различия в страната се сливат заедно, сякаш са метали, които се разтопяват, за да станат друга единна сплав – бел.р.), в който се смесват хората и забравят кои са по такъв начин, че всеки славянин не може да отговори на въпроса “Кой съм аз?”. Въпрос, който даже Самюъл Хънтингът е поставял в основата на своето изследване относно идентичнсота на Европа. “Кой съм аз?” е екзистенциален въпрос, който възниква при всеки човек в определен момент. И в такъв момент именно идентичността е отговорът – “Аз съм българин”, “Аз съм сърбин”, “Аз съм православен”, “Аз съм славянин”. С това и либерализмът се бори – с колеткивната идентичност, за да не остане до такава степен, че и човек да не може да се определи като мъж или жена. И тогава какъв става човек? Той се превръща в нещо “отиди и разбери какво”. От там се започват всякакви фантазии, експерименти над себе си, над тялото си. Това е пост-човекът. А човекът е носител на отговора на въпроса “Кой съм аз?” в сферата на принедлежността в колективната идентичност. Русия сега дава възможност на Източна Европа да се възроди, да въстанови своята субектност, народът да се превърне отново в народ, да се освободи от анти-христовото нашествие.

Поглед: Може би това виждаме и при Виктор Орбан, тъй като в унгарската конституция се говори, че страната е част от Европа. Още нещо – изгони про-либералните организации, има проблеми с немалко европйски “партньори” и се образува следната картина, че той е едва ли не единственият борец с неолиберализма.

ВК: Орбан е по-скоро олицетворение на прагматизма и инстинкта на самосъхранението. Без това идентичността унгарците ще изчезнат и ще станат част от този котел за претопяване (метафора използвана в САЩ за развитието на мултикултурализма в страната - б.а.), който подготвя Европа. А още той поставя предизвикателство към другите европйски народи, с цел да се спасят и оцелеят. Това е много важно. Обаче да не забравяме, че Орбан подкрепя Украйна, осъжда действията на Русия. Това е придържане към европейската риторика, която пък се формира от Вашингтон. От една страна Орбан чуства необходимостта от отхвърлянето на идеята за отмиването на унгарската идентичност, но от друга страна се движи по геополитическата линията на Европа. Обаче виждаме, че се опитват да го свалят от власт, все пак той забрани структурите на фондацията на Сорос. Либералният експеримент успя да ужаси човечеството и Европа в това число, защото това не е европейския цивилизационен облик, не е това европейско наследство. По-скоро даже бих казал, че е анти-европейски, анти-човечески и абсотлютно сатанински експеримент.

Поглед: Говорейки за Орбан, виждаме разделение в европейския елит, даже и в САЩ ако обърнем внимание на конфликта между демократи и републиканци, който за последните няколко години е има невиждано остър характер. Към тях можем да добавим османистите срещу кемалистите в Турция, отделните кланове в Казахстан, чийто конфликт едва не доведе до гражданска война началото на миналата година. В този ред на милси какво можем да кажем за Русия? В Поглед често ни гостуват геополитически анализатори като доцент Валентин Вацев, които говорят за отделни Кули в Кремъл. За българския читател ще е интересно да обясните този феномен.

ВК: Това е вече остарял термин. Съществували са т.нар. “кули” по време на Елцин, които са символизирали различни кланови групи, оказващи влияние на властта. Олигархически кланове, силовики, умерени, западники или либерали – всеки клан е имал по-точно в администрацията на президента, в Кремъл покровител, който е лобирал техните интереси. Естествено, че при идването на Путин много силни са били либералите, тяхното олицетворение е бил Александър Волошин, Валентин Юмашев, елцински кадри – това е една група, която се е старала да съхрани прозападния път. Също така са присъствали и “силовики”, които са използвали факта, че Путин е бил кадър на КГБ и по този начин са се опитвали да влияят на него. Това са хора като са били Виктор Иванов, Николай Патрушев и представители на разни спецслужби, които са влияли на Владимр Путин, с цел отстояване на суверенитета на Русия в по-голям план, на установяването на вътрешния ред, в отстраняването на либералите от властта. Също така са присътствали и олигарси, лобирайки единственно своите коммерчески интереси като Березовски, Ходорковски, Гусински. Обаче в днешно време това е преодолено и е устаряла схема. Сега такова нещо не съществува, тъй като президентът е абсолютен котрольор на всичките политически процеси. Претенденти за власт няма, няма никакви кули. Обаче съществуват разни групи с влияние, които действат внимателно, тихо, тъй като ако се открие мощна влиятелна группа, тя ще бъде разгромена. Сега единственно такива субекти могат “целувайки ръка” да му прошепнат нещо. Останали са представители на т.нар. “шеста колона”. Това са хора, които се представят като приятели на президента и негови верни слуги, но техните виждания се различават от неговите, тъй като са про-западни. Техните жени, семейства и недвижимост са на Запад, стараят се да се примирят с него, за да си върнат достъпа към това, което имат на негова територия. Те открито не говорят, а шепнешком се стараят да повлияят на Путин. Пак се повтарям – темата за кулите, клановете и групите на влияние е вече неактуална. А и сега Западът се подготви да воюва срещу Русия с чужди ръце. Най-интересното е, че проектът “Украйна” се е формирал преди 100 години от Запада само за да настроят част от руския народ срещу друга част от същия народ. Напълно сатанинска логика и развитието на тази стратегия е постепенно, но последователно, трябва да се признае. От друга страна събитията в Украйна оздравява руското общество и държава, пробужда ни от съня, прочиства елита, вижда се къде е врагът, къде е приятелят. Много години в Русия цареше мнение, че Западът е райската земя, към която трябва да се стремим. По такъв начин беше възпитано цяло едно поколение и изведнъж се оказва, че този, който считахме за спасител и приятел, се оказва враг. По този начин, когато започна мобилизацията в някои хора се появи когнитивния диссонанс. В техните глави не се вписва ситацията как да воюваме с “нашите приятели” и “желания свят”, затова се появява желанието да избягат и да се скрият. По такъв начин и бягат в други държави като Грузия, Узбекистан, Казахстан. Сега с настъпването на откритата фаза на конфликта ситуацията доби порядъчен характер – ясно е, че Западът е враг и винаги е бил такъв, той няма как да ни бъде нито приятел, нито съюзник. Специалната военна операция не е нещо периферно, далечно, което не засяга всеки в страната, както в началото се опитваха да обяснят. Ударите, безпилотниците стигнаха и до мирно населении места в Русия, загиналите синове, мъже, бащи – тези фактории пробуди всички от съня, който беше 35 години. Всичко се връща по местата си. Русия си въвръща субектността, формира се като цивилизационен пояс на полицентричния свят, гради важни и изгодни стратегически отношения със страните от Изтока и най-накрая руснакът си спомня и търси отговора на въпросите “Кой съм аз?” и “Кои сме ние?”, “Какво означава да си руснак?”. И се намират съответните отговори – език, православие, идентичност, славянство и т.н. Тези моменти 100 години никой не засягаше.

Поглед: И от това изхожда и посленият въпрос – кой ще оцелее в транзита към полицентричността?

ВК: Това е и транзит към оцеляването. За да се съхранят, народите, културите, цивилизаците с техните ценностни основи, трябва да се движат към полицентричността. Трябва да се разбере, че Западът не само не доминира, а е абсолютно малцинство в човечеството. Неговият елит даже не се подкрепя напълно от местните народи, в Европа той е мразен, даже и в САЩ - представителите на Байдън и администрацията му, която се състои от непонятни, безполови същества с отсътствие на човечески черти. Даже немалка част от демократите не могат да търпят Байдън. Англо-саксонският елит е просто една група от налудничеви хора, която трябва да бъде изолирана, за да могат западните народи да си отдъхнат и да заживеят спокойно.

Поглед Инфо