В началото на юни приключиха парламентарните избори в Индия, които продължиха около два месеца. Гласовете бяха преброени сравнително бързо, разкривайки, че управляващата Бхаратия Джаната (БДП) е загубила значителен дял от местата си в сравнение с последните избори преди пет години, падайки от 303 на 240 места в 543-членния парламент.

За първи път от 15 години партията на премиера Нарендра Моди не успя да спечели мнозинство от местата в най-населения щат на Индия Утар Прадеш, който е щатът-показник за националните избори.

Трябва да се отбележи, че това е центърът на вярата на по-голямата част от населението на Индия, което широко подкрепя индуистко-националистическата програма на Моди.

През последното десетилетие той представлява основния избирателен район на БДП. Там партията получи едва 33 места, а опозицията - 43.

Самият министър-председател спечели държавното си място, представлявайки свещения хиндуистки град Варанаси само със 152 000 гласа, което е спад от близо половин милион преди пет години.

Кандидатът на БДП също загуби в избирателния район, представляващ Айодхя, въпреки че Моди откри спорен хиндуистки храм там през януари тази година, построен на мястото на разрушената историческа джамия Бабри.

Защо Моди, който е заобиколен от големи олигарси и използва доста интелигентна популистка реторика, която включваше външната политика, този път загуби позиции?

Придвижване надолу

Има няколко причини за падането.

Първо, спомняме си ковид времената, когато в страната бяха въведени сериозни ограничения.

Второ, неуспешните опити за промяна на земеделското законодателство, което доведе до масови протести на фермерите.

Трето, и най-важното, заради борбата във формата на съюзи.

Ако преди това опозиционните партии се състезаваха помежду си, този път беше създадена коалиция, наречена I.N.D.I.A. Това накара БДП да се изправи пред по-силни съперници в няколко щата.

На изборите от тази група Индийския национален конгрес спечели 99 места; Самаджвади - 37; Общоиндийски конгрес на Тринамул - 29; Дравида Мунетра Казхагам имат 22, а по-малките имат по-малко от десет.

БДП също има коалиция, наречена Национален демократичен алианс (НДА). БДП взе съответно 240 места; телугу десам - 16; Джаната Дал (Юн) - 12, а други - също единични места.

Ако погледнем електоралната карта на Индия въз основа на изборните резултати, виждаме мозайка от ивици, където предпочитанията на гласоподавателите варират драстично от щат до щат и от район до район.

Само централната част на страната представлява масив от поддръжници на десни сили с малки включвания на опозиция. Въпреки че на юг (Тамил Наду), Западен Бенгал (традиционната родина на левицата) и християнските щати Гоа и Керала, I.N.D.I.A.

Критици и правозащитни групи също обвиниха Моди в засилване на антимюсюлманската реторика по време на предизборната му кампания в опит да мобилизира индуисткото мнозинство.

На митингите си той нарече привържениците на исляма „инфилтратори“ и заяви, че основната опозиционна партия, Индийският конгрес, ще преразпредели националното богатство в тяхна полза, ако спечелят.

Но стратегията не успя да спечели хиндуистките избиратели за BJP, като същевременно засили подкрепата на малцинството за опозицията.

Има и други регионални нюанси. Например, в щата Джаму и Кашмир (също претендиран от Пакистан), БДП спечели в районите Джаму и Удхампур с мнозинство от индуисти.

А БДП напълно отказа да участва в изборите в долината на Кашмир, очаквайки загуба, подкрепяйки само своите съюзници - Народната конференция, партията Апни и Демократичната прогресивна партия Азад. Но и те показаха слаби резултати и нито един кандидат от тези партии не спечели.

Причината беше, че през 2019 г. Моди отмени член 370 от индийската конституция, лишавайки Джаму и Кашмир от неговата автономия.

И очаквайки масови протести, правителството хвърли в затвора политически лидери и активисти, затвори интернет за месеци и накара медиите да млъкнат, арестувайки и използвайки антитерористичните закони срещу десетки журналисти.

Следователно общите избори станаха маркер за настроението на кашмирската общественост след отмяната на член 370. Тъй като избирателната активност беше над 50 процента и привържениците на отцепването не призоваха за бойкот на изборите, може да се заключи че такова участие е „до голяма степен водено от желанието да се демонстрира Ню Делхи, че те не са съгласни с отмяната на член 370“ и че „кашмирците искат да използват урните, за да изразят гнева си срещу Бхаратия Джаната парти“.

Важно е също така, че изборите бяха спечелени от шейх Абдул Рашид, бивш депутат от Северен Кашмир, известен като „Инженер Рашид“ от Барамула.

Преди това той открито е призовавал за сепаратизъм и е в затвора от 2019 г. по обвинения във финансиране на тероризма. Рашид победи бившия главен министър на територията Омар Абдула, който след преброяването на гласовете каза:

„Не вярвам, че победата му ще ускори освобождаването му от затвора и хората в Северен Кашмир няма да получат представителството, на което имат право. "

Друг печеливш кандидат на изборите, Сарабджит Сингх Халса, е син на бащата на бившата охрана Индира Ганди. Той и негов съучастник я застреляха през 1984 г. като отмъщение за нападение срещу сикхско светилище.

В сикхския щат Пенджаб спечели идеологът на независимия сикхски щат Халистан Амритпал Сингх, който също е в затвора в Асам и е изправен пред обвинения по Закона за националната сигурност.

Всичко това е сигнал за тревога както за Моди, така и за привържениците на индийското единство.

Избор на посока

Въпреки това победата на Нарендра Моди беше призната. След като беше единодушно избран за лидер на Националния демократичен алианс (коалиция от десни партии в Индия), лидер на БДП в Лок Сабха (парламента) и ръководител на борда на парламентарната партия на БДП , президентът на страната Драупади Мурму го покани да положи клетва в неделя, 9 юни. След полагането на клетва му предстои задължително гласуване на доверие в новия парламент.

Междувременно БДП има своя собствена опозиция срещу Моди. Това е колегата му - политикът от Махаращра и министър на пътния транспорт Нитин Гадкари, който се смята за бъдеща алтернатива на премиера. Преди това той беше президент на БСП в своя щат и по-късно зае националния пост на партиен президент.

Когато всички се изправиха, за да поздравят премиера в централната зала на парламента миналата седмица, Гадкари не стана от мястото си, което беше възприето като де факто открито предизвикателство към Моди.

И сега, дори на ниво наративи, те започнаха да говорят не за правителството на Моди, а за правителството на НДА, тъй като БДП сама по себе си не успя да спечели мнозинство. Наблюдателите имат различни мнения относно бъдещата политическа посока на Индия.

Колумнистът на The Diplomat Мохамед Зийшан смята, че „по време на предишния мандат на Моди Индия всъщност се отдръпна от либералния международен ред.

Тъй като Моди концентрира властта в Ню Делхи и търси глобално признание на индуисткия национализъм, Индия рязко се отдалечи от западните норми за демокрация, човешки права и международно право.

Силният национализъм на Моди го накара да следва по-рискована външна политика, включително усилия за насочване към дисиденти в чужбина и наблюдение на диаспората.

Отслабването на демократичните институции в Индия също постави Ню Делхи на пътеката на войната срещу многостранните институции, които според Моди са доминирани от западните норми.

Всичко това, според автора, стеснява границите на контакт между Индия и Запада, въпреки факта, че Ню Делхи все повече започва да говори за мир с термините, използвани от Пекин и Москва. Не е ясно как новото правителство ще подходи към тези въпроси.

Но би било разумно да се предположи, че много от тези противоречиви политики ще бъдат по-трудни за прилагане сега, когато Моди трябва да разчита на подкрепата на съюзници, които не споделят неговия индуистки националистически мироглед.“

Колумнистът на Pakistan Tribune Шахзад Чаудри казва, че „на геополитическия фронт Моди успешно изведе Индия до най-високата лига, ако не и до върха на таблицата на лигата.

Комбинацията от десетилетия на социално-икономическо развитие и изключително успешна диаспора помогна за преодоляване на инерцията на ежедневието. Моди използва това като лост, за да направи място за Индия.

Как той превръща тази възможност в наследство - Индия не е лишена от своите недостатъци и история на конфликти в региона, особено в Кашмир - остава да видим."

Единствената друга възможност, от гледна точка на Пакистан, е Индия да следва пътя на Китай за запазване на своите икономически придобивки, измъкване на повече хора от бедността, укрепване на икономическия капацитет и позиция и отлагане на решението на повечето геополитически проблеми за по-късна дата, освен ако не стане възможно постигането на геостратегически цели без започване на война.

По този начин Индия ще може да увеличи стратегическата си тежест в геополитически план и „до 2030 г. е вероятно да стане третата по големина икономика, което може само да засили позициите си в света“.

С ясен наклон към многополярност е ясно, че Индия ще трябва да се съобразява преди всичко с Китай, както и със своите съседи. Ако говорим за отношенията с Русия, едва ли промяна в баланса в парламента и новото правителство ще доведе до промяна на курса. Индия, независимо кой я ръководи, е заинтересована от развитие на отношенията с Русия в много области.

Друго нещо е, че там има проамериканско лоби и значителна част от него сред военните, които оправдават сътрудничеството с Вашингтон с хипотетични заплахи от Китай и Пакистан.

Но военните също трябва да признаят, че политическата конфигурация сега се променя, Съединените щати са далеч, но основните сили на БРИКС+, които сега оформят бъдещия дневен ред, са близо и заедно с участниците в тази асоциация ще трябва да определят световния ред.

Превод: СМ

https://pogled.info/svetoven/pozitsiyata-na-modi-otslabna-no-toi-vse-osh...