17.09.2022

В последните няколко дни в Украйна се случиха няколко съществени изменения в баланса на силите. Това трябва да се осмисли в цялостен обем.
Контраатаките на Киев се оказаха като цяло провалени в Херсонския край, но, уви, успешни в Харковския. Именно ситуацията в Харковско и принудителното отстъпление на съюзните сили се явяват преломен момент. Ако махнем настрана психологическите ефекти и закономерните преживявания на патриотите, следва да отбележим, че в цялата история със СВО сме стигнали до точката на невъзвратимост.

Всички като един сега препоръчват да се приемат екстраординарни мерки за прелом на ситуацията и част от предложенията са напълно рационални.

Ние в никакъв случай не претендираме за оригиналност, но ще се постараем да обобщим най-принципните моменти и препоръки и да ги поместим в глобалния геополитически контекст.

Третата световна война

На прага сме на Трета световна война, към която Западът натрапчиво ни тласка. И това вече не е страх или очакване, това е факт. Русия е във война с колективния Запад, с НАТО и техните съюзници (макар и не с всички - Турция и Гърция имат собствена позиция, а редица европейски държави, преди всичко Франция и Италия, но не само, не искат да участват активно във войната с Русия). И все пак заплахата от Трета световна война е все по-близо.

Дали ще се стигне до използване на ядрено оръжие е открит въпрос. Но вероятността от ядрен Армагедон нараства всеки ден. Съвсем ясно е и много американски военни лидери (като наскоро бившия командир на въоръжените сили на САЩ в Европа Бен Ходжис) открито го заявяват, че Западът вече няма да бъде доволен дори от пълното ни изтегляне от територията на бившата Украйна, те ще ни довършат на наша земя, настоявайки за „безусловна капитулация“ (Йенс Столтенберг), „деимпериализация“ (Бен Ходжис), разчленяване на Русия.

През 1991 г. Западът беше доволен от разпадането на СССР и нашата идеологическа капитулация, преди всичко от възприемането на западната либерална идеология, политическа система и икономика под ръководството на западни куратори. Днес за Запада червената линия е съществуването на най-суверенна Русия – дори в границите на Руската федерация.

Контранастъплението на въоръжените сили на Украйна в Харковска област е пряк удар на Запада срещу Русия. Всички знаят, че това настъпление беше организирано, подготвено и оборудвано от военното командване на САЩ и НАТО и се проведе под прякото им ръководство.

Това е не само използването на военна техника на НАТО, но и прякото участие на западното военно космическо разузнаване, наемници и инструктори. В очите на Запада това е началото на „нашия край“.

Тъй като изоставихме отбраната на контролираните от нас територии в района на Харков, можем да бъдем поразени още повече. Това не е малък успех на Киевската контраофанзива, това е първият осезаем успех на Drang nach Osten на силите на НАТО.

Разбира се, човек може да се опита да припише това на временни "технически затруднения" и да отложи основния анализ на ситуацията за по-късно. Но това само ще забави осъзнаването на свършения факт и следователно само ще ни отслаби и деморализира.

Затова си струва хладно да признаем: Западът ни обяви война и вече я води. Ние не избрахме тази война, не я искахме. През 1941 г. ние също не искахме война с нацистка Германия и отказвахме да повярваме в нея до самия край. Но в сегашната ситуация, когато де факто се води срещу нас, това не е от решаващо значение. Сега е важно само да спечелим, като защитим правото на Русия да съществува.

Край на СВО

Специалната военна операция като ограничена операция за освобождаване на Донбас и редица територии на Новорусия е завършена. Постепенно се превърна в пълноценна война със Запада, където всъщност самият терористичен нацистки режим в Киев играе само инструментална роля.

Опит да се обсадят и да се освободят редица територии на Новорусия, контролирани от украинските нацисти, при запазване на съществуващия геополитически баланс на силите в света непроменен, като техническа операция се провали, и да се преструваме, че просто продължаваме СВО - някъде в периферията на общественото внимание - по-нататък е просто безсмислено.

Против волята си сега сме във война и това се отнася за всеки гражданин на Русия: всеки от нас е под прицела на врага, терориста, снайпера, ДРГ (диверсионно-разузнавателните групи).

В същото време ситуацията е такава, че при цялото желание е невъзможно всичко да се върне към първоначалните условия - до 24 февруари 2022 г.

Случилото се е необратимо и дори не бива да се плашим от каквито и да било отстъпки и компромиси от наша страна. Врагът ще приеме само нашата пълна капитулация, поробване, разчленяване, окупация. Така че просто нямаме избор.

Краят на СВО означава необходимостта от дълбоки трансформации на цялата политическа и социална система на съвременна Русия - преминаване на страната на военна основа - в политиката, икономиката, културата и информационната сфера. Специалната военна операция може да остане важно, но не и единственото съдържание на руския обществен живот. Войната със Запада подчинява всичко.

Горещите точки по границите на Русия.

1. Донецката народна република, Луганската народна република, местата на провеждане на СВО.

2. Приднестровската молдавска република.

3. Република Абхазия.

4. Република Южна Осетия.

5. Нагорни Карабах.

Идеологически фронт

Русия се оказа в състояние на идеологическа война. Ценностите, защитавани от глобалисткия Запад – ЛГБТ, легализирането на извращенията, наркотиците, сливането на човека и машината, тоталното смесване при неконтролирана миграция и др., са неразривно свързани с неговата военно-политическа хегемония и еднополюсна система.

Западният либерализъм и глобалното военно-политическо и икономическо господство на САЩ и НАТО са едно. Да воюваме със Запада и да приемем (макар и частично) неговите ценности, в името на които той води война срещу нас, война на унищожение, е просто абсурдно.

Нашата собствена пълноценна идеология не просто би ни била „полезна“ днес. Ако не я бъде, ще загубим. Западът ще продължи да ни атакува отвън с ръцете на въоръжени и обучени украински нацисти, и отвътре – с ръцете на петата, все още либерална колона, умело развращавайки съзнанието и развращавайки душата на подрастващото поколение. Без собствена идеология, която ясно да дефинира кой е приятел и кой враг, ще се окажем в такава ситуация почти безсилни.

Веднага трябва да се изложи идеологията най-общо, а нейната същност да бъде пълното и директно отхвърляне на идеологията на Запада, глобализма и тоталитарния либерализъм, с всичките му инструментални подвидове – включително неонацизма, расизма и екстремизма.

Мобилизация

Мобилизацията е неизбежна. Войната засяга всички и всеки. Мобилизацията обаче не означава принудително изпращане на наборниците на фронта. Това може да бъде избегнато – например, чрез формирането на пълноценно Доброволческо движение – с необходимите облаги и държавна подкрепа.

Трябва да залагаме на ветерани, на специална подкрепа за войниците на Новорусия. Русия има малко, но все пак има поддръжници в чужбина. Не трябва да се колебаем да формираме антинацистки антиглобалистки международни бригади от честни хора от страните на Изтока и Запада.

Но най-важното е, че руснаците не трябва да се подценяват. Ние сме народ герой. На страхотна цена, но страшен враг, победихме не веднъж или два пъти в нашата славна история. Ще спечелим и този път, само този път войната срещу Запада да стане популярна. Войните на народите са тези, които печелим - войни, в които една гигантска нация е събудена, за да участва.

Мобилизацията включва цялостна промяна на информационната политика. Мирновременните норми (всъщност сляпо копиране на западни развлекателни програми и стратегии, които само покваряват обществото) трябва да бъдат премахнати.

Телевизията и медиите като цяло трябва да се превърнат в патриотични инструменти за военновременна мобилизация. Всички концерти са за фронта, самото битие в тила също е за фронта. Това вече постепенно започва, но засега засяга малка част от каналите. А трябва да е навсякъде.

Културата, информацията, образованието, просвещението, политиката, социалната сфера - всичко трябва единодушно да работи за войната, тоест за Победата.

Икономика

Всяка суверенна държава може да емитира толкова национална валута, колкото й е необходима. Ако е наистина суверенна. Една война със Запада обезсмисля продължаването на икономическите игри по неговите правила. Военновременната икономика не може да не бъде суверенна.

За да спечелите, трябва да похарчите толкова пари, колкото са ви необходими. Необходимо е само да се гарантира, че емисиите са концентрирани в специална верига, предназначена за стратегически цели. Корупцията при такива обстоятелства трябва да бъде приравнена на военно престъпление.

Войната и комфортът са несъвместими неща. От комфорта като цел, като жизнено ръководство трябва да се лишим. Само народи, които са готови на трудности, могат да спечелят истински пълноценни войни.

В такива ситуации винаги се появява нова плеяда икономисти, чиято цел е да спасят държавата. Това е на първо място. Догмите, школите, методите и подходите са второстепенни.

Можете да наречете такава икономика икономика на мобилизацията или можете просто да я наречете военна.

Нашите съюзници

Съюзниците играят жизненоважна роля във всяка война. Днес Русия няма много от тях, но те съществуват. На първо място, става дума за тези страни, които отхвърлят еднополюсния либерален западен ред.

Тоест за привържениците на многополярността - като Китай, Иран, Северна Корея, Сърбия, Сирия, Централноафриканскатя република, Мали, а също и до известна степен Индия, Турция, редица ислямски, африкански и латиноамерикански страни ( предимно Куба, Никарагуа, Венецуела).

В работата с тях е необходимо да се мобилизират всички налични ресурси, не само професионалната, но и народна дипломация. А за това отново е нужна идеология.

Трябва да убедим съюзниците, че сме решили необратимо да скъсаме с глобализма и западната хегемония и сме готови да извървим целия път в изграждането на многополюсен свят. Тук трябва да сме последователни и решителни. Времето на полутонове и компромиси свърши. Войната на Запада срещу Русия разделя човечеството от различните страни на барикадите.

Духовният фактор

Централният момент на започналата световна конфронтация е духовният, религиозен аспект. Русия се оказа в състояние на война с богоборческа антирелигиозна цивилизация, която събаря самите основи на духовните и морални ценности - Бог, Църква, семейство, пол, мъж.

С всички различия между православието, традиционния ислям, юдаизма, индуизма или будизма, всички религии и култури, изградени върху тях, признават божествената истина, високото духовно и морално достойнство на човека, почитат традициите и институциите - държавата, семейството, общността.

Съвременният Запад е премахнал всичко това, заменяйки го с виртуална реалност, краен индивидуализъм, унищожаване на половете, всеобщо наблюдение, тоталитарна „култура на отмяната“, общество на пост-истината.

Откритият сатанизъм и откровеният расизъм процъфтяват в Украйна, а Западът само подкрепя това.

Имаме работа с това, което православните старци наричат „цивилизацията на Антихриста“. Затова ролята на Русия е да обедини вярващите от различни религии в тази решаваща битка.

Не трябва да чакате, докато световният враг разруши къщата ви, убие съпруга, сина или дъщеря ви ... В един момент ще бъде твърде късно. Дай Боже да доживеем до такъв момент.

Настъплението на противника в района на Харков е точно това, точно това. Началото на пълноценна война на Запада срещу нас.

Западът демонстрира намерението си да започне срещу нас унищожителна война – трета световна война. Трябва да съберем целия си най-дълбок национален потенциал, за да отблъснем тази атака. С всички средства – мисъл, военна мощ, икономика, култура, изкуство, вътрешна мобилизация на всички държавни структури и на всеки един от нас.

Превод: СМ