Встъпването в длъжност на президента Путин отбелязва нов етап от историята на Русия. Някои линии от предишните периоди навярно ще бъдат продължени. Някои ще достигнат критичен праг. Нещо ще бъде свалено. Но трябва да дойде и нещо ново.

Руският философ Александър Гелевич Дугин през юли миналата година оглави Висшето политическо училище на името на. Иван Илин в Руския държавен хуманитарен университет. Внезапно, през април тази година, в социалните мрежи започна ураганна кампания за дискредитиране на това училище, както и на сочените за „руски фашисти“ фигури на Илин и Дугин.

За разлика от много близки хора, аз не вярвам, че самите мигранти са зли. Убеден съм, че злото е в либерализма, русофобията на елитите и корупцията, които правят миграцията това, което е.

Днес ни е жизнено необходима тотална и всестранна милитаризация на страната, държавата и народа.

Сега на украинския фронт се ражда идеологията на Нова Русия.

Позицията на Путин по отношение на събитията в Палестина е много точна. Той е против суровите действия на Израел и по-скоро е на страната на палестинците. Но със сигурност не е съгласен с действията на Хамас.

Южен Кавказ е сериозен проблем за Русия. Но е така с всички съседни страни, с изключение на Беларус. Само с Минск отношенията са фундаментални и надеждни. Всичко останало е силно проблематично.

Наближаваме много важен етап. Във всеки смисъл и на всяко ниво. Формулата либерализъм + патриотизъм, която ръководеше управлението през последните 23 години, окончателно рухна. Всъщност на базата на нея – тоест на баланс със Запада, на постоянна игра с него за оставане в неговата система и защита на суверенитета – външнополитическата, вътрешнополитическата и икономическата система се превърна в анахронизъм.

Трябва да проведем мисловен експеримент и да си представим какво друго лошо - освен нанасянето на ядрен удар - може да ни причини Западът, който воюва с нас? Какви санкции трябва да бъдат наложени? Кого да изгони? Как да унижи? Откъде да изтласка? От какво да ни лишим? (Ние не обмисляме ядрен удар, те няма да го нанесат, а ако го направят, ще е все едно, тъй като и ние ще го нанесем).

 Председателят на Държавната дума (на Русия) Вячеслав Володин казва съвсем правилно в своя Телеграм канал:

7 факта, че Вашингтон и Брюксел са загубили „войната на изтощение” срещу Русия.

Сближаването между Русия и КНДР е страхотна инициатива. Именно срещите и преговорите между руския президент Владимир Путин и наследствения глава на КНДР от слънчевата династия Ким Ким Чен Ун станаха основната сензация на ИИФ (Източния икономически форум).

Даша, в самото начало на СВO, веднъж ми каза: „Пригожин е толкова силен и уверен, смел, остър, че със сигурност никой не се моли за него. На никого дори не му минава през ум. Нека поне започнем да се молим за него…”

 Нашата война със Запада на територията на Югозападна Русия има характерна черта: разлика в настройването на времето.

След като сме се утвърдили като суверенна цивилизация, трябва да променим доминиращия дискурс. Това, което всички се страхуваха или срамуваха да кажат (какво ще си помисли за нас Западът, световната общност...), сега най-сетне трябва да се каже ясно и открито.

Патриотите са основната опора на Путин. Не само електорална, но историческа, социална, онтологична. Патриоти (всякакви) в Русия са 85%. Либералите (съзнателни или несъзнателни) са около 15%. В елита процентът е обратен - 85% либерали и 15% патриоти. Следователно, когато хората от народа казват „всички“, те имат предвид 85%, които са наоколо (и това са патриотите). Но елитите, когато казват „всички“, имат предвид и 85% (но в случая хищници и жители на Рубльовка). И отново „които са наоколо“.

Коментар на тезите на президента [на Русия]

Вижте. В жестоките стихии на войната понякога забравяме за стратегическите перспективи. От какво всъщност се нуждае Киев и от какво Москва в тази война?

Русия се бунтува срещу Запада като дете срещу родителите си. Наистина, до последно, на всички нива на властта се говореше, че Русия е част от западната цивилизация, европейска държава. И ако е така, то тя е дете на Запада, защото е очевидно, че Западът по отношение на собствената си цивилизация е по-стар, по-централен и по-отговорен, тоест Западът е бащата, родителското тяло.

Срещата на Путин с Пригожин със самия факт на съществуването й поставя много акценти в историята на военния метеж.

Забелязах, че съзнанието на мнозина просто не се справя със събитията на 24 юни. Затова се повдига тенденцията: “Това просто не се случи”, “Нищо не беше наистина”, “Те там нарочно”. Само така може да се притъпи острата болка от случилото се.

Властите в Русия се опитват да покажат, че се придържат към определени правила във войната в Украйна. От самото начало на СВО и всъщност от 2014 г., след анексирането на Крим, Западът смята, че Русия е нарушила правилата (изгодни за Запада). Но и да не беше, това нямаше да означава нищо. Следователно Западът играе срещу Русия без правила.

Руският философ Александър Дугин формулира тезата за основното, което трябва да се има предвид при разглеждането на ситуацията, в която се оказа Русия след началото на специалната военна операция (СВО). Наистина започна като специална военна операция, но бързо прерасна в нещо много повече - в пряк сблъсък на цивилизации, в борба за световен ред и може би в пълноценна прелюдия към Армагедон.

Никой не знае със сигурност бъдещето. Никой обаче със сигурност не познава нито настоящето, нито миналото. Ето защо тълкуванията им са толкова различни. Но бъдещето е още по-отворено. Още по-неясно е бъдещето в такава жестока и ужасна война, която се води сега. Война с колективния Запад.

 Политическите тенденции от първата година на Специалната военна операция на Русия

По време на СВО ЧВК Вагнер и Евгений Пригожин уверено се настаниха в центъра на вниманието както на руското общество, така и на световната общественост. За руснаците той се превърна в основен символ на победа, решителност, героизъм, смелост и твърдост. За врага източник на омраза, но в същото време страх и ужас.