Разбира се, много ще зависи от това как протича унищожаването на Донецкия котел. Но си струва да се отклоним от спешното планиране и да погледнем от по-висока гледна точка.

Начинът, по който започна специалната военна операция и как се разви през първите 2 месеца, прави невъзможно останалата част от територията на Украйна да остане под властта на нацистите и глобалистите.

В това – този път – няма имперски максимализъм. Имперският максимализъм можеше да свърши в Новорусия. И втората половина на бившата Украйна можеше да живее, както си знае. Но сега нещата отидоха твърде далеч.

И важен фактор беше директният удар върху Руската православна църква в Украйна. Независимо дали ще изберем първия (като цяло погрешен) или втория вариант, ние ще оставим милиони православни вярващи на смърт, мъчения и геноцид. От тях няма да остане нищо. Тоест сега ние сме изцяло отговорни за Западна Украйна.

Разбира се, тази ескалация ни се налага от Киев и Запада, който оказва натиск върху него. Зеленски е готов да пожертва всичко с надеждата да въвлече човечеството в ядрен конфликт. Той вече не мисли себе си като президент на Украйна, тя е победена. Мисля, че се смята за "антихрист". И все повече свиква с тази последна роля.

Това е върхът в кариерата на клоуна, защото много изследователи твърдят, че още от Средновековието фигурата на дявола се крие под маската на шут.

Но всяка нова стъпка, която предприемаме, е изпълнена с отговорност за цяла верига от следващи. Засега нивото на конфронтация само ескалира.

Може би разчитахме на по-сдържана реакция както от Киев, така и от Запада. Например, Западът налага санкции и се ограничава до това, а Киев, осъзнавайки, че губи, вдига бял флаг. Така трябва да бъде в контекста на студения политически реализъм.

Но всичко се обърка. Западът действа по-агресивно, отколкото би могъл, а Зеленски е в странно екстатично състояние, което никакви лекарства не могат да обяснят.

Той вижда себе си като "нов Давид", борещ се с Голиат и без шанс да победи, призовава цялата мощ на НАТО да нанесе смъртоносен удар върху човечеството. Това вече не е политика, това са апокалиптични истории, които се превръщат в реалност.

Днес на нашите власти изглежда, че все още е възможно да се избира между сценарии 1, 2 и 3. Но това вече не е така.

Както не можем да се върнем - с цялото си желание (ако някой го е имал) - към ситуацията преди 22 февруари 2022 г., мостовете са изгорени, така не можем да се спрем на варианти 1 или 2.

Дори и до тях, до тези - височини, които все още не са взети - не можем да се върнем. Залозите се повишиха драстично. Оттук нататък само вариант 3 може да бъде победа за нас.

Още веднъж да подчертая: това не е желанието на имперските мечтатели, това е суровата проза на военно-политическия — военно-апокалиптичен — реализъм.

Студеният анализ на военното време неусетно се превръща не просто в сблъсък на цивилизации, а в апокалиптичен сценарий.

Тук отново на преден план излизат такива фактори, които, изглежда, отдавна са изместени в далечната периферия на обществото – православието, униатството, схизмата, католицизмът и дори сатанизмът.

Не просто идеологиите се сблъскват помежду си (впрочем какви идеологии се сблъскват помежду си, далеч не е ясно и осъзнато за всички), а чисто духовни реалности. И те безцеремонно нахлуват в премерения филистерски живот, разрушават градове те до основи, унищожават милиардери, унищожават хиляди хора, включително цивилното население, събуждат зверството (или, обратно, святостта), което е спяло в дълбините на човека, и драматично променят баланса на силите в глобален мащаб.

Първо имаше мор, а след това война. Ние станахме не просто свидетели, а активни участници в Апокалипсиса.

Не само съдбата на Хартленда, но и съдбата на Духа зависи от това кой контролира Украйна.

Или този регион на света ще премине под омофора на Христос и Неговата Пречиста Майка, или ще остане под властта на Сатаната, който неизмеримо ще засили господството си над това, което всъщност е люлката на нашата руска държавност, Църквата и културата, на нашия народ.

Борбата за Донбас, за Одеса, за Киев и дори Лвов е част от голямата есхатологична битка.

Някои хора подозираха, че това ще се случи, но ние самите не повярвахме напълно, вярвайки, че ще е не сега, а по-късно...

Реалността е пред мечтите – включително имперските есхатологични сънища. Ерата на материализма, икономиката, рационалния анализ, експертите, технократите, мениджърите приключи.

Идеите се завръщат в нашия свят.

И главната битка сега отново се разгръща между тях. Между руската идея, Катехон, православната цивилизация и настъпващия към нас свят на западния Антихрист.

Украйна не е нужна на нас, руснаците. Тя е нужна на Христос. И затова сме там.

И затова никъде няма да ходим.

Превод: СМ

https://pogled.info/svetoven/ukraina/aleksandar-dugin-apokaliptichen-rea...