Ескалацията в Израел може да доведе до верижна реакция. Палестинците нямат шанс в такава война, защото не могат да унищожат Израел или да му нанесат значително военно поражение.

Но и Израел няма за какво да се бори. Палестина формално е израелска територия, която не контролира и не може да контролира при никакви обстоятелства. Също така е невъзможно физически да се унищожат всички палестинци.

Ако бяхме в различна международна ситуация, палестинците можеха да разчитат на състраданието на международната левица, но САЩ се водят от неоконсерватори и глобалисти. Те определено нямат време за палестинците. Въпреки че националистическата политика на Израел не им е твърде близка.

Но верижната реакция - и преди всичко поведението на ислямските държави (предимно Иран, Турция, Саудитска Арабия, други страни от Персийския залив и Египет) - може да се превърне в логично продължение тук. Поне това може да са имали предвид стратезите на Хамас, когато са решили да започнат по- остра фаза на конфликт.

Многополярността се засилва, интензивността на западната хегемония в страните от колективния Не-Запад отслабва. Съюзниците на Запада в ислямския свят – преди всичко Турция и саудитците – не следват автоматично всяка заповед на Вашингтон. Именно в тази ситуация ислямският полюс, който наскоро демонстративно се присъедини към БРИКС, ще трябва да издържи теста си.

Разбира се, конфликтът може да обхване и други територии. Възможно е в него да бъдат привлечени Иран и Хизбула, което означава потенциално прехвърляне на военни действия на териториите на Ливан и Сирия. И в самия Израел има достатъчно палестинци, които мразят евреите с яростна омраза. Всичко това може да има непредвидими последици.

Според мен сега САЩ и глобалистите ще се опитат да потушат всичко, тъй като не могат да получат нищо добро от по-нататъшната ескалация.

И още нещо: аналогии между сепаратизъм, иредемизъм и т.н. вече не са активни в различни региони на света. Западът признава както териториалното единство, така и правото на народите на отделяне, когато това му е изгодно. И не признава когато не е изгодно. Няма правила. Всъщност трябва по същия начин да се отнасяме (реално го правим) и ние. Това, което ни е от полза, е правилно.

В израелско-палестинския конфликт за Русия е трудно, поне засега, да избере само една страна. Всяка конфигурация има плюсове и минуси. Има стари връзки с палестинците и те, разбира се, са жертви. Но десният фланг на Израел също се стреми да следва неутрална приятелска политика спрямо Русия. И с това се отклонява от дивата и недвусмислена русофобия на колективния Запад.

Сега много ще зависи от това как ще се развият по-нататъшните събития.

Да, и разбира се, не бива да се изпуска от поглед есхатологичното измерение на събитията. Палестинците нарекоха операцията си „Бурята на Ал-Акса“, т.е. напрежението отново расте около Йерусалим и месианските (за Израел) хоризонти на изграждането на Третия храм на Храмовия хълм (което е невъзможно без разрушаването на Ал-Акса Джамия, важно мюсюлманско светилище).

Палестинците се опитват да разпалят есхатологичната чувствителност на мюсюлманите - както шиитите, които винаги са по-чувствителни към това, така и сунитите (все пак мотивите за края на света и последната битка не са им чужди). Израел и ционизмът за мюсюлманите са Даджал.

Доколко това е сериозно, ще видим скоро. Но така или иначе е ясно, че пренебрегващият есхатологията няма да разбере нищо от съвременната голяма политика. И не само в Близкия изток, макар че там това е най-очевидно.

Превод: ЕС

https://pogled.info/svetoven/iztok/aleksandar-dugin-verizhnata-reaktsiya...