26.03.2022

В Украйна започва да се формира нов административно-политически модел. Той има огромно значение, съставяйки ядрото на Новорусия като нова историческа единица. Всъщност, освободените от неонацистите територии на Източна Украйна се организират в самостоятелна политическа реалност.

Що е то Pax Russica?

Крим стана част от Русия. Народните републики на Донбас придобиха специфична идентичност за осем години, което и в двата случая доведе до създаването на нови обществено-политически условия.

Но обществата в Донбас и Крим не могат да се превърнат в ядрото на Новоросия. Поне в краткосрочен план. Следователно това, което се случва в освободените от нацистите Херсонска, Николаевска и Запорожка област, са съвсем ново явление. То се нуждае от специално внимание.

Много е важно да се осигури ред в териториите на регионите и да се изолират максимално от проблемните зони - както от Киев, така и от тези зони, където се водят военни действия. Именно там, на югоизток, се създава бъдещето. И трябва да сте много внимателни.

От една страна е важно да се гарантира сигурността на населението (а това изисква силово присъствие).

От друга страна е необходимо да се осигурят условия за спокоен живот.

На трето място, струва си да започнем да формираме териториални власти.

Четвърто, регионите трябва да бъдат включени в единно информационно пространство. На хората трябва да се покаже образ на бъдещето и то ясно формулиран. Без двусмислици.

Новоросия е страхотно име. На последния етап ще бъде възможно да се интегрират здравите териториални и политически структури в Украйна в нещо единно.

Междувременно се появяват няколко центъра, поне два – Новоросия и Донбас. В Донбас битката срещу нацизма е ожесточена и не се разбира от мнозина нито в източна, нито в централна Украйна. Тук идентичностите са строго и радикално разпределени.

Новоросия, от друга страна, може да се оформи без такава твърда поляризация. И в тези райони, където руските освободителни войски вече се намират и където ще останат в бъдеще, трябва да се ръководят от два модела:

• - Ако срещнем упорита и яростна съпротива, тогава донецкият вариант е неизбежен - радикална борба срещу нацизма,
• - Ако всичко върви достатъчно гладко, тогава си струва да се съсредоточим върху примера на Новоросия.

Но прецедентът все още не е създаден.

Трябва незабавно да се поеме отговорност за освободените територии. Русия трябва да се свързва с ред, справедливост, рационалност и искрена грижа за народа.

Много зависи от Херсон. Трябва да се опитаме да направим региона модел на това, което е истинска Украйна.

Донбас е твърде пронизан от болка. Важно е Херсон да се превърне в примерен регион. Следователно всяко решение трябва да бъде обмислено, бързо и смислено.

Тук е време да демонстрираме какво е Pax Russica. Същото важи и за Запорожието.

Всеки избира своя окоп

Но не по-малко важна задача от работата в освободените територии е укрепването на дисциплината в Русия като необходим компонент на специалната военна операция.

Съвсем очевидно е, че между либералния глобалистки Запад, който, както направо заявява Джо Байдън, установява нов световен ред и претендира за водеща роля (хегемония) в него, и суверенна Русия, не може да се постигне компромис.

Но еднополюсният свят, който се появи в началото на 90-те години след разпадането на СССР и Варшавския договор, е в упадък, докато многополюсният свят, представен от Русия, Китай, Иран, Пакистан, отчасти Индия, Латинска Америка, Турция и ислямските страни, напротив, тепърва започва да се изявява. Те си тръгват, отчаяно се съпротивлявайки в котела на историята, а ние идваме. Човечеството е срещу Запада, който е полудял и е в агония.

Световният ред може да бъде или еднополюсен, както иска Байдън, или многополюсен, както Русия суверенно настоява.

Либерализмът е идеологията на единия полюс. Тези, които го споделят в Русия, се оказват в позицията на колаборационисти.

Руските либерали могат набързо да го изоставят и да преминат на страната на суверенната цивилизация. И те могат да тръгнат след Алексей Навални, Александър Невзоров или (ако имат време) Максим Галкин, Алексей Венедиктов и Лия Ахеджакова.

Ерата на компромисите и неяснотата приключи. Всеки избира своя окоп. Ако се избере страната на либералите, Байдън, Западът, това всъщност е същото като да се признае участие в екстремистки организации, забранени в Руската федерация - батальона "Азов", "Ислямска държава" или "Фейсбук". И предателството се наказва безмилостно.

Но има и правилна страна: Русия като цивилизация, руският народ като субект на историята.

За известно време беше възможно - сравнително удобно - да се седи на два стола. Но те се разделиха напълно. В известен смисъл настъпва край на това биполярно разстройство, което продължи (неприемливо) дълго, изтощавайки общественото съзнание и предотвратявайки истинско съживяване и пробуждане. В психологията се нарича двойно обвързване, когато се дава строга заповед, която съдържа логическо противоречие в себе си - „Приближи се по-далеч от мен“ или „Прави като мен и само да си посмял да направиш така“ (което е типично за някои родители и особено за бащи по отношение на синовете им). „Глобалисти за суверенитет“, „Американски шпиони за Путин“, „Либерали за социална справедливост“ и т.н.

Сега глобалисти, шпиони и либерали, заедно с украинските нацисти, терористи от всички шарки и световни русофоби, от една страна, и поддръжници на суверенитета, президента, многополюсния свят и операция Z, от друга.

Те са безмилостни към нас, нямаме друг избор, освен да се държим съответно с тях. Изключиха ни от мрежите си с надеждата, че ще умрем.

Оттегляме доверието си към тях и техните отвратителни, нечовешки, подли и агресивни ценности. Лигавенето с тях вече няма никакъв смисъл.

Превод: В. Сергеев