Украйна във великата война на континентите, геополитическата партия продължава

Събитията от изминалите седмици са толкова грандиозни по своята историческа, геополитическа и социална значимост, че отново и отново ще бъдат преосмисляни. Задачата да се разкаже за това, което се случи след въссъединяването на Крим с Русия, в няколко думи, ми се вижда неизпълнима. Затова ще се огранича с кратки тезиси.

Геополитическият смисъл на отминалата седмица 

Глобално: конфронтация между САЩ (НАТО), Морското могъщество (Sea Power) според определението на геополитиката, и Русия, ядро на Сухопътното могъщество (Land Power, Heartland), достигна кулминационната си точка, когато двете страни се оказаха на прага на не просто нова студена, но даже гореща, ядрена война.

Призиви Москва да бъде бомбардирана и да бъде нанесен ядрен удар на Русия се чуваха не толкова от петата колона на руските либерали, но и от редица американски политици, в частност от Сара Пейлин, ключова фигура на неоконсерваторите и сенатор Маккейн.

САЩ осъществи в Киев държавен преврат, поставяйки на власт нелегитимни марионетни управляващи (Яценюк) и откровени неонационалисти (Тягнибок, Ярош). Смисълът на това беше да се откъсне Украйна от Русия, да се проведе насилствена украинизация на източните и южните области, да бъдат прекратени договорите за базиране на руския флот в Севастопол.

Кървавият преврат и завземането на властта бяха успешни, на власт дойде нелегална и нелегитимна група. Но законният президент на Украйна успя да се спаси, като получи подкрепа от Русия. 

В отговор редица области в Югоизточна Украйна и Крим отказаха да се подчинят на диктатурата, установена от незаконната власт, получила лостовете на управлението от американски специалисти по провеждане на мрежови* революции, платена, по думите на Виктория Нюланд, с пет милиарда долара вложение в Майдана и операцията по свалянето на Янукович.

В южните и източните райнои на Украйна започнаха масови народни демонстрации. Крим се самоорганизира по-бързо от другите, създаде отряди на Гражданската самоотбрана, оперативно проведе референдум и единодушно, с над 95% от избирателите, се присъедини към Русия.

Същото се случи и в Севастопол. Така беше организиран Кримският федерален окръг. От геополитическа гледна точка това беше ответен удар на Сухопътното могъщество, който парира геополитическата операция на атлантиците в Киев.

Естествено, тези, които устроиха преврата в Киев (САЩ, НАТО), се възмутиха от действията на Русия и провеждането на референдума, защото това не беше в тяхна полза.

Но отговор в такава ситуация би могла да бъде само война, обявена от САЩ на Русия. Тя не беше обявена, нещо повече, американските марионетки в Киев получах отказ от пряка военна помощ в случай на конфликт между военни формирования, преминали на страната на криминалната власт с руските въоръжени сили.

По този начин този геополитически блицкриг завърши в полза на Русия.
И така, атлантиците (Морското могъщество) осъществиха преврат в Киев. Евразийците (Сухопътното могъщество) направиха ответна стъпка, която предотврати установяване на контрол от страна на нелегитимната хунта над цялата територия на Украйна и на първо място, над Крим.

Войната не премина в гореща фаза и очевидно няма да премине в тази фаза и по отношение на Крим.

Все пак това далеч не е окончателна победа на Русия-Евразия. Хунтата и неонацистките бандитски формирования продължават да държат Киев, опитват се да разпространят престъпната си власт върху други области на Украйна: на юг и на изток, традиционно привързани към Русия.

Затова геополитическата партия продължава: на дневен ред са Югът (Одеса, Николаев, Херсон) и Изтокът (Луганск, Донецк, Харков), които явно ще повторят опита на Крим. Киевската власт ще опита да им попречи и затова предстоят още няколко етапа от драматичната и в най-висока степен напрегната война на континентите (атлантисти vs евразийци).

Анализ на седмицата от позиция на международните отношения

Путин демонстрира, че принадлежи към школата на реалистите. За нея са характерни абсолютизация на суверенитета и отказ от признаването на легитимността на каквато и да било международна институция, способна да ограничи свободата на действие на суверенната държава.
Това е мислене в категориите на баланса на силите и на собствените възможности (self-help). 

По същия начин разсъждават водещите американски теоретици, в частност Хенри Кисинджър. 

Путин, като реалист, мисли политиката в оптиката на националните интереси и зони на влияние. Украйна влиза в зоната на влияние на Русия и пряко засяга нашите национални интереси.

Русия може да допусне съществуването на Украйна или като проруска, приятелска държава или като минимум - неутрална. Ако тя стане враждебна, то такава Украйна не трябва да съществува.

Такава е желязната логика на реализма. В цялото постсъветско пространство териториалната цялост на всяка от държавите пряко зависи от Русия. Тези, които търсят други гаранти, както Саакашвили през 2008 година или киевската нелегитимна власт през 2014, заплащат със своите територии. Това е жестокият закон на реализма.

Путин още веднъж демонстрира действието на този закон, при това демонстрацията още не е завършила. САЩ имат зона на отговорност към прилежащите към техните територии пространства, но на територията на Евразия техният глас може да бъде само съвещателен.

Явно САЩ не смятат така и това ни води до още една важна област на международните отношения - темата за еднополюсния и многополюсния свят.

Анализ от гледна точка на еднополюсния/многополюсния свят

Русия доказа чрез Украйна и Крим, че смята многополярността за свършен факт въпреки остатъчните претенции на САЩ за еднополярност. САЩ и техните партньори извършват държавен преврат с използване на насилие съвсем плътно към Русия, тоест в страна, където живеят десетки милиони руснаци. 

В еднополюсния свят на Русия се предлага да преглътне всичко това и да се примири. А в многополюсния ответният удар следва незабавно. И теоретично той би трябвало да бъде нанесен в най-чувствителните точки на самите Щати, тъй като Вашингтон се замеси в държавен неонационалистически преврат в зона, непосредствено прилежаща до нас.

Даже ако Русия завземе цяла Украйна, което е невероятно, безсмислено и ненужно, то и тогава отговорът ще бъде несиметричен. Симетричен отговор би бил преврат в Канада и издигане на власт там на френското малцинство, което да обяви разрив в отношенията със САЩ и за намерението си да се присъедини към Европа.

Тоест Русия демонстрира виждането си, че светът е многопоюсен само в най-меко и локално измерение. Ако в резултат на това получим Крим, а натовските бази и обектите на американската ПРО бъдат разположени на границата с Белгородска област, край Харков, това ще означава, че светът продължава да е еднополюсен.

Затова многополярността, действено и нагледно заявена от Русия в Крим, все още далеч не е станала факт. Затова и битката за многополярността тепърва започва, а на Украйна й е съдено да бъде нейна предна линия.

Анализ от гледна точка на вътрешната политика на Русия

Вътре в Русия ние преминахме към нова политическа ера. Украйна и въссъединяването с Крим означава край на епохата на ранния Путин и начало на епохата на зрелия Путин.

В първия етап Путин се опитваше да съчетава либерализма и патриотизма, стараеше се да играе по правилата на Запада, но настояваше да бъдат уважавани интересите на Русия.

Путин смяташе либерализма приемлив като цяло, но от гледна точка на приложението му към интересите на Русия, а самата Русия наричаше „европейска страна”. В този смисъл се говореше за „корпорацията Русия” и за „суверенната демокрация”. 

След преврата в Крим двойните стандарти на либералния свят станаха толкова очевидни, че да продължаваме да се утешаваме с илюзии за "Русия - европейска страна" е невъзможно повече.

Либерализмът и Западът не са просто конкурент, но враг на Русия и това беше очевидно в позицията на либералната опозиция, която застана на страната на нашия враг в критична ситуация. Демонстрацията на либералите в подкрепа на Майдана окончателно показа, че в лицето на либерализма – и външния (САЩ, ЕК), и вътрешния (петата колона) – Русия има непримирими идеологически врагове. 
От сега нататък формулата на Путин е „не патриотизъм плюс либерализъм”, а „патриотизъм минус либерализъм”. Русия вече не е „корпорацията Русия”, а „цивилизацията Русия” и вместо суверенната демокрация в центъра застават суверенната държавност и Руската идея. 

От сега нататък опора на Путин става руското общество, а либералите, олигарсите и част от елита открито застанаха на страната на неговите врагове. В тази ситуация подкрепата за Путин нарасна значително. Ние си имаме работа с нов Путин - зрелия Путин - реалист, патриот и държавник. Това поражда нови възможности, но и нови предизвикателства.

Така на преден план излиза изработването на Руската идея, приложима към новите исторически обстоятелства, и финалната ротация на елитите, с отстраняването на либералите и петата колона от всички отговорни позиции. Това засяга не само собствено политиката, икономиката и правителството, но и културата, образованието и медиите.

Анализ от гледна точка на Украйна

Ето и първите резултати от действията на нелегитимните власти:
- Крим изчезна;
- ВМС на Украйна не съществуват повече;
- военна подкрепа от страна на Вашингтон не беше получена;
- раздорите между неонацистите и проамериканските, пронатовски либерали стават все по-сериозни;
- информационната политика на Киев убеждава киевчани и хората от западните райони, че Русия скоро ще изчезне от лицето на земята, че победата е извоювана, руските канали са изключени, но да предложи някакви що-годе реалистични аргументи за тези тезиси пропагандата не е в състояние;
- ирационалният дух на Майдана прераства в апатия и фрустрация, хората започват да разбират, че се е случило нещо катастрофално;
- националистическият патос в сравнение с нищожността на украинската армия и реалните действия на Гражданската самоотбрана на Киев показва, че „героичният патос” на ултранационалистите е чист блъф;
- завъщането на незаконно изведената от затвора, където излежаваше присъда за криминални престъпления, Юлия Тимошенко само добави хаос към ситуацията - нейните изявления предизвикаха стрес дори на опитни психиатри;
- Югът и Изтокът на Украйна са въодушевени от примера на Крим и еднозначно ще опитат да повторят кримския сценарий - референдум, въпросите на който ще зависят от действията на участниците в държавния преврат - колкото по-сурово потискат народната съпротива, толкова по-голяма е вероятността, че присъединяването към Русия ще стане една от главните точки (твърд сценарий), а в мекия вариант – конфедерация и независимост, честни избори, извънблоков статут, руският език втори (или първи) държавен и така нататък.
- незаконно назначените олигарси-губернатори не могат да осигурят правов ред в областите, тъй като те са ненавиждани не само от руснаците и рускоезичните, но и от много националисти и активисти на Майдана, които смятаха, че въстанието в Киев има антиолигархичен характер (например в Днепропетровск, Донецк започват да организират антиолигархичен руско-украински фронт);
- започна активна самоорганизация на съпротивата в Закарпатието (Ужгород) – унгарци, руснаци,  русини;
- икономиката на Украйна е в тотален колапс.

В тази ситуация съвсем скоро в Киев ще започнат събития, които ще бележат краха на незаконната власт. Третият Майдан може да бъде както крайно националистически, тъй като неонацистите, активни в първия етап, сега се оказаха отстранени от властта, която за краткото си съществуване успя да загуби Крим и ВМС. 

Прогнози

Всички тези събития предопределят и прогнозата за следващата седмица, но и за по-дълги срокове. Очакват ни:
- ескалация на великата война на континентите (атлантици против евразийци);
- активизация на руската дипломация по отношение на идеята за многополюсния свят в глобален мащаб и поредица от признаване на присъединяването на Крим;
- формиране на нови политически субекти в югоизточна Украйна и подготовка за референдум;
- ожесточаване на репресиите на нелегитимната власт (Съветът за сигурност на Украйна се превърна в нелегален наказателен орган и да му се подчиняват в тези обстоятелства за украинците не само не е задължително, но и престъпно;
- подем на съпротивата и пряко противопоставяне на властта от страна на отрядите на Самоотбраната от Юга и Изтока;
- вероятното назначаване от Виктор Янукович на легитимни губернатори в Юга и Изтока на Украйна, възможно е това да стане и в западните области, които ще станат символи на общоукраинската съпротива срещу престъпните бандитски формирования, завзели властта в Киев;
- подготовка за контратерористична операция в Украйна от страна на руски миротворци;
- симетрична подготовка на хуманитарна интервенция от сини каски на ООН в Западна Украйна.

Това, което се случва в Украйна, засяга всекиго. Това засяга украинците, но също така и всеки руснак, европеец, хората от целия свят, на които не е  безразличен бъдещият световен ред. 

Това е война против САЩ и американската хегемония. Украинците са само пешки в нея. Ако са на наша страна, ще бъдат достойни воини на възраждащото се славянство.

Ако се покорят на участниците в държавния преврат или бъдат съблазнени от неонационалистите, те са обречени да бъдат жалки марионетки в ръцете на американските стратези.

Защото целта на американската хегемония в Украйна беше да бъде нанесен пряк удар по нас, руснаците. И ние разбрахме това, приехме го и отвърнахме.

По-точно, само сме започнали да отговаряме.

http://glasove.com/politika/34839-ukrajna-vyv-velikata-vojna-na-kontinen...