Предстоящите президентски избори в САЩ, които трябва да се проведат на 5 ноември 2024 г., придобиват абсолютно значение. От резултата им в много отношения зависи съдбата не само на САЩ и дори на целия Запад, но и на цялото човечество. Светът балансира на границата на ядрена война, пълноценна и тотална трета световна война между Русия и страните от НАТО и от това кой ще застане начело на Белия дом за следващ мандат, в края на краищата зависи дали човечеството ще съществува или не.

Затова е важно отново да разгледаме двамата кандидати на тези избори, да осмислим платформите и позициите им.

Без съмнение Байдън днес представлява слабоумен инвалид с ясни признаци на старческо изкуфяване. Но, колкото и да е странно, това няма да има почти никакво значение. Байдън е просто фасада, параван за здраво стоящите на власт в САЩ политически елити на Демократическата партия, които постигнаха твърд консенсус по отношение на Байдън. По принцип Байдън може да управлява и като мъртво тяло. Това няма да промени нищо. Зад него е сплотена групировката на глобалистите (понякога наричана “световно правителство”), обединяваща не само голяма част от американската дълбока държава, но и либералните елити в Европа и на световно равнище.

Идеологически Байдън е глобализъм, тоест проект за обединение на човечеството под властта на либералния технократски елит с изчезването на суверенните национални държави и пълното смесване на народите и верите. Това е един вид проект на нова Вавилонска кула. Православните християни и много християнски традиционалисти от други направления закономерно виждат в това “идването на Антихриста”. Глобалистите (Ювал Харари, Клаус Шваб, Реймънд Курцвейл, Морис Стронг) открито говорят, че е нужно човечеството да се замени с изкуствен интелект и киборги, а отмяната на пола и етноса вече стана факт в западните общества. Лично от Байдън в осъществяването на този проект не зависи нищо. Не той взема решенията, а просто изпълнява ролята на пълномощен представител на интернационалния щаб на световния глобализъм.

Политически Байдън се опира на Демократическата партия, която при цялото си разнообразие на позициите и наличието на неглобалистични полюси и лица - такива като крайнолевия Бърни Сандърс или Робърт Кенеди - постигна вътрешно съгласие за неговата подкрепа. При това недееспособността на самия Байдън не плаши нищо, защото съвсем други лица притежават реалната власт - по-млади и рационални. Но не това е важното: зад Байдън стои идеология, получила повсеместно разпространение в днешния свят. Либералите в една или друга степен са мнозинството от представителите на световните политически и икономически елити. Либерализмът дълбоко е навлязъл в образованието, науката, културата, информацията, икономиката, бизнеса, политиката и дори технологията на планетарно равнище. Байдън е просто точката на събиране на нишките на тази световна паяжина. При това в лицето на Демократическата партия в САЩ се фиксира политическото ѝ въплъщение. Демократите в САЩ все по-малко се грижат за самите американци и все повече за запазването на всяка цена - дори с цената на световна война (с Русия и Китай) - на своето глобално доминиране. В известна степен те са готови да принесат в жертва и самите САЩ. Това ги прави извънредно опасни.

И представителите на американските неоконосервативни кръгове са солидарни с глобалисткия дневен ред на тези, които стоят зад Байдън. Това са бившите троцкисти, ненавиждащи Русия и смятащи, че световната революция е възможна само след пълна победа на капитализма, тоест на глобалния Запад в общосветовен мащаб. Защото те отложиха тази цел чак до завършване на цикъла на капиталистическата глобализация, надявайки се да върнат по-късно на мода пролетарската революция, след глобалната победа на либералния Запад. Неоконсерваторите са ястреби, настояват за еднополюсен свят, напълно подкрепят Израел и в частност геноцида в Газа. Неоконсерватори има и сред демократите, но мнозинството им е съсредоточено сред републиканците, където представляват свой полюс, противоположен на Тръмп. В известна степен те са пета колона на демократите и групата на Байдън в Републиканската партия.

И накрая, американската “дълбока държава”. Тук става дума за извънпартийната върхушка правителствени чиновници, висши бюрократи и главни лица в армията и специалните служби, които въплъщават в себе си един вид “пазители” на американската държавност. Традиционно за американската “дълбока държава” съществуват два вектора, въплътени именно в традиционната политика на демократите и на републиканците. Единият вектор е глобалното доминиране и разпространяване на либерализма в световен мащаб (политика на демократите), а другата - към укрепване на САЩ като велика свръхдържава в качеството ѝ на хегемон в световната политика (политиката на републиканците). Лесно е да се забележи, че това не са взаимноизключващи се линии, че двата вектора са насочени към една цел с различни нюанси. Затова американската дълбока държава е пазител на общото направление, предоставяйки баланс на партиите всеки път да избират един от векторите на развитие, които всъщност и двата принципно устройват “дълбоката държава”.

В момента групата около Байдън най-точно отразява интересите и ценностите на тази висша американска бюрокрация.

Байдън концентрира в себе си критично важно число силови фактори - от идеологията до “дълбоката държава”, а освен това се опира до подкрепата на големите финансови корпорации, световната преса и контрола над глобалните монополи. Неговите лична слабост и старческо изкуфяване карат стоящите зад него глобалисти да ускоряват недемократичните методи за запазването му на власт. В едно от скорошните си изказвания на предизборен митинг Байдън пряко заяви, че е “време да се постави свободата над демокрацията”. Това не беше поредния лапсус, а план на глобалистите. Ако не удържи властта с демократични методи, под лозунга за “свободата” могат да се случат всякакви недемократични процеси, тоест всъщност да се установи глобалистка диктатура. Войната с Русия ще даде правни основания за това и Байдън може да повтори номера на Зеленски, останал на власт след отмяна на изборите. Това може да го избере и Макрон във Франция, загубил съкрушително поражение от десницата на изборите за Европейския парламент и дори стремително губещият подкрепа Шолц в Германия. Глобалистите на Запад явно разглеждат сценария да установят пряка диктатура и да отменят демокрацията.

За човечеството победата на Байдън или просто самото му запазване на власт под каквато и да е форма, ще бъде катастрофа. Глобалистите ще продължат да строят новия Вавилон, ще градят световно правителство, а това ще доведе до ескалация на вече наличните конфликти и до началото на нови. Байдън е война. Война без край.

Зад Доналд Тръмп стоят напълно различни сили. Това е наистина алтернатива на Байдън и неговата групировка глобалисти, при това доста по-контрастна. Затова и първият президентски мандат на Тръмп беше непрекъснат скандал. Американският естаблишмънт категорично отказа да го приеме и не се успокои, докато не го смени с Байдън.

Тръмп, за разлика от Байдън е ярк, самобитна, импулсивна и волева личност. Индивидуално, въпреки възрастта, той е в добра форма, страстен, енергичен и бодър. Освен това, ако Байдън е екипен играч, а всъщност поставено лице от глобалистките кръгове, то Тръмп е единак, въплъщение на американската мечта за личен успех. Той е нарцис и егоист, но много умел и успешен политик.

Идеологически Тръмп разчита на класическите американски консерватори (не на неоконсерваторите!). Те често се наричат палеоконсерватори. Те са наследници на традиционната изолационистка традиция на републиканците, изразена в лозунга на Тръмп "Америка на първо място!" Тези класически консерватори защитават именно традиционни ценности: нормално семейство от мъж и жена, християнската вяра, запазването на благоприличието и нормите, познати на американската култура.

Идеологията на палеоконсерваторите във външната политика се свежда до укрепване на САЩ като суверенна нация-държава (оттук и друг лозунг на Тръмп, „Да направим Америка отново велика“) и до отказ от намеса в политиката на други страни, когато това не представлява пряка заплаха за сигурността и интересите на Съединените щати.

С други думи, идеологическата платформа на Тръмп е напълно противоположна на идеологическата платформа на Байдън. Днес тази идеология най-често се свързва със самия Тръмп и се определя като „тръмпизъм“.

Заслужава да се отбележи, че от електорална и социологическа гледна точка тази идеология се споделя от почти мнозинството американци - особено в централните щати между двата бряга. Средностатистическият американец е консервативен и традиционен, въпреки че културата на индивидуализма го прави безразличен към това, което другите, включително властите, мислят. Самоувереността прави традиционните американци скептични към федералното правителство, което по дефиниция само ограничава техните свободи. Именно този директен призив към тези обикновени американци – през главите на политическия, финансовия и медийния елит – позволи на Тръмп да бъде избран за президент през 2016 г.

Тъй като републиканците включват не само палеоконсерватори, но и неоконсерватори, Републиканската партия е до голяма степен разделена. Неоконите са по-близо до Байдън и силите зад него, а идеологията на Тръмп противоречи на техните основни принципи. Единственото, което ги сближава, е декларацията за величието на Америка и желанието за укрепване на нейната мощ във военно-стратегическата и икономическата сфера. Нещо повече, през десетилетията на своята нова политика в САЩ, бившите троцкисти успяха да създадат влиятелни и високопоставени мозъчни тръстове, както и да проникнат в съществуващите със свои представители. Палеоконсерваторите почти не са останали със сериозни мозъчни тръстове.

През 90-те години на миналия век Бюканън се оплака, че неоконсерваторите просто са отвлекли Републиканската партия, изтласквайки традиционните политици в периферията. Това е мина, поставена под Тръмп.

Но от друга страна, за републиканците изборите са от голямо значение и много големи политици сред тях - конгресмени, сенатори и губернатори - вземат предвид огромната популярност на Тръмп сред електората и са принудени да го подкрепят дори по прагматични причини. Това обяснява критичната тежест на Тръмп сред републиканските кандидати за президент. За републиканците – не само палеоконсерваторите, но и обикновените прагматици – Тръмп е ключът към властта.

Неоконите обаче ще останат изключително влиятелна група, с която Тръмп едва ли ще рискува да се раздели.

Отношението на дълбоката държава към Тръмп е доста хладно от самото начало. В очите на висшата бюрокрация Тръмп изглеждаше като парвеню и дори маргинал, залагащ на популярни и традиционни за американците, но все пак донякъде опасни идеи. Освен това той не е имал достатъчна подкрепа в естаблишмънта. Оттук и конфликтът с ЦРУ и други служби, който започна в първите дни на президентството на Тръмп през 2017 г.

“Дълбоката държава” очевидно не е на страната на Тръмп, но те не могат да пренебрегнат популярността му сред населението и факта, че укрепването на Съединените щати като държава по принцип не противоречи на фундаменталните интереси на самите представители на “Дълбоката държава”. . Тръмп, ако иска, може да създаде впечатляваща група за подкрепа за себе си в тази среда, но политическият му темперамент не е подходящ за това. Предпочита да действа спонтанно и импулсивно, разчитайки на собствените си сили. Така той пленява избирателя, който вижда в него културно познат американски архетип.

Ако Тръмп, въпреки всичко, успее да спечели президентските избори през 2024 г., отношенията с дълбоката държава със сигурност ще се променят. Разбирайки неслучайността на неговата фигура, “Дълбоката държава” очевидно ще се опита да установи системни отношения с него.

Най-вероятно глобалистите зад слабия Байдън ще се опитат да отстранят силния Тръмп от изборите и да му попречат да стане президент на всяка цена. Тук могат да се използват всички методи: убийство, лишаване от свобода, организиране на бунтове и протести, до и включително преврат или гражданска война. Или в края на мандата си Байдън ще започне Трета световна война. Това също е много вероятно.

Тъй като глобалистите имат силна подкрепа от “Дълбоката държава”, всеки от тези сценарии може да влезе в действие.

Но ако приемем, че популярният и популист Тръмп победи и стане президент, то това, разбира се, ще засегне най-сериозно цялата световна политика.

На първо място, вторият мандат на президент на САЩ с такава идеология ще покаже, че първият мандат е модел, а не „нещастна“ (за глобалистите) случайност. Еднополюсният свят и глобалисткият проект ще бъдат отхвърлени не само от привържениците на многополюсния свят – Русия, Китай, ислямските страни, но и от самите американци. Това ще нанесе мощен удар върху цялата мрежа на либерално-глобалисткия елит. И най-вероятно никога няма да се възстановят от такъв удар.

Обективно Тръмп ще може да се превърне в спусък за многополюсен световен ред, в който САЩ ще заемат важна, но не и доминираща роля. „Америка отново ще бъде велика“, но като национална държава, а не като глобалистки световен хегемон.

В същото време, разбира се, конфликтите, които автоматично съществуват днес и са отприщени от глобалистите, няма да спрат сами. Изискванията на Тръмп към Русия за прекратяване на войната в Украйна ще бъдат реалистични, но като цяло доста твърди. Неговата подкрепа за Израел в Газа ще бъде не по-малко безусловна от тази на Байдън. Освен това Тръмп вижда Нетаняху като сродна душа в дясната политика. И той ще води доста твърда политика спрямо Китай, особено в оказването на натиск върху китайския бизнес в Съединените щати.

Основната разлика между Тръмп и Байдън е, че първият ще се съсредоточи върху рационално изчислените американски национални интереси (което отговаря на реализма в международните отношения) и ще направи това с прагматично отчитане на баланса на силите и ресурсите. Докато идеологията на глобалистите зад Байдън е в известен смисъл тоталитарна и безкомпромисна.

За Тръмп ядрен апокалипсис е неприемлива цена за каквото и да било. За Байдън и най-важното за тези, които си въобразяват, че са владетели на Новия Вавилон, всичко е заложено на карта. И поведението им, дори в критична ситуация, е непредвидимо.

Докато Тръмп е просто играч. Много твърд и дързък, но сдържан от рационалност и преценки за конкретни ползи. Тръмп трудно може да бъде убеден, но с него може да се пазари. Байдън и господарите му са луди.

Изборите в САЩ през ноември 2024 г. ще отговорят на въпроса дали човечеството има шанс или вече няма. Нито повече, нито по - малко.

Превод: В. Сергеев

https://pogled.info/svetoven/sadbata-na-sveta-shte-se-reshi-ot-amerikans...