Напред - към новото средновековие

Напред - към новото средновековие

2024 г. в Русия е провъзгласена за Година на семейството. Очевидно е, че в тази област положението ни е доста неблагополучно. Бесните цифри на разводи, аборти и падение на раждаемостта представляват сами по себе си катастрофа от държавен мащаб. Ако се отнесем сериозно към Годината на семейството, то опирайки се на класиците (само не либералните и не комунистическите, защото ще ни посъветват нещо,което само ще ускори разпада на семейството( следва едновременно да се върнем към корените и да направим крачка напред.

От искорическо-социологическа и антропологична гледна точка понятието семейство е неразривно свързано със селячеството. Под “семейство” в руското общество, ако говорим строго, трябва да разбираме преди всичко именно селското семейство, скрепено с брак, със задължително кръщене на децата и водене на общо домакинство.

В семейството са включвали малкия (понякога големия) домашен добитък, полето, дома, градината, инструментите за обработка на земята и другите необходими неща, а също работниците.

У степните народи, разбира се, има разлики, свързани с това, че към семейството не се прикрепва никаква територия. Макар в случая племената, родовете и клановете на територията за паша на добитъка се разпределят доста фиксирано - оттук дамгите, отделящи пасищата на родовете от евразийските степи.

Трябва да се обърне внимание, че семействата на военното и жреческото съсловия имат друга структура. Битието на воина и жреца е по-малко вкоренено в земята. Войнът съществува за война и смърт (а също така за защита от война и смърт). Жрецът, свещеникът се обръщат към Бог и небето. Затова и самата логика и структура на семействата на висшите съсловия - духовенство и аристокрация - се променят. Децата не ги карат да работят, а учат военно изкуство или грамотност по светите книги. Девойките просто очакват женитба, при това нравственият кодекс във висшите съсловия (особено за момичетата) е много по-строг, отколкото при низшите (макар че и там да е доста строг).

Особен случай са градските семейства. Малките занаятчии и търговци често идват от селски семейства и пренасят в града селския модел на семейство. Тук децата също работят, но се обучават на занаят или търговия. По нравственост традиционното градско семейство на занаятчия и търговец приближава по-скоро тези на висшите съсловия - тоест към строго и рязко съблюдаване на нравствените правила.

Но така е в традиционното общество.

Новото време, капитализмът и урбанизацията стават начало на разпада на семейството. Съвременният либерализъм и ортодоксалният комунизъм водят до отричане на семейството до логически предел. За либерала семейството е договор, а за комуниста - рудимент от буржоазния строй. Хегел подчертава, че само гражданското общество, където всеки е за себе си е институция за разрушаване на семейството. Той вижда в това диалектически момент от развитието на историята, който трябва да се преодолее с преход от гражданско общество към държава, която единствена е способна да спаси семейството и да защити структурата му от токсичния индивидуализъм.

Германският социолог Вернер Зомбарт забелязва, че буржоазните условия на града и индустриализацията от самото начало създават почва за разпад на семейството. Той смята, че мотор на капитализма и либерализма в урбанистична Европа на Новото време става полупризнатата институция на градските любовници. На село за обичайния селянин да издържа който и да е, различен от семейството, е проблематично. Увеличаването на индивидуалните ресурси и градският начин на живот в буржоазията способстват за появата на институцията на паразитиращите държанки. Според Зомбарт те са важен фактор за капитализацията и модернизацията на европейското общество, като вампири искащи още и още, което съдейства на техническия прогрес, иновациите и предприемачеството, но разрушава нравствеността.

В тази ситуация за Русия трябва да се върне към корените си, но при този нов завой на развитието си трябва да пристъпи към масово разселване на мегаполисите и да извърши държавна програма по организацията на хората на село, в предградия и малки градове. Лозунгът може да бъде “Към родната земя!”. Ако селячеството е историческата матрица на пълноценното, здраво (а на село е трудно да се избяга някъде) и многодетно семейство, но не е възможно да се възроди едното без другото.

Следователно строителството трябва да бъде нискоетажно и хоризонтално. Успяхме да видим до какво водят вертикалните кошери по време на новогодишните студове. Русия трябва да расте нашироко, а не нависоко. Максималният брой жители на града не трябва да надвишава един милион - в случая на столиците. Останалите се връщат към земята.

Това е Годината на семейството, каквато трябва да бъде - укрепване на държавната идеология и завръщане към земята.

Питате: какво ще кажете за индустрията и технологиите?

Първо, програмирането и откриването могат да се извършват във вашия собствен дом, свързан с интернет. Чистият въздух и любящото семейство насърчават мисленето.

Второ, в градовете можете да работите на ротационен принцип, както на север. Пристига група инженери, живеят в ужасните условия на града и се завръщат към земята.

Всички знаят, че Бердяев говори за „Новото средновековие“. Но малко хора разбират колко е прекрасно.

Превод: В. Сергеев

https://pogled.info/svetoven/russia/napred-kam-novoto-srednovekovie.165321