За геополитиката на Закавказието

За геополитиката на Закавказието

Южен Кавказ е сериозен проблем за Русия. Впрочем това се отнася за всички съседни страни от постсъветското пространство, с изключение на Беларус. Само с Минск отношенията са фундаментални и надеждни. Всичко останало е силно проблематично.

Всичко е заради липсата на ясна стратегия. През последните 30 години Русия се движи едновременно в три посоки. Тя:

  • — се стремеше да се интегрира в западноцентричния глобален свят (първоначално при каквито и да е условия, а след това, при Путин, при запазване на независимостта);
  • — укрепи собствения си суверенитет (както в лицето на Запада, така и в лицето на съседните държави);
  • — се опита да играе водеща роля в постсъветското (имперско) пространство и да допринесе частично (безсистемно, фрагментарно и непоследователно) за евразийската интеграция.

И трите вектора теглиха страната в различни посоки и изискваха взаимно изключващи се стратегии. В резултат на това се озовахме там, където се озовахме след започването на СВО: в пряка конфронтация със Запада за постсъветското пространство.

Все още обаче се колебаем да декларираме публично целите на Специалната военна операция в тяхното геополитическо измерение. Но би било необходимо спокойно и хладнокръвно да признаем, че ще се борим до пълната капитулация на нацисткия режим в Киев и установяването на пряк военно-политически контрол (и това е единственият смисъл на демилитаризацията и денацификацията) върху цялата територия на бивша Украйна. И сме готови да се борим точно толкова, колкото е необходимо за Победата.

Това би била яснота, която незабавно ще се отрази на цялата ни стратегия в в тъй наречената близка чужбина: Русия няма да толерира русофобски режими и русофобски тенденции на тези територии никъде и при никакви обстоятелства.

Въпреки цялата ни непоследователност и несистематичност, самата геополитика демонстрира една много важна закономерност през последните десетилетия. Териториалната цялост на всяка постсъветска държава може да бъде гарантирана само от положителни или неутрални отношения с Русия.

Опитът да се мине директно на страната на врага (а Западът е враг и това е аксиома на геополитиката; който се съмнява явно е невежа или чужд агент) застрашава териториалната цялост на страната, която реши да направи такава стъпка.

Това започна още през 90-те години - Приднестровието, Нагорни Карабах (по това време имаше русофобско глобалистко правителство на Народния фронт в Азербайджан), Южна Осетия и Абхазия.

Приднестровието все още е замразено. Южна Осетия и Абхазия са откъснати от Грузия в отговор на акта на агресия на Саакашвили, подтикван от Сорос и глобалистките сили (по-специално Анри-Бернар Леви). Армения при Пашинян предизвиква Русия, а Баку, напротив, действаше умело и приятелски - в резултат Нагорни Карабах стана азербайджански от арменски.

Докато Киев беше многовекторен, имаше Крим, Донбас, Херсонска област и Запорожие. След това от него започнаха да излизат територия след територия и тъй като русофобията не стихна и се превърна в истинска война с руския свят, Украйна вече изобщо няма да съществува.

Западът не може да гарантира териториална цялост на никого на територията на Евразия, всичките му обещания са блъф. Да, Западът все още е в състояние да причини сериозна вреда на Русия - с цената на унищожаването на цяла държава (както сега става с Украйна). Но да спасяват, защитават, строят, създават, организират нещо... Това не е за тях.

Но да се върнем към Закавказието.

Ако искаме истинска интеграция на евразийското пространство, трябва да имаме последователен план, а не просто поредица от реактивни, макар и понякога ефективни стъпки. Трябва да действаме проактивно. В края на краищата, всъщност самият Запад никога не вярва в обещанията си към тези съседни на Русия страни, които поемат по пътя на пряката геополитическа русофобия.

Каквото и да измислят, Западът трябва само да започне конфликт и ако в резултат на това съюзникът бъде разкъсан, разчленен и унищожен, това не го притеснява. За Русия обаче тези страни са нещо много повече. Дори без патоса на приятелството между народите, това е просто нашата обща, обединена земя. И това са народи, единни с нас в своята историческа съдба. Без значение как платените от Запада предателски елити ги убеждаваха в противното.

Ако сега Западът иска да отвори втори фронт в Южен Кавказ, особено в светлината на провала на украинската контранастъпление, ще му бъде доста лесно да го направи.

Пашинян, който оглавява все още съюзната с Русия Армения, е изцяло под контрола на Запада. Предаде Карабах и не си мръдна пръста да защити арменците. Той доведе страната до гибел, а Западът очевидно беше готов за това и всячески съдействаше за това.

Но пашиняновците идват и изчезват, но хората остават. Ще бъде ли морално ние, руснаците, да гледаме спокойно как Армения се превръща в кървав хаос - по пътя на Либия, Ирак, Сирия, Украйна?

Да се седи и да се чака самите арменци да се събудят и да разберат, че такъв владетел е разрушителен за Армения, е непродуктивно. Не се събуждат и не се събуждат, само пред нашето посолство викат лозунги, подготвени от Сорос, и палят руски паспорти. Това е само една - най-очевидната - точка на вероятен палеж в Кавказ.

Мнозина се опасяват, че Турция, която се смята за пълноправен партньор в победата на Азербайджан в Нагорни Карабах, ще започне да заема по-активна позиция по неприятелски настроен спрямо Русия начин в Южен Кавказ. Най-често тези страхове са преувеличени, тъй като приоритетите на Турция са укрепване и запазване на влиянието в Източното Средиземноморие, в зоната на бившата Османска империя.

И едва тогава – и то главно под натиска на НАТО и САЩ – Анкара крои планове за влияние в Кавказ или тюркския свят на Евразия. Турция не е пряк антагонист на Русия, но ако Южен Кавказ пламне, тогава всеки ще бъде сам за себе си.

Както и да е, ние се намираме в трудна ситуация в Южен Кавказ. Всъщност Западът може да го взриви всеки момент, ако реши да отвори втори фронт. И всичко, което трябва да направим, е да реагираме. Да, понякога го правим доста добре - всички разчети на врага се сриват и имат обратен ефект. Случва се. Но не винаги.

Затова си струва, без да губим време, да започнем пълноценно и решително стратегическо планиране: какво искаме да видим в Южен Кавказ и как да оживим тази желана картина? И в същото време следва да се вземе окончателно решение по отношение на цялото постсъветско пространство. Ако искаме да го видим като приятелско и съюзническо или дори неутрално, тогава трябва да го направим точно такова. Само по себе си то няма да стане такова или напълно ще престане да бъде.

Време е Русия да премине в настъпление. В Украйна, в Южен Кавказ, в Евразия като цяло. Имаме нужда от настъпателен реализъм. С планове, хладен и трезвен анализ и ефективни, строго целенасочени действия.

Превод: ЕС