Това, което се случи на 7 април 2017 г. може се превърне в началото на Трета световна война. По принцип никой не иска войни, но за нещастие те се случват. Понякога са световни. Поради това мисля, че в ситуация на каквато и да е катастрофа, преди всичко е нужно да запазим спокойствие и да съберем мислите си.

Сутринта на 7 април 2017 г. военновъздушните сили на САЩ за пръв път от началото на дългогодишния конфликт в Сирия нанесоха масиран ракетен удар с ракети „Томахоук“ по авиобаза на сирийските ВВС. Тоест по нас. Защо ние не използвахме комплексите за противоракетна отбрана? Според една от версиите това е поради факта, че те са недостатъчни за отразяване на пълномащабна атака от страна на американските войски – комплексите са били предназначени преди всичко за борба срещу ракетни удари от други възможни противници. Втора версия: Москва не е посмяла да даде заповед, тъй като това би означавало необратимо начало на война със САЩ. Вашингтон взе решение и е знаел какво би последвало, ние – не.

Какво следва? Преди да пристъпим към прогнозите, си заслужава още един път да хвърлим поглед върху контекста – началните условия за това, което може да стане Трета световна (въпреки че може и да не стане).

Претекстът, който Вашингтон използва за нанасяне на удара, беше химическата атака. Това, че атаката не е извършена от Асад е очевидно, защото тя беше най-неизгодна за него. Освен това прибягването към химическо оръжие в днешното положение, в което се намира Асад, би било самоубийствено. Съществува много малка вероятност това да е трагична злополука – попадане на сирийска ракета в склад с химическо оръжие, което „Ислямска държава“ притежава, и за съхранението на което терористите бяха обучени от европейски инспектори. Но подобно съвпадение, разрушаващо в един миг сложния баланс на силите в световен мащаб, би било твърде изненадващо. Но за терористите и техните инструктори, представляващи Световното правителство (същото Блато, което обеща да пресуши Тръмп), това не е трудно да бъде организирано. За тях то дори е изгодно. Не успяхме да въвлечем САЩ във война срещу Русия с Хилари, ще действаме с други средства – чрез Тръмп, решиха на практика глобалистите и намериха повод.

 

 

Решението за атаката е взето от Доналд Тръмп. По този начин той престана да бъде Тръмп и започна наново като превъплътена в мъж Хилари. Това е Хилари-травестит. Всичко, срещу което Тръмп се бореше в хода на предизборната кампания и обеща да промени, сега беше парафирано с неговия подпис. Следователно решението не е взето от него. Той просто показа, че от сега нататък не е в състояние да реши каквото и да било. Под натиска на медиите и политиците от Блатото той предаде всички свои немногочислени, предани последователи, които представляват не Съвета по международни отношения, не неоконите, не Дълбоката държава, а „добрата стара Америка“. Тази „добра стара Америка“, която избра Доналд Тръмп за свой президент, отново беше изиграна – тоест остана без Тръмп. Това, което направи Тръмп, позволявайки си да „убеди“ себе си в съпричастността на Асад към химическата атака (с други думи на Русия), означава капитулация. Показателно е, че в навечерието на ракетната атака той с лека ръка освободи Стивън Банън, може би единственият истински консерватор без приставката „нео“ в неговото обкръжение. Той искаше да пресуши Блатото. Похвално. Но това начинание е рисковано. Блатото пресуши Тръмп. Това, което се случва днес в Сирия е напълно идентично с това, към което се стремяха глобалистите – тоест Блатото.

Факторът Тръмп се изпари пред очите ни. Той се налудува и от сега нататък е пешка в играта на по-сериозни сили. Той показа, че вече не е Тръмп. Може да има още един опит на Тръмп да „стане Тръмп“, но едва ли.

 

 

Историята с Тръмп, с неговата блестяща предизборна кампания, неговата борба срещу глобалистите, която беше неочаквано за всички подкрепена от мнозинството американци, разкри сложната структура на американското общество, което, както се оказа, далеч не е толкова монолитно.

На първо място все още я има „добрата стара Америка“, изолационистка и консервативна, която реши, че е избрала своя представител. В крайна сметка Тръмп прекрасно изигра именно тази роля. Ние на практика забравихме за тази „добра стара Америка“, която засенчи фанатичния и демоничен глобалистки елит. Оказа се, че тя все още е тук. Това е много важно и въпреки че тя няма власт и нейният кандидат се оказа доста слаб, с нея вече не може да не се съобразяват. Това е най-важното и най-обнадеждаващото откритие на историята с Тръмп.

Освен това „добрата стара Америка“ има и външнополитическа платформа – това е реализмът, тоест America first. САЩ не трябва да се ангажират с това, което не ги засяга пряко. Такъв изолационизъм като цяло преобладава в САЩ до идването на власт на Удроу Уилсън и частично след него в периода на трима републикански президенти – Хардинг, Кулидж и Хувър. Всъщност именно реализмът в международната политика – невмешателството, съсредоточаването върху вътрешните проблеми, отказът от империализъм – беше взет от Тръмп за основа на неговата програма.

На второ място зад Хилъри и Обама стоеше най-влиятелната структура в определянето на курса на външната политика на САЩ – Съветът по международни отношения (Counsel on Foreign Relations, CFR). Тази организация откровено говори за нуждата от създаване на Световно правителство. На практика това е щабът на глобализма – Билдербергският клуб или Тристранната комисия, а също така глобалните финансови институции и транснационални корпорации от РФС до Световната банка – всички се координират именно от CFR. Тръмп ги нарече Блато. На Блатото очевидно това не му хареса.

 

Методът на действие на CFR е меката сила. CFR не бърза, постепенно подготвя своята агентура практически във всички страни в света и дава вид, че няма да прави отстъпки. На практика във всички страни външно лоялните на властите, но вътрешно ориентирани към глобализма елити (политически и икономически), които ние наричаме „шеста колона“, са свързани именно с CFR. CFR представлява интересите не толкова на Америка, колкото на световната транснационална финансова олигархия. За тях САЩ е само един от инструментите – въпреки, че е най-могъщият. Цветните революции, меката сила, инфилтрацията в обществото, противопоставянето на непризнаващите Световното правителство – всичко това е тяхна специфика. CFR са либерали, а тяхната цел е разпространение на либерализма в глобален мащаб. Либерализмът е тяхна идеология. Тръмп се скара с CFR. Това е факт. И CFR го разбраха и реагираха подходящо – приведоха в бойна готовност цялата армия американски либерали, която се разбунтува срещу Тръмп вътре в страната – от марша на феминистките и Мадона до размириците на анархистите.

Но CFR не е единственият силов център в САЩ. Такъв са и неоконите. През последните години при управлението на Обама те загубиха своите позиции, но въпреки това запазиха определено влияние. Неоконите са открити привърженици на американския империализъм. За тях международната общност е бреме, те строят глобална американска империя и именно така я назовават. Ако CFR постоянно се заиграва с тези, които се опитва да пороби, то неоконите пряко наказват непокорните. Типичен неокон е Маккейн. Неоконите са привърженици на преките военни интервенции, свалянето на непокорни правителства, държавните преврати и физическото ликвидиране на противниците. Тръмп се противопостави и на тях, което беше видно от враждата му с Маккейн.

Накрая съществува и Deep State, „дълбоката държава“, „държавата в дълбините“. Това са американските служби и държавниците, представляващи военно-промишления комплекс, разузнавателната общност и редица пазители на американската идентичност – Manifest Destiny. Те нямат идеология и се опитват да запазят определена приемственост в американските институции. Но, разбира се, те не са лишени от влиянията на различни идеологии. CFR има голямо влияние над Deep State, а през 90-те години над нея нарасна и влиянието на неоконите. Преди сто години в тази американска Deep State преобладават реалистите и традиционните консерватори, но постепенно те са изтикани в периферията. Именно поради това Deep State в лицето на ръководителите на американските специални служби не изрази лоялност към Тръмп, продължавайки показното разследване на измисленото вмешателство на Русия в изборния процес и поддържайки кампанията на либералите, базирана на мощно тиражираните fake-news. По този начин Deep State застана на страната на враговете на Тръмп в шантажирането му с руския фактор.

Подобен обрат показва, че Тръмп е без никаква институционална опора на президентското кресло. Дори и в Републиканската партия (GOP) го поддържа малцинство. В такава ситуация може или да се надяваме на чудеса и гений от страна на Тръмп, или да се готвим за това Блатото в едно от трите си проявления – CFR, неоконите или Deep State, да подчинят Тръмп. А в случай, че това не се получи, то с общи усилия те просто ще го ликвидират. 

В утрото на 7 април фактически стана ясно, че това вече се е случило. Този Тръмп, когото „добрата стара Америка“ избра, е мъртъв. Новият „Тръмп“ прави точно обратното на това, което е обещал. Реалистът Тръмп не може да има нищо общо с това, което се случва в Сирия – с изключение на обединяването на усилията с Русия за ликвидиране на ИДИЛ.

Той обеща да прекрати интервенциите, но действа другояче. Президентът внезапно повярва в друга глобалистка лъжа – тази за „химическата атака на Асад“ и без изясняване на обстоятелствата взе „решение“ – припряно подписа подхвърления му документ за ракетна атака срещу сирийската база.

Това е т.нар. reality check. Думите са едно нещо, делата – друго. И в края на краищата двете не се припокриват.

Ако това не е Тръмп, а „ликвидиран“ Тръмп, то тогава кой е взел решението за ракетната атака? Съдейки по нейната бързина – неоконите – най-вероятно в съгласие с Deep State. CFR биха действали по друг начин. Те биха предявили на Русия някакъв задушаващ проект, биха написали черна точка (въпреки че взривът в метрото в Петербург и демонстрациите на зомбираните ученици на Навални бяха, на практика, такава черна точка) и най-важното – биха предложили компромис чрез своята агентура, която изобилства в руския елит. Фактът, че провокацията беше извършена внезапно и ударът е по нас показва, че аватарът под името „Тръмп“ се управлява като оператор от група неокони. Това е видно и от координирането на действията с Израел, който се готви да се включи в операцията – на границата със Сирия и Ливан е съсредоточена израелска войска в пълна бойна готовност. Най-близките съюзници на израелците в САЩ са именно неоконите.

Оказва се, че борбата на Тръмп с CFR, която той, докато все още беше Тръмп, водеше от името на „добрата стара Америка“ и реализма, в момента облагодетелства неоконите, овладели държавното кормило. Показателна е еуфорията на неоконите на Кристол по повод на изместването на Банън – неговият Туитър експлодира от ликувания. Така че Тръмп беше похитен от неоконите.

Това означава, че войната е повече от вероятна.

С кого, срещу кого, кога, къде?

За разлика от Тръмп, който, мисля си, не подозира за съществуването на геополитиката, неоконите са атлантици. За тях, както и за техните преки предшественици троцкистите, основният враг е цивилизацията на Сушата, тоест ние. За Deep State от епохата на Студената война и маккартизма това също е характерно. Дори ястребите в CFR, какъвто е Збигнев Бжежински, напълно споделят подобно дуалистично виждане (Море срещу Суша). CFR като цяло се опитва да успокои Москва, говорейки, че няма геополитика и че „войната на континентите“ е безсмислица, но в същото време те се ръководят именно от геополитиката и водят срещу нас именно същата тази война на континентите. Разбира се, най-добре е когато противникът не знае, че срещу него се води война – оставете го да мисли, че спокойно се излежава на плажа. Ще бъде изненада когато до неговия шезлонг изникне ядрена подводница. Bingo! Следователно неоконите възприемат атаката с американски ракети на сирийската база точно такава, каквато е в действителност – като военен удар срещу руснаците. Тръмп се изрази меко: „приятелите на Асад ще бъдат разстроени“. Това е риторика на умопомрачен папагал, а не на победоносен реалист, решен да направи Америка отново велика. Блатото го аплодира. Така ще бъде и в бъдеще.

Едно е ясно – това е война срещу нас.

Но тя ще бъде оформена като война срещу нашите приятели и съюзници – срещу Асад (подразбира се), срещу Иран, срещу шиитите и, в случая, срещу Хизбула. В тази ситуация като компенсация (тук отново ще има нужда от мрежите на CFR) на Москва ще бъде предложено да се присъедини към операциите срещу Асад и Техеран на страната на САЩ и техните съюзници. Отлично, Тръмп си промени позицията за една нощ – давайте и вие. Вие сте „реалисти“. Някой ще реши, че ако капитулираме може да избегнем Третата световна война. Не можем. Тя вече се води срещу нас. Нашите приятели са само вторични локални цели и главното – изпитание на нашето спокойствие. Ако се предадем, оттук насетне те може и да не се церемонят повече с нас.

Но ако аватарът на Тръмп се управлява от неоконите, те няма да настояват за привличане на Русия. Просто ще теглят силно в своя посока. Те имат план. В случай, че са успели да вземат под контрол кормилото на американската власт, начинание, в което почти се отчаяха при Обама, те ще действат възможно най-бързо, стараейки се да не губят време.

Следователно Третата световна война ще бъде започната от Блатото, атлантистите и привържениците на американския империализъм срещу нас. Формално Асад и шиитите ще бъдат определени за враг. Към коалицията ще бъде привлечен Евросъюзът, който е напълно под контрола на Блатото. Възможно е да се окаже натиск върху Ердоган и той да се върне в американското поле.

Главният фронт на тази война очевидно ще бъде Близкият Изток, т.е. Сирия и прилежащите области. В това пророчествата на православни, протестанти, юдеи и мюсюлмани се припокриват: Армагедон ще се случи в непосредствена близост до Светите земи.

Очевидно врагът ще открие с чужди ръце и други фронтове срещу нас. Преди всичко следва да очакваме атака на Донбас с паралелна инвазия в Крим. Представителката на неоконите Виктория Нюланд, жена на най-видния неокон Робърт Кейгън, е в Украйна. Това говори за нещо.

Ще последват серия от терористични актове в столицата и в големи градове на Русия едновременно с активизирането на бойци в Северен Кавказ.

Вероятно ще бъде размразен конфликтът в Карабах.

На този фон ще се повдигнат протестните настроения, а петата колона ще излезе на улицата. Вече видяхме репетицията на всичко това.

Накрая, врагът ще се опита да осъществи държавен преврат, за да събори Путин, на когото се държи цяла Русия като независима държава. Това ще бъде дело на шестата колона. В този случай лайтмотив на заговора може да стане либералният лозунг: „Вижте до какво доведе този суверенитет, Крим е наш, консерватизма и т.н.“ или дори може да се прояви патриотична риторика: „Вижте как се колебае той или вижте какви загуби ни нанесоха – и всичко това заради неговата нерешителност.“

Не е изключено и други територии да станат арена на войната.

Кога ще започне Третата световна война? В някакъв смисъл тя вече е започнала. Но тя може бързо да свърши. Как? Например ако признаем своето поражение. Тогава няма и нужда да се воюва. Целта на войната е установяване на контрол върху противника, над неговите територии, над неговите институции, над неговото съзнание. Отчасти такъв контрол на Запада над Русия вече е установен. Единственото, което те не контролират и до днес е лично Путин. Следователно Третата световна война в известен смисъл ще бъде директно насочена срещу него.

Но какво значи „войната вече е започнала“? Това означава, че ако Русия реагира твърдо, това ще бъде началото на серия от необратими действия от твърд тип, които се наричат война, а предвид прякото включване в нея на две световни ядрени държави, тя по дефиниция ще бъде световна.

Ако отстъпим, тогава има всички шансове войната да приключи бързо и с минимални загуби. Но това би означавало нашата капитулация с всички последици. Да не говорим въобще за Крим, който е наш, защото ние – това сме ние. Трябва да отстъпим само крачка и нашата солипсистична картина ще рухне.

Ако ние отговорим, тогава началото на войната може да се забави и дори войната може да бъде отложена – ако не успее да го извърши рязко и мълниеносно, Вашингтон ще изпрати CFR за преговори и нещата ще се забавят. Наблюдавайте посещенията в Москва на Кисинджър – това е преговарящ на CFR от първа категория. Той ще пристигне не да коли, а да удушава. 

Геополитиците никога не могат да предскажат точното време на процесите. Геополитиците прекрасно разбират какво и къде. Но „кога“ зависи от твърде много фактори. Тук процесът е открит.

Отбелязах, че всеки аналитик и дори, бих казал по-грубо, всеки слабоумен днес знае какво да се прави в тази ситуация. И всеки изпълзява със своите съвети и предложения, които звучат гръмко и пошло. Не искам да пея в този хор. Още повече, че властта не слуша въобще нищо и никой. И може би постъпва правилно.

Следователно си струва да се ограничат такива предварителни анализи и дори да се стъпи на твърдо – нещо да се коригира, нещо да се уточни, нещо да се преразгледа. В крайна сметка във войните почти всичко зависи от началните условия. Те следва да бъдат анализирани, колкото може по-точно. Грешка на това ниво, дори и най-незначителната, може по-късно да доведе до катастрофални резултати.

*Оригинално заглавие: Трета световна: Начало?

Източник и превод: a-specto