Ако разглеждаме проблема на хаоса във философска и историческа перспектива, то става напълно ясно, че в СВО се говори за борбата на Русия срещу цивилизацията на хаоса, каквато е всъщност новата демокрация, представена от колективния Запад и неговата побесняла прокси-структура (Украйна). Параметрите на тази цивилизация, нейния исторически и културен профил, нейната идеология като цяло се идентифицират лесно. Можем да разпознаем движението към хаоса от първото въстание срещу орбиталността, йерархията, онтологичния пирамидален обем, който въплъщава в себе си реда на традиционните цивилизации. По-нататък стремежът към хоризонталността и егалитаризма във всички сфери единствено се увеличава. И накрая, новата демокрация и глобализмът представляват триумф на хаотичните системи, които Западът още се мъчи да контролира, но които все повече вземат своето и сами налагат своите хаотични алгоритми на човечеството. Историята на Запада в Новото време до днес е история на ръста на хаоса - неговото могъщество, неговата интензивност, неговата радикалност.

Русия, може би не заради ясен и осъзнат избор, се оказа в опозиция на цивилизацията на хаоса. И това стана необратим и неоспорим фактор след началото на СВО. Метафизическият профил на противника е като цяло ясен. Но никак не е прост въпросът какво представлява самата Русия в този конфликт и как може да победи хаоса, предвид неговите фундаментални онтологични основания.

Нещо много по-сериозно от реализма

Видяхме, че формално, от гледна точка на теорията на международните отношения, става дума за противостоенето на два основни тепа ред - еднополюсен (Западът) и многополюсния (Русия и нейните внимателни и често колебливи съюзници(. Но при по-внимателен анализ се оказва, че еднополюсността е тържество на новата демокрация, а следователно и на хаоса, докато многополюсността, основана на принципа на суверенните цивилизации, действително е именно ред. Освен това класическата представа за суверенитета, както го разбира реалистката школа на международните отношения, предполага хаос между държавите, което подкопава философската основа в случай, ако разглеждаме противостоенето с еднополюсността и глобализма като борба именно на реда срещу хаоса.

Очевидно е, че Русия не разчиташе на нищо повече от признаването на нейния суверенитет като национална държава и защитата на нейните национални интереси. А това, че за това се наложи да се сбълска с управлявания хаос на глобализма, стана до известна степен неочаквано за Москва, започнала СВО със значително по-конкретни и прагматични цели. Руското ръководство беше планирало единствено противопоставяне на реализма в международните отношения с либерализма, а не някаква сериозна борба с хаоса - още повече в изострена форма. Дори не подозираше подобна перспектива. И въпреки това, оказахме се именно в такава ситуация. Русия води война именно с хаоса във всички смисли на това многопластово явление, следователно, цялата тази борба придобива метафизичен характер. Ако искаме да победим, то ни предстои да удържим победа над хаоса. Това значи, че ние изначално се поззиционираме като антитеза на хаоса, тоест като начало, негова противоположност.

Тук е време отново да се върнем към основополагащите определения на хаоса.

Границите на хаоса

На първо мяст в изначално гръцкото тълкуване хаосът е пустота, територия, в която тепърва предстои да се утвърди редът. Разбира се, съвременният хаос на цивилизацията на Запада не е такъв - това не е пустота, това напротив - е всепроникващ взрив на материалност, но пред лицето на истинския онтологичен ред той е наистина нищожен, неговият смисъл и духовно съдържание клонят към нулата.

На второ място, хаосът е смесване, при това такова, което е основано на дисхармония, неуредени конфликти и агресивни сблъсъци. В хаотичните системи преобладава непредсказуемостта, понеже никой елемент не се намира на място и не се старае да го заеме. Децентрализираността , ексцентричността ставата двигател на всички процеси. Нещата по света възстават срещу реда, стремят се да отхвърлят всяка логическа конструкция или структура.

На трето място, историята на западноевропейската цивилизация представлява постоянно натрупване на хаотичност като пустота, мешавица и разпенила се агресия на все по-малки и по-малки частици. И това се приема като морален вектор на развитие на цивилизацията и културата.

Глобализмът е финалният стадий на този процес, където всички тези тенденции достигат максимална степен на наситеност и интензивност.

Великата пустота изисква велик ред

Русия със СВО предизвиква целия този метафизичен и исторически процес. Следователно във всички смисли на думата тя става алтернатива на хаоса.

Това значи, че Русия трябва да предложи модел, който ще може да запълни растящата пустота. При това обемът на пустотата корелира със силата и вътрешното могъщество на реда, претендиращ, че ще я замени. Великата пустота изисква велик ред. Всъщност, това съответства на акта на рождението на Ерос и Психея между Небето и Земята. Или явяването на човека като посредник между основните онтологични полюси. Имаме си работа с ново творение, утвърждаване на реда там, където го няма, където е низвергнат.

За да се установи ред в такава ситуация, трябва да се покорят разкрепостените стихии на материалността. Тоест да се справим с потоците на раздробено и разчленено могъщество, да победим резултатите от доведения до логичен предел егалитаризъм. Следователно Русия трябва да се вдъхновява от висшия небесен принцип, който е способен единствено да подчини възстановяването на кноничните начала.

И тази фундаментална метафизическа мисия трябва да бъде осъществена при пряк сблъсък със западната цивилизация, която представлява историческата сума на засилващия се хаос.

За да победим титаничното могъщество на Земята, трябва да сме представители на Небето, да имаме на своя страна критичен обем на поддръжка.

Напълно е очевидно, че съвременна Русия като държава и общество не може да претендира, че вече е въплъщение на такова организиращо космическо начало. Тя сама е пронизана със западно влияние и се опитва да отстои единствено суверенитета, не поставяйки под въпрос нито теорията на прогреса, нито материалистичните основи на естествените науки на Новото време, нито техническите изобретения, нито капитализма, нито западния модел на либералната демокрация. Но понеже съвременният глобалистки Запад отказва на Русия дори относителен суверенитет, я кара безкрайно да повишава залозите. Така тя се оказва в положението на общество, въстанало срещу съвременния свят, против егалитаристния хаос, против стремително растящата пустота и ускоряващо се разсипване. Без да бъде все още наистина ред, Русия се сблъска с хаоса в смъртоносна битка.

Катехон-Трети рим

В такава ситуация Русия просто няма друг изход, освен да стане това, което не е , но чиято позиция по принуда и стечение на обстоятелствата е заела. Платформа за такова противостоене има, без съмнение, в корените на руските история и култура. Това са преди всичко православието, сакралните ценности и високия идеалн на Империята, надарена с катехоническа функция, която и следва да се разглежда като твърдина срещу хаоса. Остатъчно в обществото се е запазил стремежът към хармония и справедливост, запазване на традиционните институции - семейство, общност, морал, оцелели въпреки няколкото столетия модернизация и озападняване и особено през последния атеистичен и материалистичен век. Но това далеч не стига. За да се противостои на могъществото на хаоса наистина ефективно, трябва пълномащабно духовно пробуждане, дълбоко преобразяване и възраждане на духовните основи, принципни и приоритети на сакралния ред.

Русия трябва стремително да утвърди в самата себе си началото на свещения катехоничен ред, което е баложено през XV век в приемствеността на византийското наследство и в провъзгласяването на Москва за Трети Рим.

На пътя на всеразлагащия поток на времето може да застане единствено вечният Рим. Но за това самият той е длъжен да представлява земна проекция на небесния вертикал.

Етимасия

В църковното изкуство има сюжет, наричан “Подготвен престол” - на гръцки “Етимасия”, ἑτοιμασία. На него е изобразен празен трон, встрани от който стоят ангели, светии и управници. Той символизира престола на Иисус Христос, на който сяда той, за да съди народите, когато се случи Второ Пришествие. Засега, преди Второто пришествие - тронът е пуст. Макар и не напълно. На него е поставен кръст.

Подобно изображение се отнася до византийската и по-старата римска практика за поставяне на копие или меч на трона в момент, когато императорът напуска столицата - например, за да тръгне на война. Оръжието показва, че тронът не е празен. Император няма, но присъствието му е там. И никой не може безнаказано да посегне на върховната власт.

В християнската традиция това е преосмислено в контекста на Небесното царство и съответно на самия престол на Бога. След Възнесението Христос се оттегля на небето, но това не означава, че Той не съществува. Неговото Царство няма край. То е във вечността – не във времето. Ето защо староверците толкова настояват за древната версия на руската версия на Символа на вярата - „Неговото царство няма край“, а не „няма да има край“. Христос е винаги на трона си. Но за нас, смъртните, земните, в някакъв исторически период – между Първото и Второто пришествие – това става невидимо. И като напомняне за основната липсваща (за нас, човечеството) фигура, Кръстът е поставен на престола. Съзерцавайки кръста, виждаме Разпнатия. Мислейки за Разпнатия, ние знаем за Възкръсналия. Обръщайки сърцата си към Възкръсналия, ние Го виждаме да възкръсва, да идва отново. „Подготвеният трон“ е Неговото царство. Той ще се върне. В края на краищата всичко това са движения във вечността. В крайна сметка Неговото управление никога не е прекъсвано.

Русия, която днес влезе в последната битка срещу хаоса, се оказа в положението на борец със самия Антихрист. Но колко далеч сме от този висок идеал, изискван от радикалността на последната битка. И все пак… Русия е „Подготвения трон“. Отвън може да изглежда, че е празен. Но не е. Руският народ и руската държава носят Катехона. За нас днес се отнасят думите на литургията „Като Царя на всичко, което въздига“. И това наше дело никога няма да бъде напразно.

Срещу хаоса ние се нуждаем не само от нашия ред, имаме нужда от Неговия ред, Неговата сила, Неговото царство. Ние, руснаците, носим върху себе си „Подготвения трон“. И в човешката история няма по-свята, по-възвишена, по-жертвена мисия от това да се издигне върху раменете на Христос, Царя на царете.

Но засега Кръстът е на трона. Това е руският кръст. Русия е разпната на него. Тя кърви синовете и дъщерите си. Ние се движим по пряк път към възкресението на мъртвите. И ние ще играем най-важната роля в това светско тайнство. Все пак ние сме пазителите на трона. Народа на Катехона.

Превод: В. Сергеев

Александър Дугин: Русия в битката с цивилизацията на хаоса. Кратка история на Хаоса. Катехоничният ред - Поглед Инфо