15.12.2021

На 10 декември по инициатива на президента на САЩ Джо Байдън се проведе т. нар. „Среща на върха за демокрация“ (или, както още я наричат, „Среща на върха на демокрациите“), в която участваха 110 страни от света (от 197). Значението на това събитие не може да бъде подценено.

В лицето на администрацията на Байдън имаме работа с опит за отмъщение на американски неоконсерватори, които се стремят да запазят еднополюсен свят. Тази среща на върха се проведе, за да се придаде вид на легитимност на еднополюсния модел и американската хегемония.

Тук си струва да си припомним геополитическата динамика през XX-XXI век и нейното отражение в международните институции.

ООН е създадена след Втората световна война и отразява баланса на силите в света след победата над европейския фашизъм и японския милитаризъм. Проектите на тази организация са подготвени от съюзниците (тоест антифашисткият блок на страните) по време на Втората световна война. Тя е създадена като символ на нов - постфашистки - световен ред, в който е имало две идеологии, които са били общопризнати: либерализъм (капиталистически Запад) и социализъм (съветски блок).

Първоначално ООН имаше два повече или по-малко равностойни полюса - комунистическият Изток и капиталистическият Запад, както и редица държави, които станаха част от Движението на необвързаните, заемайки неутрална позиция и ситуативно солидаризиращи се със Запада, а след това и с Изтока.

Накратко, ООН отразява геополитическата карта на положението на силите в резултат на Втората световна война. Напълно възможно е да се смята, че ООН е институция, която олицетворява двуполюсен световен ред, в който конкуренцията между две световни системи се счита за легитимна и ограничена от определени правила.

Най-влиятелният орган беше Съветът за сигурност на ООН, в който участваха най-големите (по-късно - ядрени) сили: пет от тях - постоянни, с право на вето (САЩ, Русия, Китай, Англия, Франция). Всъщност такъв състав на Съвета за сигурност на ООН е ярка илюстрация на стратегическия паритет.

След разпадането на съветския блок и края на СССР, в Съединените щати веднага започнаха да се чуват гласове с искане или за реформиране на ООН при нови условия, или за разпускане и създаване на нова организация на нейно място.

Аргументите бяха следните: ООН отразявала реалиите на двуполюсния свят и относителния паритет в конкурентната борба на две световни системи, с две идеологии - либералната и комунистическата.

Краят на едната от тези системи и признаването на капиталистическите правила в посткомунистическите режими (в Китай в икономиката в хода на реформите на Дън Сяопин; в Русия и страните от Източна Европа и бившите републики на СССР - и в икономиката, и в политиката, сторонниците на които бяха Елцин и младореформаторите) означава, че в света е останал само един полюс - западният.

Тази фактическа еднополюсност, появила се през 90-те години на 20-ти век, контрастира с рудиментарната структура на ООН, отразяваща по инерция баланса на силите в предишния двуполюсен свят, който прекрати съществуването си.

Тази тема се превърна в една от основните в стратегията на американските неоконсерватори, които настояваха да се даде на еднополярността и американската хегемония „правен статут“ в международната общност, по начина, по който Великобритания преди това обяви океаните за своя област на господство.

Тези реформи изискваха разпускането на ООН и създаването на такава международна организация, където да има само един компетентен лидер - САЩ и техните най-близки съюзници (тоест васали). Останалите страни биха имали асиметрични права - почетното право доброволно (или неволно) да се съгласяват с решенията на Вашингтон.

Подобни проекти бяха открито формулирани, лобирани и обсъждани от неоконсерваторите и поддръжниците на откритото провъзгласяване на световна американска империя (като Найл Фъргюсън).

Съперникът на Обама на президентските избори през 2008 г., републиканецът и убеден неоконсерватор Джон Маккейн, беше особено активен в популяризирането на проекта за Лигата на демокрациите.

В предизборната си програма той поиска създаването на "нова ООН, без Русия и Китай", като подчерта, че такава организация ще обедини "повече от сто демократични държави" в своите рамки.

Основната идея на Лигата на демокрациите беше да даде на еднополярността правен статут.

Трябва да се има предвид, че Маккейн промотира проекта си при нови условия, когато Русия и Китай престанаха да бъдат послушни сателити на Запада (както беше или изглеждаше през 90-те) и се превърнаха в суверенни и независими полюси от Запада: Русия , на първо място, в стратегически и енергиен смисъл, Китай в икономически. Оттук и акцентът на неоконсерватора Маккейн върху изключването на Русия и Китай от Лигата на демокрациите.

Досега влиянието на Русия и Китай значително се е увеличило - до степен, че е напълно възможно да се говори за практически съществуващ триполюсен свят, където освен Москва и Пекин, суверенна политика провеждат и други страни, все по-независими от САЩ и НАТО: Иран, Турция, Пакистан и т.н.

Следователно ООН отново променя значението си и оттук нататък се превръща в международна институция, отразяваща триполюсен свят. Показателно е, че двата основни полюса на този свят, Русия и Китай, са бившите стълбове на социалистическия блок (Китай обаче остава верен на - съществено реформирания социализъм и до днес).

И така Джо Байдън – президентът, избран от Демократическата партия, от същата партия като Барак Обама, опонентът на републиканеца Маккейн на изборите през 2008 г. – прави точно това, което неоконсерваторите подготвяха толкова дълго: той провежда срещата на върха на демокрациите без Русия, Китай и други суверенни държави, които не признават американската хегемония. В американската политика всичко се промени на 180 градуса през последните години.

Републиканецът Тръмп, наричан от неоконсерваторите техен „главен враг“, прегърна многополярността, а неговият наследник глобалист и демократ Байдън следва строго хегемонистичната и открито империалистична политика, която изискват неоконсерваторите.

С това са свързани и планове за по-нататъшно разширяване на НАТО на изток, и ескалация на руско-украинските отношения, и подкрепа за радикалната либерална опозиция в Русия, и създаването на блокове АУКУС и QUAD, и подкрепата за Тайван, и провокациите в Синцзян срещу Китай.

Точно така трябва да се тълкува лозунгът на Байдън – Build Back Better, „да възстановим всичко отново и по-добре, отколкото беше“. Не беше ясно какво имаше той предвид. И мнозина смятаха, че това е връщане към политиката на Обама. Но всъщност този лозунг имаше различно значение.

Ставаше дума за връщане към еднополюсната американска (по-широко, англосаксонска) хегемония, обявяване на война на триполюсния (многополюсен) свят и нов кръг на американския империализъм. Build Back Better е призив за връщане към 90-те години, когато еднополюсният модел изглежда е твърдо установен за дълго време.

Разбира се, събитието, организирано от Байдън под натиска на неоконсерваторите, няма нищо общо с демокрацията. Това е чисто империалистическа инициатива и тези, които я подкрепят, или не са разбрали нейната същност, или са съгласни да признаят статута си на „американски васали“ в строго йерархична система на новите международни отношения, където само една власт трябва да бъде начело - САЩ - и подчинените им структури (на първо място НАТО).

Как ще отговорят на това всички привърженици на истинската демокрация? И преди всичко – Русия и Китай?

Необходимо е да се защитава ООН, да се саботират всякакви инициативи за нейното реформиране в еднополюсен дух и да се игнорират събития като тази срамна империалистическа среща на върха.

Превод: СМ