21.04.2022

В момента на върха се обсъждат три варианта:

1. ДНР + ЛНР + Херсон (и Запорожие, Харков, Николаев, Днепропетровск, които тепърва ще бъдат освободени, се присъединяват към това по необходимост) - по отношение на Одеса има колебания;
2. Цялата Новорусия (с Одеса) и неопределен статут на Централна Украйна и Киевската област (с предварителна ликвидация на лидерите на престъпната хунта)
3. Пълен контрол.

Разбира се, много ще зависи от това как протича унищожаването на Донецкия котел. Но си струва да се отклоним от спешното планиране и да погледнем от по-висока гледна точка.

Начинът, по който започна специалната военна операция и как се разви през първите 2 месеца, прави невъзможно останалата част от територията на Украйна да остане под властта на нацистите и глобалистите.

В това – този път – няма имперски максимализъм. Имперският максимализъм можеше да свърши в Новорусия. И втората половина на бившата Украйна можеше да живее, както си знае. Но сега нещата отидоха твърде далеч.

И важен фактор беше директният удар върху Руската православна църква в Украйна. Независимо дали ще изберем първия (като цяло погрешен) или втория вариант, ние ще оставим милиони православни вярващи на смърт, мъчения и геноцид. От тях няма да остане нищо. Тоест сега ние сме изцяло отговорни за Западна Украйна.

Разбира се, тази ескалация ни се налага от Киев и Запада, който оказва натиск върху него. Зеленски е готов да пожертва всичко с надеждата да въвлече човечеството в ядрен конфликт. Той вече не мисли себе си като президент на Украйна, тя е победена. Мисля, че се смята за "антихрист". И все повече свиква с тази последна роля.

Това е върхът в кариерата на клоуна, защото много изследователи твърдят, че още от Средновековието фигурата на дявола се крие под маската на шут.

Но всяка нова стъпка, която предприемаме, е изпълнена с отговорност за цяла верига от следващи. Засега нивото на конфронтация само ескалира.

Може би разчитахме на по-сдържана реакция както от Киев, така и от Запада. Например, Западът налага санкции и се ограничава до това, а Киев, осъзнавайки, че губи, вдига бял флаг. Така трябва да бъде в контекста на студения политически реализъм.

Но всичко се обърка. Западът действа по-агресивно, отколкото би могъл, а Зеленски е в странно екстатично състояние, което никакви лекарства не могат да обяснят.

Той вижда себе си като "нов Давид", борещ се с Голиат и без шанс да победи, призовава цялата мощ на НАТО да нанесе смъртоносен удар върху човечеството. Това вече не е политика, това са апокалиптични истории, които се превръщат в реалност.

Днес на нашите власти изглежда, че все още е възможно да се избира между сценарии 1, 2 и 3. Но това вече не е така.

Както не можем да се върнем - с цялото си желание (ако някой го е имал) - към ситуацията преди 22 февруари 2022 г., мостовете са изгорени, така не можем да се спрем на варианти 1 или 2.

Дори и до тях, до тези - височини, които все още не са взети - не можем да се върнем. Залозите се повишиха драстично. Оттук нататък само вариант 3 може да бъде победа за нас.

Още веднъж да подчертая: това не е желанието на имперските мечтатели, това е суровата проза на военно-политическия — военно-апокалиптичен — реализъм.

Студеният анализ на военното време неусетно се превръща не просто в сблъсък на цивилизации, а в апокалиптичен сценарий.

Тук отново на преден план излизат такива фактори, които, изглежда, отдавна са изместени в далечната периферия на обществото – православието, униатството, схизмата, католицизмът и дори сатанизмът.

Не просто идеологиите се сблъскват помежду си (впрочем какви идеологии се сблъскват помежду си, далеч не е ясно и осъзнато за всички), а чисто духовни реалности. И те безцеремонно нахлуват в премерения филистерски живот, разрушават градовете до основи, унищожават милиардери, унищожават хиляди хора, включително цивилното население, събуждат зверството (или, обратно, святостта), което е спяло в дълбините на човека, и драматично променят баланса на силите в глобален мащаб.

Първо имаше мор, а след това война. Ние станахме не просто свидетели, а активни участници в Апокалипсиса.

Не само съдбата на Хартленда, но и съдбата на Духа зависи от това кой контролира Украйна.

Или този регион на света ще премине под омофора на Христос и Неговата Пречиста Майка, или ще остане под властта на Сатаната, който неизмеримо ще засили господството си над това, което всъщност е люлката на нашата руска държавност, Църквата и културата, на нашия народ.

Борбата за Донбас, за Одеса, за Киев и дори Лвов е част от голямата есхатологична битка.

Някои хора подозираха, че това ще се случи, но ние самите не повярвахме напълно, вярвайки, че ще е не сега, а по-късно...

Реалността е пред мечтите – включително имперските есхатологични сънища. Ерата на материализма, икономиката, рационалния анализ, експертите, технократите, мениджърите приключи.

Идеите се завръщат в нашия свят.

И главната битка сега отново се разгръща между тях. Между руската идея, Катехон, православната цивилизация и настъпващия към нас свят на западния Антихрист.

Украйна не е нужна на нас, руснаците. Тя е нужна на Христос. И затова сме там.

И затова никъде няма да ходим.

Превод: СМ