Против либералния тоталитаризъм

Против либералния тоталитаризъм

Ако говорим сериозно, то либералната хегемония в Русия е все още доста здрава. Работата е, че на практика всички основни установки, прокарани в обучението, хуманитарните науки и културата след 1991 г. са изградени на строго либерални коловози. При нас всичко ни е либерално, започвайки с Конституцията. Дори самата забрана на идеология е чисто либерална идеологическа теза. Нали либералите не смятат самия либерализъм за идеология - за тях това е “истина от последна инстанция”, а под “идеология” те разбират всичко, което предизвиква тази “либерална истина”, като например социализмът, комунизмът, национализмът или политическите учения на традиционното общество.

След края на СССР либералната идеология става доминираща в Руската федерация. Още повече, че от самото начало тя придоби тоталитарен характер. Обичайно либералите критикуват тоталитаризмът - както десния (националистически), така и левия (социалистически), а самия либерализъм, отъждествен (голословно) с “демокрацията”, се противопоставя на всички тоталитарни режими. Но дълбокият философ и ученичка на Хайдегер Хана Аренд проницателно забелязва, че тоталитаризмът е свойство на всичките политически идеологии на Новото време, включително на либералната демокрация. Либерализмът не е изключение: той е също тоталитарен по своята природа.

Както при всеки тоталитаризъм, говорим за това, че отделна група от обществото (представляваща известно малцинство) се обявява, че е уж „носител на универсалната истина“, тоест знание за всичко, за универсалното. Оттук и тоталитаризмът – от латинското “totalis”, цял, цял, пълен. И тогава, основавайки се на фанатична убеденост в непогрешимостта на своята идеология, тя налага възгледите си на цялото общество. Тоталитарното „всичко” лесно се противопоставя на мнението на мнозинството или различни идеологически групи, които действително съществуват в обществото. По правило управляващият тоталитарен елит оправдава своята „правота“ с това, че уж „притежава знания за смисъла на историята“, „държи в ръцете си ключовете на бъдещето“ и „действа в името на общото благо”. Най-често ролята на такъв „ключ към бъдещето” е теорията за прогреса, развитието или императивът за свобода, равенство и други. Националистическите тоталитарни режими се обръщат към дадена нация или раса, провъзгласявайки превъзходството на едни (тоест себе си) над други. Болшевиките действат в името на „комунизма“, който ще дойде в бъдещето, а партийното ръководство се счита за носител на пробудено съзнание, „нови хора“. Либералите вярват, че капитализмът е венецът на развитието и действат в името на прогреса и глобализацията. Днес към това се добавят джендър политиката и екологията. „Ние ви управляваме, защото сме прогресивни, защитаваме малцинствата и защитаваме околната среда. Изпратете ни!

Теория на малцинството и критика на мнозинството

За разлика от старата (например гръцката) демокрация, мнозинството и неговото мнение при тоталитарните режими, включително тоталитарния либерализъм, нямат абсолютно никакво значение. Има аргумент за това: „Германците избраха Хитлер с мнозинство, което означава, че мнозинството не е аргумент, то може да направи грешен избор.“ И само „просветеното / пробуденото” либерално малцинство знае какво е „правилно”. Освен това мнозинството е подозрително и трябва да се държи под строг контрол. Прогресивните малцинства трябва да управляват. А това е пряко признание за тоталитаризъм.

Излишно е да се доказва тоталитаризма на болшевиките или нацистите, това е нещо очевидно. Но след победата над Германия през 1945 г. и след разпадането на СССР през 1991 г. либерализмът остава единствената и основна планетарна идеология от тоталитарен тип.

Тоталитарният характер на управлението на либералните реформатори през 90-те години

Либерализмът дойде в Русия точно в тази форма – като хегемония на прозападните либерални малцинства, „реформатори“. Те убедиха Елцин, който не разбираше много света около себе си, че няма алтернатива на тяхната позиция. Управляващият либерален елит, състоящ се от олигарси и мрежа от американски агенти на влияние, както и корумпирани висши чиновници от края на Съветския съюз, формира основата на „семейството“.

От самото начало те управляваха с тоталитарни методи. Така през 1993 г. демократичното въстание на Дома на съветите беше потушено със сила. Либералният Запад напълно подкрепи разстрела на парламента. В края на краищата това се изискваше от „прогреса“ и „движението към свобода“.

След изборите за Дума през 1993 г. дясната опозиционна ЛДПР спечели, но беше приравнена към „маргиналисти“ и „екстремисти“. Мнозинството нямаше значение в очите на „семейството“. Жириновски първо беше обявен за „Хитлер“, а след това сведен до статута на клоун, който помага да се изпусне парата (тоест да управлява еднолично и неразделно над народ, който е напълно недоволен и не одобрява основния либерален курс).

През 1996 г. изборите са спечелени от други (този път леви) опозиционери – Комунистическата партия на Руската федерация. За пореден път управляващият либерален елит, представляващ малцинство, не забеляза това. „Мнозинството може да греши“, твърди това малцинство и продължава да властва, разчитайки на либерална идеология, която не обръща внимание на нищо.

Либерализмът е установил своите принципи в политиката, икономиката, философията, социологията, антропологията, правото, етнологията, културологията, политическите науки и др. Всички хуманитарни дисциплини бяха напълно завладени от либералите и контролирани от Запада чрез система от рейтинги, научни публикации, индекси на цитиране и други критерии. Оттук не само Болонската система и въвеждането на матурите, но най-важното – съдържанието на самите научни дисциплини.

Реализмът на Путин срещу либералната хегемония

Идването на Путин на власт промени ситуацията единствено с това, че привнесе принципа на суверенитета, тоест на политическия реализъм. Това не можеше да не повлияе на общата структура на либерализма в Русия, понеже либералната догматика отрича изобщо суверенитета и се застъпва за това националните държави да бъдат премахнати и интегрирани в наднационалната структура на световното правителство. Затова и с идването на Путин част от най-последователните и радикални либерални малцинства застанаха в опозиция.

Но повечето (системните) либерали решиха да се адаптират към Путин, да заемат формално лоялна позиция, но продължават, все едно нищо не се е случило, да провеждат либералния курс. Путин просто сподели властта с либералите: предадоха му реализма, военната сфера и външната политика, а за тях останалото - икономика, наука, култура, образование.

През 2014 г. след присъединяването на Крим се случи следващото придвижване към суверенитет и реализъм. И още една вълна либерали, усетили че губят предишните си хегемонистични позиции, се махна от Русия.

СВО и окончателният разрив със Запада

СВО промени много, но остава впечатление, че въпреки всичко искаме на всяка цена да кажем: “Не, ние сме истински либерали, а вие сте нелиберали. Вие отстъпихте от либералната демокрация, подкрепяйки нацисткия режим в Киев. А ние сме верни на либералните догми. Те включват и антифашизма, а ние се борим с украинския фашизъм, както се изисква от либералната идеология”.

Ние и досега си имаме работа със “суверенния либерализъм”, тоест с (противоречивия и безнадежден опит) да се съчетаят политическият суверенитет на Руската федерация с глобалните западни норми.

А планът на руските либерали е следният: още по време на провеждането на СВО да запазят властта си над обществото, културата, науката, икономиката, образованието, така че - когато всичко това свърши - те отново да се опитат да представят Русия като „западна цивилизована развита сила“, в която либералната демокрация е запазена, тоест тоталитарното управление на либералите, дори и в най-трудните времена на изпитание. Уж Путин подписа указ №809 за традиционните ценности (противоположен на либералните ценности), в Конституцията са внесени положения за нормалното семейство, Бог е споменат като основание на руската история, движението на ЛГБТ е забранено като екстремистко, списъкът на чуждите агенти се попълва постоянно, нова вълна от най-радикални либерали и опозиционери избяга на Запад, руският народ е обявен за субект на историята, Русия за държава-цивилизация.... А либералната хегемония, както и преди, се запазва в Русия. Тя така е проникнала в обществото ни, че е започнала сама да се възпроизвежда в новите поколения управници, чиновници, научни и образователни работници. Това не е изненадващо - повече от 30 години в Русия на власт остава група тоталитарни либерали, установили метод на самовъзпроизвеждане начело на държавата. И това въпреки суверенния курс на президента Путин.

Време за хуманитарен СМЕРШ

Сега ние влязохме в нов цикъл за преизбирането на Путин като общонароден лидер. Няма никакви съмнения, че обществото ще го избере единодушно. Смятайте, че вече го е избрало. Все пак той е нашата основна и единствена надежда за избавление от либералното иго, залог за победа във войната и спасител на Русия. Но либералната тоталитарна секта не мисли да предава позиции. Тя е готова да се бие за тях до край. Не се страхуват от никакви патриотични сили в политиката, не се страхуват от народа (който научават да си мълчи под страх от сурово наказание), не се страхуват от Бога (те не вярват в него или вярват в своя - падналия), не се страхуват от въстание.

Но проблемът стои доста остро: Русия не трябва да се обосновава като цивилизация, като полюс в многополюсния свят, като се разчита на либералната идеология, като се запазва хегемонията на либералите в обществото - на равнище обществено самосъзнание, на равнище културен код. Трябва ни нещо аналогично на Смерш в областта на идеите и хуманитарните парадигми, но за това явно няма нито решимост, нито кадри, нито институции, нито подготвени компетентни специалисти - все пак образованието в Русия за последните 30 години е водено именно от либерали. Те се застраховат като блокират всеки опит да се излезе извън рамките на либералната догма. И постигат успех, превръщайки хуманитарната сфера или в либерална, или в стерилна.

Останките от съветските учени и техните методи, теории и доктрини не са алтернатива. Първо, техните подходи са остарели, второ, те самите са ги забравили на преклонна възраст, и трето, те изобщо не отговарят на новите цивилизационни условия.

И през цялото това време тоталитарният елит на либералите подготвяше само и изключително свои кадри. Либерализмът в най-токсичните му форми прониква в цялата хуманитарна сфера.

Мнозина ще кажат, че сега следват СВО и изборите, а с либералите ще се справим по-късно. Това е грешка. Вече изтървахме времето. Народът се пробужда, страната трябва да се съсредоточи за победа. Но е просто теоретично невъзможно да победим Запада в Украйна и да запазим едновременно тоталитарното всевластие на либералите вътре в страната. Докато са тук, дори победата ще бъде пирова.

Затова и именно сега е време да се открие още един фронт - фронт в областта на идеологията, мирогледа, общественото самосъзнание. Трябва да се сложи край на тоталитарното господство на либералите в Русия - преди всичко в областите на знанието, науката, образованието, културата, определянето на ценностните основи на възпитанието и развитието.

Превод: В. Сергеев

https://pogled.info/svetoven/russia/protiv-liberalniya-totalitarizam.164206