Дугин, Малофеев и протоиерей Ткачев: Единството на народите на Русия

Константин Малофеев: В следващата част на нашата „Азбука на традиционните ценности“ (поредица по телевизията "Цариград", чийто собственик е К. Малофеев, бел.ред.) говорим за буквата „Е“ – единството на народите на Русия.

Александър Дугин: Това е пряк апел към евразийското разбиране на руската история. Евразийците бяха онези руски философи, които обърнаха внимание на факта, че съдбата на Русия е съдбата преди всичко на руския народ, който основа държавата, създаде култура, разви езика. Но в същото време би било непълно, несъвършено, ако други нации не свързваха съдбата си с руския народ.

И това единство на народите на Русия, евразийските народи, общността на тяхната съдба създаде невероятно богатство на нашата история. Руснаците споделиха най-доброто с братските си народи.

Всеки един от тези народи, без значение как е попаднал в Русия, носи най-доброто в себе си. И този диалог, тази солидарност, това съвместно историческо творчество породи уникалността на нашата евразийска цивилизация.

Да, тя е руска, тя е - в основата си - православна. Но в същото време има както източно влияние, така и частично западно, кавказко, сибирско, туранско, фино-угорско, тюркско. Всички тези народи са донесли нещо ценно в нашата история.

Обикновено западното, европейското мнение беше следното: вижте, руснаците се смесиха с татарите, загубиха европейската си идентичност. И те казваха с отвращение: "изтъркай руснак - ще намериш татарин". А евразийците казват: "Е, да, ще намерите татарин - руски татарин."

Създадохме нашата уникална евразийска цивилизация. Те изградиха империя, а не национална държава. Империя, която абсорбира всичко най-добро от културата на всички народи, без да унищожава тяхната идентичност, а напротив, запазвайки я. От това единство на народите на Русия се формира нашето богатство, нашата мощ и сила.

И когато настъпят трудни времена, когато трябва да защитаваме нашата свобода и независимост във войни (а това често се е случвало в нашата история), ние виждаме как нашите братски народи се обединяват с руския народ, за да служат на Отечеството.

Това е най-високата стойност. Факт е, че сме обединили много нации. Но става ценно, когато разберем колко положителен, значим, добър, искрен и героичен е бил приносът на тези народи. И тогава има хармония, симфония, съзвучие на народите. Тоест Русия се превръща в нещо повече от национална държава. Превръща се в пълноправна империя.

Защото Империята винаги е комбинация и единство от множества. Не за да премахнем и изкореним тези различия, а за да ги съхраним и издигнем на по-високо ниво. Това е единство по вертикала, това е единство отгоре, без премахване на различията долу. И това, разбира се, е истинско изкуство.

Фактът, че толкова много народи са свързали съдбата си с руския народ, прави и тях, и нас по-силни. Това е огромна ценност, която трябва да бъде съхранена. А фактът, че тя е включена в числото на традиционните ценности, струва ми се, е просто блестящо, напълно точно и навременно твърдение.

Тъй като врагът се стреми да подкопае това единство, да противопостави народите на Русия един на друг, за да ни отслаби и в резултат на това да ни унищожи, това е отбранителна ценност.

Но в същото време това е и почит към нашата история. Ако имаме памет, ако запазим приемствеността на нашата история, тогава трябва да разберем тази специфика на евразийската култура, нашата евразийска държавност, евразийската цивилизация.

Трябва да я пазим, да й дадем положителна стойност. В противен случай започва самоампутация. Понякога казваме: тези народи са дошли при нас по-късно или някой някога, в един или друг период, е бил недоволен от руското правителство. Но дори в семейството, дори сред най-близките хора, братя, деца, бащи, има конфликти и кавги. И ако за нас семейството и държавата са абсолютни ценности, то многообразието на народите, които живеят на територията на нашата велика Родина, също е абсолютна ценност.

Защото ние сме за това единство, искаме да го укрепваме, съхраняваме, укрепваме и продължаваме, а не да го разрушаваме и губим. Никой не може да бъде изгубен. През 1991 г. не обърнахме нужното внимание на братските ни народи – и се загубихме. От никого не сме се освобождавали и никого не сме освобождавали. Но обрекохме себе си и другите на най-трудни изпитания.

Протойерей Андрей Ткачев: Спомням си думите на Расул Гамзатов, който каза, че „в Дагестан съм аварец, в Москва съм дагестанец, а в чужбина съм руснак“. Оказва се един вид тройственост.

Вероятно е в много страни. Например, някой бургундец може да не се смята за французин. Но, напускайки границите на Франция, за всички той ще бъде гражданин на Петата република. Вероятно е нещо обичайно. Но за Русия е особено интересно.

Имаме хора от около 200 националности. И всеки от тях в рамките на своя етнос познава свой субетнос със свой диалект, със свой език. И тогава, излизайки навън, представителят на етноса става руснак. И не се срамува да каже, че е руснак, дагестанец и аварец. Можете да си представите колко здрава е тази структура, поради вътрешното си богатство.

Разбира се, много по-лесно е например да живееш в Полша и да си поляк, защото там е моноетническа държава. И, между другото, има много малко от тях. Но това е друга история.

А нашият дизайн е сложен, здрав и уникален. И ще го разделят по линията на сложността. Тогава възбуждането на гордостта в един човек ще бъде екстраполирано към възбуждането на национална гордост в един субетнос. След това – за разпалване на вражда между субетноси вътре в етноса. После – към някаква мечта за независимост в рамките на регионите.

Получава се някаква кибернетика на народите - те знаят как да управляват хората, а самите хора се оказват много управляеми. Затова трябва да ценим това многообразие и пъстрота. Като се започне от приказките на народите на СССР.

Дугин: Разкази на народите на империята...

Протоиерей Ткачев.: Сега - да, приказките на народите на Руската империя. Приказки на народите на СССР - това е публикувано от "Детгиз". И трябва да съберем всичко заедно. В крайна сметка всичко работи чудесно на ниво фолклор, дълбоки легенди от древността. И на ниво специална военна операция това също работи.

Украйна, както я познавам, е много далеч от солидността и единството. Жителите на западните райони традиционно са пропити с някаква наистина адска омраза към всеки, който живее на изток от тях. Включително и украинците. Донецк за тях изобщо не са хора. И вътре в тази държава казват: няма да отида да умирам за Донбас например или за Волин. Живея тук в Галиция.

А нашата страна, за разлика от тях, е териториално много по-голяма; има много повече разлики между неговите региони. Но якутите или калмиките, или тунгусите, или същите лаки или авари са много по-пропити с чувство за единство на страната и обща история, отколкото онези, които, изглежда, трябва да бъдат братя в ежедневното самосъзнание. Но не.

Русия като цялостен проект е в състояние да даде на хората усещане за обща съдба, история, да им даде единно усещане за ритъм.

Дори и с всички разкъсани корени на руската държавност и манталитет, нашата страна е способна да стопли сърцата на огромен брой различни народи на основата на напълно ирационални, интуитивни неща, да ги обедини в едно цяло и да види положителна цел пред себе си от него. Само към това е необходимо да се добави разумна закваска, така че всичко това да се разбере от ума, а не само да се усети.

Константин Малофеев: Това е свойство на Империята. Имперската мисия, имперският дух през цялата човешка история са били дадени на много малко народи. Това е велика мисия, голям дар от Бога. И то беше дадено на Русия.

Русия е империя и затова единството на нейните народи трае толкова дълго, толкова уверено. И всички тези хора, които говорят на различни езици, с различни култури, с различни приказки, са готови да умрат за нашата държава в трудни времена и изпитват чувство на патриотизъм към нея.

Имперското начало дойде при нас от две страни. В смисъла на нашата православна душа ние сме пряко продължение на империята на Новия Рим, православната империя на Константинопол, василевса на Константинопол. А от гледна точка на нашето тяло, ние сме продължение на Великата орда, голямото държавно тяло на Ордата в просторите на Евразия. Наследили и двете, ние се превърнахме в уникална държава в човешката история, най-голямата и същевременно най-дълбоката от гледна точка на разбирането на нейната сакралност.

В крайна сметка каква е разликата ни с Украйна? В генетичен, кръвен смисъл - никаква. Ние и украинците сме един народ. Но те са руснаци без имперска идея. А ние сме украинци с имперска идея.

Всеки украинец с украинско фамилно име тук е същият служител на святата империя, неин труженик. А всеки руснак, който се озова в Украйна, живеейки там и приемайки нейните условия, ставаше украинец. Той играе тази игра "Сватба в Малиновка", той е за себе си и с най-ниско ниво на морал. Защото точно това изисква от него украинската „държава“.

И свещената, сакрална държава Русия, империята му дава възможност да служи и да се гордее с тази служба. Аварец ли си, бурят, якут, татарин, евреин, който и да си, служиш на Русия. А това означава, че служиш на най-великата държава на Земята. И това свойство е да бъдеш Империя, да бъдеш истинска държава. Държавата е дефиницията на империята. Как възниква първата империя на Саргон от Акад? Обединение на различни държави.

Империята е държава от държави. Тя не омаловажава своите съставни държави, тя е по-висока от всяка държава. Тя носи много по-голяма мисия от една обикновена държава, която е част от нея и става, както биха казали сега, "субект на федерацията". И именно в това - в обединяването на хора от различни националности - нашият проект се различава от американския.

Американското "гърне, в което се топи" смесва всичко, налага дневен ред, че във всеки филм трябва да има четири чернокожи, три феминистки и един содомит. По-точно опитва се да смеси всички, но не успява. Защото нямат причина, нямат принцип за смесване. А ние не смесваме никого, всеки живее на собствената си земя. Много по-трудно е да ги смесиш, защото тези хора живеят на своята земя от хиляда години и са готови да живеят в една държава, да умрат за нея, да я създават и изграждат.

Защо? Защото ние като държава имаме мисия. А те като държава нямат мисия. САЩ нямат мисия. Там има една американска мечта - всеки да успее и да стане най-добрият. Но това е консуматорско състояние.

Единството на народите на Русия се основава на евразийската имперска основа. Съветският съюз се опираше на нея - дори и със заложена бомба със закъснител под формата на самоопределение на републиките, той издържа доста дълго време. 500 години след Иван Грозни имаше многонационална Русия - с хора от различни вяри, различни националности.

И ще я има и в бъдеще, ако разберем, че сме държава, която има голяма мисия. Ако разберем, че ние сме Империята. И Основите на държавната политика, в която единството на народите на Русия е поставено на такъв пиедестал като традиционна ценност, ни показват, че законодателят също разбира това.

Ако това е традиционна ценност, тогава трябва да разберем на какво се основава. И се основава на службата на Империята. Те се заклеха във вярност към Белия цар, те се заклеха във вярност към държавата, която има висока мисия, която има изключително високи морални идеали. И това е много важно.

Протоиерей Ткачев.: В потвърждение на вашите думи за това, че руският народ е имперски народ, в който никой не се тъпче, бих искал да споделя следното наблюдение. В чужбина трябваше да посещавам различни църкви. Там ясно се вижда, че румънци и само румънци ходят в румънската църква. В българските - българи и само българи. В гръцките - гърците и никой друг. И така навсякъде. А в храмовете на Руската православна църква ходят и арменци, и гърци, и българи, румънци и сърби. Всички. Е, може и руснаци да отидат при сърбите. Но никой друг. Но всички отиват при руснаците.

И това е много органично за хората, но никой не ги учи на това. Никой не им дава никакви бюлетини с обяснение къде да ходят, когато е жега. Става от само себе си. И тази Универсалност съществува в границите на Локалността. Това е удивително. И това е плодът на Империята.

A.D.: Точно както условният ЛГБТ дневен ред или джендър политиката разрушават семействата, така национализмът разрушава имперското единство на народите. Трябва да възприемаме тази традиционна ценност като своеобразна ваксина срещу национализма (както голям, така и малък). Тоест ние трябва по всякакъв начин, като се борим за естествено, здраво, свещено семейство, да отстояваме единството на народите – като за имперската обща съдба.

КМ: Това беше буквата "Е" - единството на народите на Русия.

Превод: СМ

Дугин, Малофеев и протоиерей Ткачев: Единството на народите на Русия - Поглед Инфо