29.06.2022

Новината номер едно в света днес е, по изключение, не руската СВО и не сривът на западната икономика, а решението на Върховния съд на САЩ да преразгледа делото Роу срещу Уейд от 1973 г. и да премахне конституционните гаранции на правото на прекъсване на бременността. Сега въпросът за абортите е преместен на нивото на всеки един от щатите. И веднага главният прокурор на американския щат Мисури Ерик Шмит обяви решението за забрана на аборта. Това взриви Съединените щати и цялата глобалистична част на тази държава, получила такъв удар, че се втурна по улиците с вой, рев и неконтролируемо желание да палят коли и да ограбват магазини. Според мен това е много сериозно.

Факт е, че единствената власт в Съединените щати, която все още не се е дискредитирала доскоро, бяха съдилищата. Авторитетът им беше безспорен за всички политически сили. Смяташе се, че корупцията и идеологическите лобита не са успели да поемат пълен контрол над съдебната система. И сега съдиите, назначени при Тръмп, направиха своя ход. Всичко това изисква най-сериозен размисъл.

Работата е там, че има не само САЩ, но и две държави и два народа с това име. И става все по-очевидно. Дори не става дума за републиканците и демократите, конфликтът между които става все по-ожесточен. Факт е, че в американското общество има разцепление по по-дълбока линия.

Половината от населението на САЩ са прагматици. Това означава, че за тях има само един критерий за оценка: it works или it doesn't work, работи / не работи. И това е.

И никакви догми нито по отношение на субекта, нито по отношение на обекта. Всеки може да мисли за себе си като за всеки – включително Елвис Пресли или Дядо Коледа, и ако работи, никой не смее да възрази срещу нищо. Същото важи и за външния свят: няма неприкосновени закони, правете с външния свят както искате, но ако той отговори грубо, това е ваш проблем. Няма същности, има само взаимодействие. Това е основата на идентичността на индианците.

Ето как самите американци традиционно разбираха либерализма: като свободата да мислиш каквото и да е, да вярваш във всичко и да се държиш както искаш. Разбира се, ако това води до конфликт, тогава свободата на единия е ограничена от свободата на другия, но вие няма да опитате, няма да знаете къде е тънката линия. Опитайте, може и да работи.

Ето как е било американското общество до определен момент. И тук забрана за аборт, разрешение за аборт, смяна на пола, наказание за смяна на пола, гей парад или неонацистки маршове, всичко беше възможно, нищо не беше отхвърлено от прага, решението можеше да бъде всичко.

И съдът всеки път, на базата на много непредвидими очевидно критерии, прецедент и съображения, беше крайната инстанция, където в проблемни случаи се решаваше дали работи/не работи.

Това е мистериозната страна на американците, напълно непонятна за европейците, а също и ключът към техния успех – те изобщо нямат граници, което означава, че отиват където си искат, докато някой не ги спре. И точно това работи.

Но в американския елит, състоящ се от хора с много различен произход, в един момент се натрупа критично голям брой хора, които не бяха такива хора, не бяха американци. Това са предимно имигранти от Европа, често от Русия. Много от тях са етнически евреи, но са пропити с европейски или руско-съветски принципи и културни кодове.

Те донесоха със себе си в Съединените щати друга култура, различна философия. Те изобщо не разбираха и не приемаха американския прагматизъм, смятайки го само за фон за собствения си напредък.

Тоест те използваха американските възможности, но не възнамеряваха да приемат либертарианската логика, чужда на всеки намек за тоталитаризъм. Всъщност тези чуждоземски елити отвлякоха старата американска демокрация. Именно те застанаха начело на глобалистките структури и постепенно завзеха властта в Съединените щати.

Тези елити, най-често ляво-либерални, понякога откровено троцкисти, донесоха със себе си позиция, дълбоко чужда на американския дух – вяра в линейния прогрес. Прогресът и прагматизмът са несъвместими. Ако напредъкът работи, значи страхотно. Ако не, трябва да се изостави. Ето го законът на прагматизма: работи / не работи. Ако искаш да продължиш, давай. Искаш обратно, няма проблем. Това е американската свобода. Старо-американската.

Но емигрантите от Стария свят донесоха със себе си съвсем различни нагласи. За тях прогресът беше догма. Цялата история се разглеждаше като едно непрекъснато усъвършенстване, като непрекъснат процес на освобождение, усъвършенстване, развитие и натрупване на знания. Прогресът беше философия и религия.

В името на прогреса, който включваше постоянно увеличаване на обхвата на индивидуалните свободи, техническо развитие, премахване на традициите и забраните, всичко можеше и трябваше да се направи. И няма значение дали работи или не. Важно бе да има напредък.

Но това представлява изцяло нова интерпретация на либерализма в американската традиция. Старият либерализъм казваше: никой никога не може да ми наложи нищо. Новият либерализъм възрази: културата на отмяната, срамът, пълното унищожаване на старите навици, смяната на пола, свободата да се разпореждаш с човешкия плод (представена за право на избор), равенството на жените и расите не е просто възможност, то е необходимост.

Старият либерализъм казваше - бъди който искаш, стига да работи. Новият възрази: нямаш право да не си либерал. Ако не сте прогресист, значи сте нацист и трябва да бъдете унищожени. Всичко трябва да се пожертва в името на свободата, ЛГБТ+, транссексуалните хора и изкуствения интелект.

Конфликтът между двете общества – старото либертарианско, прагматическо и новото неолиберално, прогресивно – непрекъснато нараства през последните десетилетия и достигна връхна точка в ерата на президентството на Тръмп. Той въплъщаваше една Америка, а опонентите му глобалистите демократи въплъщаваха друга.

Гражданската война на философията достигна критична точка. И въпросът е именно в тълкуването на свободата. Стара Америка вижда индивидуалната свобода като това, което изключва всякакъв външен мандат, всяко изискване да се използва само по този начин, а не по друг начин, само за това и за нищо друго. Например, само за аборти и гей паради, и никога за забрани на аборти или перверзни демони.

Новата Америка, от друга страна, настоява, че свободата изисква насилие срещу онези, които не я разбират правилно. Това означава, че свободата трябва да има нормативна интерпретация и само неолибералите определят как и на кого да я използват и как да я тълкуват. Старият либерализъм е либертариански. Новият е откровено тоталитарен.

И именно в този контекст трябва да се разглежда решението на Върховния съд на САЩ да преразгледа делото Роу срещу Уейд от 1973 г. относно аборта. Приема се в полза на стария либерализъм и прагматизъм. Моля, имайте предвид, че това отсъждане не забранява аборта, а само посочва, че на ниво федерално законодателство това няма еднозначно решение.

Щатите могат да решат проблема както си искат. Но това означава, ни повече, ни по-малко, че времето е обратимо. Че е възможно да се движи в една посока, прогресивно, но е възможно и в друга, директно противоположна посока. Само ако работеше. Така че изобщо не става дума за абортите.

Въпросът е да се разбере природата на времето. Въпросът е най-дълбокото разцепление в американското общество. Факт е, че една Америка все по-открито влиза във войната с друга.

Решението на Върховния съд на САЩ подкопава цялата тоталитарна диктаторска стратегия на глобалистките неолиберални елити, които действат – донякъде като руските болшевики – в името на бъдещето. Напредъкът оправдава всичко.

Преди това всички решения бяха само в една посока – в полза на индивидуализма, егоцентризма и хедонизма. И изведнъж Върховният съд прави рязка крачка назад. И какво, възможно ли беше? И почти отчаяни стари американци, прагматици и либертарианци се радват: свободата да правиш каквото си искаш, а не каквото казват прогресивистите и технократите, да вървиш във всяка посока, а не само там, където глобалистите насилствено те тикат, отново триумфира.

И дръзкият главен прокурор на Мисури вече показа какво може да се направи. Браво! Това е прагматична революция, американска консервативна революция.

И разбира се, целият глобалистически прогресивен боклук сега ще надигне глава. Случи се нещо също толкова важно като изборите на Тръмп. Старата Америка контраатакува новата.

„Ако царството на закона се раздели в себе си, то непременно ще опустее.” Матей 12:25. По-скоро...

Превод: СМ