19.04.2022

Доближихме се до фундаментални промени в самата Русия. Всички говорят за „партията на войната” и „партията на мира”.
Мисля, че тези изрази са грешни. Така беше през 2014 г., но вече не отговарят на новите условия.

„Партия на мира“ не съществува в съвременна Русия, тъй като мирът със Запада не е възможен при сегашните условия. При сегашното ниво на конфронтация, Западът ще смаже всеки, който е свързан с руското правителство, и дори няма да приеме капитулацията. Разбира се, все още се изпращат сигнали от Запада към елита - „разправете се с главнокомандващия, принудете го да се предаде и ние ще ви простим“. Но това е, първо, невъзможно, и второ, не е вярно, те няма да простят.

Но няма и „партия на войната“. Теоретично можеше да съществува (но всъщност не съществуваше) до 22 февруари 2022 г. Сега няма никакъв смисъл. Войната със Запада (не с Украйна) е в разгара си и няма нужда да се изостря още повече ситуацията - така или иначе нищо не може да бъде върнато, точката, отвъд която няма връщане е премината и няма нужда да се форсират събитията .

Днес всеки, който е останал в Русия, който се бие в Украйна, който е лоялен на президента и който се смята за пълноправен гражданин - всички ние сме „партия на войната“. По някакъв начин.

Но специалната военна операция не е започната от тази партия, тя е започната от самата история, от логиката на руската държавност. В това нямаше нищо субективно или изкуствено организирано или внушено. Просто беше неизбежно. И се случи.

Но какво искаме да кажем, когато използваме тези формули? За една държава, която е влязла в жизненоважна конфронтация със Запада – с целия Запад и лоялните му незападни страни – имаме (поне засега) напълно неподходяща – меко казано, не съвсем подходяща – политическа и идеологическа структура.

У нас всичко е ориентирано към един човек, а това, което ръцете му не достигат, или това, което не го интересува, е на милостта на всеки. Който и да е елитът. И сега не е добре.

Тя (върхушката) е управляема и послушна, това е плюс, но е напълно луда, изцяло ориентирана към Запада и корупцията, не притежава качества, необходими за цивилизационна конфронтация. Това са чисти циници, които са се приспособили към всякакви условия през последните десетилетия. Липсват им култура, чест, съвест, лоялност, идеология. Повечето нямат административни умения, с които се хвалят и които заменят със сложни PR и GR стратегии.

Наричат ги "партия на мира", макар че изобщо не са за мир, просто са категорично неподходящи за война.

Те са напълно лоялни към Главнокомандващия и нямат собствена воля или собствен дневен ред - с тези, които са имали, са се занимавали на предишните етапи. Останаха само напълно опитомените.

Отгоре изглежда, че те са инструментални (подчинение на Върховния). Отдолу изглежда, че това са предатели и копелета (не всички, но повечето).

Затова главнокомандващият се дразни от дискурса за "партията на мира", но това е социологически факт, който не може да се отмени, просто трябва да го интерпретираме правилно.

Под "партия на мира" обществото визира пълната неадекватност на елитите. Това е отдолу, от бойното поле, от елементите на обикновеното ежедневие, това изглежда прозрачно и недвусмислено. Освен това хората не съдят по репортажи – по изражения на лицето, лудории, интонации – по езика на тялото.

И когато нарцистичен егоцентрик, играейки си с мустаците, каже нещо, което противоречи на състоянието на народа, обществото казва от своя страна: „Ето го – предател!“ Но главнокомандващият е в недоумение: „Какво искат? Няма по-послушен...“

И така, идентифицирахме проблема: началникът и народът говорят на различен език.

Хората разбират от позицията си, че елитът трябва спешно да се смени, иначе Победа няма да има. Това не е елитът на Победата, той изобщо няма нищо общо.

Всички междинни инстанции между главнокомандващия и обществото са затворени за елита. И обществото вижда, че това посредничество е неадекватно. Невъзможно е да се признае, че най-високата инсталация е неадекватна – особено във военни условия. Така че изпълнителите са виновни. И те наистина са виновни. Върховният главнокомандващ е легитимен, но няма елит.

Днес държавата - изглежда неохотно, чрез сила - мобилизира народа за Победата. Вече на всички е ясно, че чисто технически ситуацията не може да бъде решена. Войната (със Запада) става народна, цивилизационна.

А хората изискват – да, вече искат да им се обясни ясно – нашите ценности, цели и хоризонти. Това е необходимо дори и просто, за да говорим с украинци в освободените от хунтата територии. В края на краищата, нека си го кажем, те никога повече няма да ни напуснат. И няма да си тръгнем отново от там. И от Буча, и от Ирпен, и от Киев, и от Лвов няма да тръгнем.

И какво да им кажем? Кои сме ние? Какво искаме от тях? Защо дойдохме? Кои мислим, че са те?

И тук е необходимо да се даде силен и ясен недвусмислен цивилизационен отговор. Ние сме велика и самобитна източнославянска (евразийска) православна цивилизация.

Ние сме Империята, ние сме носители на свещеното Писание. Ние се борим до смърт с цивилизацията на Антихриста. Ние градим нов свят и той ще бъде справедлив и красив. Ние сме вие. Всички сме едно, обединява ни не само миналото, но и бъдещето. Нека заедно изградим нашата мечта.

Това трябва да кажем сега: на всички, на себе си и на тези, които са с нас, и дори на тези, които се борят срещу нас. Някои се борят с убеждение, а други се съмняват, че сме това, което сме, вярвайки в повърхностната страна на нещата. Ние сме империя, а не корпорация. Последната и единствена Духовна Империя.

Това няма нищо общо с войната и мира. Има връзка с живота. Или с небитието (ако не кажем това сега, а после не направим точно това, което казахме).

Представям си, че така разсъждава главнокомандващият. Знам със сигурност, че точно това чакат хората, всички ние чакаме. Но това като цяло е несъвместимо със сегашния елит.

Той не знае такива думи, няма изражението на лицето, с което трябва да се произнасят тези думи. Те говорят за нещо друго – навсякъде в икономиката, културата, образованието, информацията, правителството, администрацията – и дори сред силите за сигурност; всички те са за нещо друго. И за това е необходимо.

Хората на фронта сега се превръщат в нова сила. Истински руснаци и евразийци. И там се изковава братство между руснаци, чеченци, татари, дагестанци и дори украинци – ново истинско братство, братство на войната, братство на Победата.

Сега е невъзможно да не се съобразяват с тях, защото те са хората на Победата – тук не става дума за смирение и контрол, а за дух, за ценности, за това, за което можеш да умреш. За това, за което можеш да страдаш, за което можеш да бъдеш измъчван, изгорен, нарязан на парчета, осакатен.

Това е нещо много голямо, важно и дълбоко. Това е най-висшата стихия на Духа, превърнала се в тяло, нещо осезаемо, конкретно – Родината, Народът, Силата, Вярата.

И на техен фон елитът се руши пред очите ни. Той е некомпетентен в такива условия, напълно неподходящ. Добре, че е послушен. Но сега това абсолютно не е достатъчно.

Днес е необходимо не да се принуждаваме да се подчиняваме и да слушаме, а да събуждаме вътрешната воля на Народа, силата, идваща от дълбините. Той може или да просвети, излекува и пречисти елита (не всички са пълни негодници), или просто ще го помете.

Пречистването е най-лошият сценарий. Но... нашите врагове са добри социолози. Те също виждат всичко. И те имат свой коварен план: да използват пробуждащата се руска – патриотична – сила срещу Русия като такава.

Ударът ще бъде нанесен върху елитите, които във военни условия се възприемат като предатели, но ще попадне в друга цел. Това е изчислението на хибридна война. Това не трябва да се случва.

Сега трябва да направим точно обратното на това, което решихме – а решихме да замразим всичко и „да не сменяме конете на кръстовището“. Точно това чакат нашите врагове. Възмущението на хората расте, но от друга страна нищо не се променя умишлено.

Днес да да не промениш нищо означава да разрушиш и унищожиш това, което е.

"Партията на статуквото" е "партията на предателите". Разбира се, тя не иска никакъв мир, защото мирът не е възможен. Но тя смъртно се страхува от народното пробуждане и неговото превръщане в субект. И така не води до мир, а отлага Победата, пречи й.

Това е "партията на поражението". И това вече е съвсем друг въпрос.

Превод: СМ