Основният проблем през 2024 г. ще бъде същият фундаментален проблем, както преди: това е конфронтацията между двете вълни – затихващата вълна на еднополюсния световен ред с хегемонията на САЩ и страните от колективния Запад и надигащата се вълна на многополюсен свят, въплътен в БРИКС-10.

Този проблем възникна не сега, а тогава когато Западът, след като получи видимост на еднолично планетарно господство за един исторически момент (след разпадането на СССР), не успя да приложи лидерството си на практика. В резултат на това започнаха да се обявяват нови суверенни полюси - Русия и Китай.

Останалите полюси също са на път - Индия, ислямската цивилизация, Африка и Латинска Америка. Има само седем центъра на власт, включително Запада. Шест от тях се обединиха, за да образуват БРИКС, започвайки изграждането на многополюсен ред.

Западът продължава да се вкопчва в своята хегемония и атакува най-опасните противници на господството си - Русия, Китай и ислямския свят. Това не започна днес, а още в самото начало на 2000-те години. Но политическата карта на света най-накрая придоби настоящия си контраст през последните години - и особено след началото на СВО в Украйна.

Специалната операция се превърна в първата гореща война на многополюсния свят срещу еднополюсния. Преди това – особено по време на първия мандат на президента Тръмп и поради възхода на популизма в Европа – изглеждаше, че пряката конфронтация може да бъде избегната, че Западът ще приеме мирно многополярността, опитвайки се да спечели полагащото му се място в постглобалисткия световен ред.

Точно това имаше предвид Тръмп, когато призова за пресушаване на глобалисткото блато в самите САЩ. Но досега блатото успя да пресуши самия Тръмп и в периода на най-блатния президент Байдън да отприщи кървав конфликт в Украйна, хвърляйки всички сили на колективния Запад срещу Русия като най-важния полюс на един многополюсен свят.

Основният резултат от изминалата 2023 г. беше прекъсването от страна на Русия на украинската контраофанзива, което за глобалистите беше решаващият момент в целия конфликт. Те предоставиха на нацисткия режим в Киев максимална подкрепа с оръжие, финанси, политически, информационни и дипломатически ресурси.

Когато Русия издържа и започна да се готви за собственото си настъпление, се оказа, че всичко е напразно. Въпреки това, докато глобалистите са на власт в САЩ, те смятат да продължат войната. И, очевидно, не само до последния украинец, но и до последния глобалист.

В края на 2023 г. обаче се отвори втори фронт във войната на еднополюсния и многополюсния свят. Този път авангардът на Запада в Близкия изток - държавата Израел, в отговор на инвазията на Хамас, започна систематичен геноцид на населението на Газа, без да се съобразява с нищо. Съединените щати и колективният Запад напълно подкрепиха действията на Тел Авив, като по този начин начертаха нова разломна линия – Западът срещу ислямската цивилизация.

Американските неоконсерватори още в началото на 2000-те години достигнаха този етап, което доведе до нахлуването в Афганистан, Ирак и след това подкрепата за радикалните ислямисти в Либия, Сирия и т.н. Сега Западът отново е изправен пред ислямския свят, воден от палестинците, Йеменските хуси, ливанската Хизбула, а също и Иран.

Освен това в Западна Африка, още един плацдарм на антиколониалната борба срещу еднополярността и за многополярността, се появи съюз на най-решителните държави - Мали, Буркина Фасо, Централноафриканската република, Габон и Нигер, където бяха извършени поредица от анти - глобалистки преврати. Така че и тук се появи нов фронт.

И накрая, Венецуела, чийто легитимен лидер Николас Мадуро САЩ се опитаха да сменят с марионетката Гуайдо, което завърши с пълно фиаско, влезе в териториален конфликт за спорните зони на Гвиана-Есекибо с проатлантическата марионетка Британска Гвиана. А аржентинският президент Хавиер Майли, въпреки че отказа да се интегрира в БРИКС, призова Англия да преразгледа въпроса за Малвинските острови. Така в Латинска Америка се появи друг фронт на борбата.

Така наближаваме новата 2024 година. И тогава всички тенденции продължиха с ускорени темпове. Напрежението за САЩ в Близкия изток расте всеки ден. Войната в Украйна със сигурност ще продължи и сега инициативата е на страната на Русия.

Трябва да очакваме и изостряне на конфликта около Тайван, където САЩ прокараха на изборите антикитайския кандидат Лай Цинде, по-нататъшна ескалация в Близкия изток, продължаване на антиколониалните революции в Африка и ескалация на противоречията в Латинска Америка в гореща фаза.

На самия Запад кризата се разраства с ускорени темпове. Тази година в САЩ има избори, на които глобалистите ще се изправят срещу мощна вълна от републиканци.

Европейският съюз е в упадък и отново се надига антиелитарна, антилиберална вълна от популисти – леви и десни. Има левичари, като Сара Вагенкнехт и нейната нова партия. "Червената Сара", които се превръщат в символ на нелибералната левица на Европа.

Такива левичари са преди всичко врагове на глобалния капитал – за разлика от псевдолевичарите, изкупени „на корен“ от Сорос, които основно се застъпват за ЛГБТ*, украинския нацизъм, геноцида в Газа и неконтролираната миграция, а също така отчаяно се борят срещу руското влияние , Путин и Русия като цяло.

Има и десен компонент - много очукан, но в много европейски страни представлява втората по значимост политическа сила. Например Марин Льо Пен във Франция. Алтернативата за Германия набира сила в Германия. В Италия, въпреки либералната слабост на премиера Джорджи Мелони, дясната половина на обществото не си е отишла. Целият десен популизъм си остава такъв, какъвто беше.

Но има глобалистичен Запад, който се опитва да се представи за целия „Запад“, и има десни и леви антиглобалисти, както и огромен слой обикновени западни хора, които съставляват „мълчаливото мнозинство." Това е най-важното: европейският обикновен човек не разбира нищо от политика.

Обикновените европейци и американци просто не могат да се справят с исканията да сменят пола, да кастрират насилствено малките си синове, да се женят за кози, да водят и хранят още повече мигранти, да ядат хлебарки, да четат молитви на Грета Тунберг нощем и да ругаят руснаците. Западният еснаф, дребният буржоа, е основната опора на многополюсния свят. Той е ядрото на истинския Запад, а не зловещата пародия, в която го превърнаха глобалистките либерални елити.

Много е възможно през 2024 г. всички тези разломи - войни и революции, конфликти и въстания, вълни от терористични атаки и нови територии на геноцид - да се превърнат в нещо мащабно. Низходящата вълна на еднополюсния свят вече отстъпва място на надигащата се многополюсна. И това е неизбежно.

Драконът на глобализма е смъртоносно ранен. Но знаем колко опасна е агонията на ранен дракон. Западният глобален елит е безумен. Има много причини да вярваме, че 2024 г. ще бъде нещо страшно. На една ръка разстояние сме от глобална световна война. На всички фронтове. Ако не може да бъде избегната, тогава не остава нищо друго освен да я спечелим.

Трябва да довършим дракона, за да освободим човечеството, както и самия Запад, който е първата му жертва, от злодейските му магии.

Превод:ЕС

https://pogled.info/svetoven/aleksandar-dugin-da-se-ubie-drakona.165144