Депата за електронни отпадъци растат с тревожна скорост

Всеки знае, че Западът преди много десетилетия превъзхождаше в рекламата, особено политическата. Ако е необходимо, местните пиари могат да обърнат всеки бизнес така, че да изглежда съвсем различно от това, което е. Не прави изключение и темата за опазването на околната среда, която е значително политизирана, но се използва активно и „по свое усмотрение“ в различни международни платформи и винаги в собствени интереси. Нека дадем няколко примера.

В края на май иракската информационна агенция Rudaw съобщи , че Хюсеин Джалуд е съдил британската компания BP, след като синът му Али е починал от левкемия, която според него се е развила поради изгаряне на газ в най-голямото иракско петролно находище Румайла.

„След като посетихме лекарите и го прегледахме, те потвърдиха, че той [Али] е развил левкемия поради изгаряне на нефт и газ“, каза Джалуд пред репортери, разказвайки как Али за първи път е бил диагностициран с рак през 2017 г. Той подчерта, че съди „не само за Али, но и за десетките, може би стотици хора, които страдаха и умряха от рак“, причинен от изгарянето на газ.

Когато се добива от петролни кладенци, излишният свързан газ, който не може да се съхранява или използва, обикновено се изгаря във факел и Ирак е известен с тази практика. Това обаче освобождава токсични замърсители като бензен, който е канцероген и е известно, че причинява левкемия.

В Ирак общностите, живеещи в близост до местата, където се изгаря газ, са изложени на особен риск, тъй като са подложени практически през цялото време на смъртоносната смес от въглероден диоксид, метан и черни сажди, които също замърсяват околната среда.

Въпреки че иракското законодателство предвижда петролните рафинерии да не се намират на по-малко от 10 километра от жилищните райони, на практика разстоянието е само два километра, а жилищата далеч от нефтените полета са значително по-скъпи.

Самото правителство се опитва постепенно да спре изгарянето на газ и вместо това да използва газа за производство на електричество. За това обаче важна роля играят и западните компании. Същата BP се позиционира като екологично ориентирана компания. Но, както виждаме, фактите говорят друго.

Друг пряко свързан с околната среда фактор, който не може да бъде пренебрегнат, е растежът на световния пазар на електрическо и електронно оборудване, който расте експоненциално. Електронната индустрия се счита за най-бързо развиващата се индустрия в световен мащаб.

Но има и екологични разходи, тъй като електронната индустрия произвежда най-голямо количество отпадъци. Например през 2019 г. са генерирани 53,6 милиона метрични тона такива отпадъци. Най-много електронни отпадъци тази година генерират жителите на Норвегия (28,3 кг на глава от населението), Швейцария (26,3 кг), Исландия (25,9 кг), Дания (23,9 кг), Великобритания (23,9 кг) и САЩ (20 кг).

По данни на ООН, към началото на 2024 г. процентът на производство на електронни отпадъци е пет пъти по-голям от докладвания процент на рециклиране.

В същото време основните потоци на този „боклук“ не са документирани и експертите задават много резонен въпрос, че в по-слабо развитите страни процесът на обработка или съхраняване на електронни отпадъци най-вероятно ще протича в нарушение на основните стандарти и изисквания. Това не е само въпрос на търговия, но и на екологична справедливост, тъй като по правило икономически развитите страни изпращат електронните си отпадъци в развиващите се страни.

Пример е Гана, където има голям поток от електронни отпадъци, но 95% от тях се рециклират „неофициално“. Нещо повече, част от оборудването, изведено от експлоатация в западните страни, се доставя там поради ниската си цена, тъй като се купува като скрап, но се препродава на местния пазар като втора употреба. А тримата основни партньори на Гана са САЩ, Великобритания и Китай.

Акра е централно място на „индустрията“ за електронни отпадъци. Всъщност това е индустрия за електронни отпадъци с интензивен ръчен труд, неформални /неоформени законово/ взаимоотношения и самоуправление. След сортирането се използват различни процеси като изгаряне и разглобяване за рециклиране на електронни отпадъци. Местните компании често купуват метали, съдържащи се в електронните отпадъци, за железни пръти и металите се изнасят за страни като Китай и Индия.

Гана е дом на едно от най-големите сметища за електронни отпадъци в света, известно като Агбогблоши /Agbogbloshie/. Тази територия заема около 10 хектара с население от около 80 хиляди души и 10 хиляди работници „на черно“, преработващи електронните отпадъци.

Този обект, който едновременно обработва и изхвърля отпадъци, се намира близо до река Одау и лагуната Корле. Освен това е дом на много фабрики, офиси и малки предприятия, които са тясно свързани с бизнес района на Акра и рециклирането на електронни отпадъци.

Не е трудно да се досетим, че това е един полукриминален свят, където, разбира се, не могат да се спазват правата на човека или трудовите права на работниците, за които Западът обича да говори. Детският труд, пълното неспазване на екологичните стандарти и т.н. са нещо нормално там.

И отново Великобритания е в списъка заедно със САЩ. Говорейки за последните, трябва да се отбележи, че до 2025 г. инсталираният капацитет за съхранение на данни в Съединените щати се очаква да достигне 2,2 зетабайта, което ще позволи „производството“ на приблизително 50 милиона единици излезли от употреба твърди дискове годишно.

Облачното съхранение е разпределено в приблизително 70 милиона сървъра, разположени в 23 000 центъра за данни по целия свят; заедно те тежат колкото 192 Айфелови кули. Един от най-големите центрове е с повече от 1,5 милиона квадратни фута, където може да се поберат 20 професионални футболни игрища.

Обновяването на оборудването и „пенсионирането“ в индустрията за облачно съхранение се случва на всеки три до пет години, след което устройствата се унищожават физически чрез раздробяване, за да се гарантира сигурността и поверителността на данните.

Получените отпадъци се подлагат на различни процеси като топене, рециклиране, изгаряне и депониране. Това означава, че повечето от 11-те милиона сървъра, произведени в световен мащаб през 2017 г., вече през 2022 г. ще бъдат превърнати в отпадък. И със 700 свръхмащабни центрове за данни, които ще бъдат изградени по целия свят през следващите няколко години, пазарът на излезли от употреба електронни отпадъци ще става все по- наводнен с отпадъци.

А основните компании в този бранш са американските Amazon, Google, Microsoft, Oracle, IBM и редица други.

Китай, разбира се, също е една от страните с развита електронна индустрия. Но Китай, в провинция Гуангдонг, има собствено депо за електронни отпадъци в Guiyu, което се смята за най-голямото в света. Освен това в Хонконг има подобен сайт за обработка. И поне в Китай те не крещят толкова много за екологичните стандарти, колкото правят това на Запад.

Тоталното лицемерие на западните държави в това отношение може да се види на примера с Германия. През април 2024 г. тази страна беше осъдена за подценяване на статистическите данни за емисиите на метан с десетки пъти.

Докладът установи, че докато Германия е произвела 44% от общото производство на кафяви въглища в ЕС през 2022 г., тя е отчела емисии на метан от активни въглищни мини от едва 1,39 хил. тона, което е 1% от отчетеното в ЕС. С други думи, в действителност емисиите на метан от въглищни мини в Германия може да са 28 до 220 пъти по-високи от официалните данни.

Германия смята, че нивото на производство на кафяви въглища е сравнимо с това в Полша. Според местните експерти обаче, съдържанието на метан в неговите въглища е от 40 до 100 пъти по-малко, отколкото в полските кафяви въглища.

Но дори собствените въглища на Германия не са достатъчни, за да задоволят енергийния глад на страната поради глупавото решение да последва примера на Съединените щати и да се откаже от руския газ. Сега внася част от въглищата си от Колумбия. И тук има разминаване между помпозни думи и мръсни дела.

Въглищата в Колумбия се добиват в El Cerrejon, където се експлоатира детският труд и се нарушават правата на местните общности. Но Германия продължава да купува въглища въпреки обявения ангажимент за справяне с „неравенствата и уязвимостите, изострени от климатичната криза“. Показателно е, че самите германски журналисти съобщиха за подобни двойни стандарти , констатирайки тези срамни факти.

В същото време всички тези зелени партии и шефове на корпорации на Запад, често ронещи сълзи по време на представянето си на различни екологични срещи, учат другите страни какво трябва да правят в областта на екологията и налагат политически решения, зад които винаги, ама винаги стои конкретен икономически интерес.

Превод: ЕС

https://pogled.info/svetoven/psevdoekolozite-na-zapadniya-svyat.170438