10.05.2022

Случаят с изказванията на външния министър на Русия Сергей Лавров, за което се извини президентът Путин, ни кара да обърнем внимание как темата за денацификацията се приема от външния по отношение на Русия свят.

Ние настояваме, че специалната военна операция е насочена срещу украинския нацизъм и представяме все нови и нови доказателства за смазващото разпространение на нацистките идеи, символи и терористични практики сред украинците, в редиците на ВСУ, националните батальони и украинските политици. В отговор колективният Запад привично ни парира, издигайки две тези:

Как може да има нацистка държава, чийто президент е евреин? Как може да има нацистка държава, където политическите партии и организации, открито изповядващи нацизъм, са представени на изборите и в парламента от доста маргинални групи?

С опит да отговори на първия въпрос на италианската общественост бяха свързани известните изказвания на Лавров: „Може да греша, но Хитлер също имаше еврейска кръв. А кръвта не означава абсолютно нищо. Мъдрият еврейски народ казва, че най-запалените антисемити обикновено са евреи. Семейството си има черна овца, както казваме”.

Но работата не е само в това, че руският външен министър беше принуден да представи малко странни и объркващи аргументи, които предизвикаха силна реакция в света и в Израел. Освен това самият Путин очевидно намери реакцията за частично оправдана и следователно изрази отношението си към тях. Има следствие от по-сериозен проблем: Русия няма да може да даде убедителен отговор на двата поставени въпроса, колкото и да се опитваме.

Тълкуването на това кое е нацизъм и кое не е има сложен политически контекст, където Западът несъмнено има информационно и пропагандно предимство и е яростно срещу нас и ще тълкува нацизма по свой собствен начин, както му носи полза. И за него е изгодно да ни обвинява в нацизъм нас, които започнахме специалната операция, сравнявайки ни с Адолф Хитлер и Германия по отношение на съседните държави.

По същия начин: кой е антисемит и кой не се определя от самите евреи – преди всичко държавата Израел, както и световните еврейски организации, които имат един вид монопол върху това кой с право се смята за антисемит и който не е.

Така, по-специално, консервативният кандидат за президент на Франция Ерик Земур, който се противопоставя на либерала и глобалист Еманюел Макрон, макар да е евреин, е многократно обвиняван в антисемитизъм от своите опоненти. Въпреки че не беше особено убедително, беше възможно по някакъв начин да се накарат европейците да повярват в неговия антисемитизъм - и то под дивия натиск на либералната пропаганда. Сега Москва определено не е в състояние да популяризира собствените си определения в подобна област.

Да настояваш отвън – „Не, все пак са нацисти“ – не е много продуктивно.

Въпреки това има един доста достоен изход от ситуацията. За да се изясни какво имаме предвид под нацизъм в съвременна Украйна и да се оправдае денацификацията като цел на специална операция, е необходимо да се идентифицира украинският нацизъм с русофобията. И тук никой не може да каже, че даваме на термина грешна дефиниция.

Точно както съдържанието на антисемитизма се определя от евреите, така е и въпросът „Какво е русофобия?“ се отнася само за руснаците. Русофобията е омраза към руснаците, защото те са руснаци, изградена върху омразата към руснаците в политиката и изпълнението на определени действия, включително такива с насилствен характер. Ето смисъла на явлението. Възможно е - и необходимо! - за нарисува по точки по-подробно и да се даде правен статут, какъвто ще реши всичко.

Никой няма да може да каже: не, имате грешна дефиниция, тъй като русофобията засяга предимно руснаците, следователно руснаците знаят по-добре какво е и какво не е. Тоест, трябва ни закон за русофобията, категорично забраняващ това явление. Но преди всичко руснаците се нуждаят от юридическо лице. Закрепването им в Конституцията като държавообразуващ народ, самоопределил се в цяла Русия.

Но тогава правим следващата стъпка и идентифицираме украинския нацизъм и русофобия, тоест обвиняваме Украйна в русофобия, която се превърна в държавна политика и престъпна практика. И имаме пълното право да го направим, тъй като обяснихме – много по-ясно и убедително – каква е целта на специалната операция и какви претенции имаме към Украйна, нейното ръководство, нейните власти, нейните политици, нейните войски, в крайна сметка - на част от населението ѝ. И ги имаме, иначе нямаше да сме в Украйна.

Владимир Зеленски, и украинското правителство, и Върховната Рада, и различни украински партии и политици, и националисти, и въоръжените сили на Украйна, и, разбира се, украинските нацисти, които също не са малко, са виновни за русофобията. Но не са само те.

Ако разбираме денацификацията като борба срещу русофобията, тогава вече няма нужда да се доказва, че всички в Украйна са нацисти, а Зеленски е антисемит. Е, нека не всички и нека Зеленски не е антисемит, но той, и повечето политически сили, и самата украинска държава са напълно отворени и последователни русофоби. Русофобията е присъща в почти еднаква степен на нацистите от полка“Азов”, на евреина Зеленски или на прозападните либерали. Русофобията е присъща за НАТО и ЕС, американските неоконсерватори и администрацията на Байдън. И ако е така, ние сме принудени да отговорим. Първо, на това, което ни е най-близо и опасно – русофобията в Украйна, поне половината от населението на която е нейна пряка жертва.

Няма да търпим русофобията – не я търпяхме с Крим и Донбас, няма да я търпим и в останалата част от Украйна. Отменянето на нацистката свастика и запазването на русофобията няма да стане. Денацификацията означава пълно изкореняване на русофобията. И тогава за какво се борим и какво ще считаме за постигната цел, ще стане ясно на целия свят. Слагаме край на русофобията в съседна страна, която ни е исторически и културно близка. И точка. И няма да го търпим в никоя друга държава, никъде по света.

Ние не обиждаме други народи и забраняваме всякакви форми на шовинизъм и неравенство на етническа или расова основа у нас. И ние изискваме другите да се отнасят с уважение към руснаците в техните страни. Това не е молба. В противен случай ще вземем ответни мерки.

Освен това в самата Русия ние никога и при никакви обстоятелства няма да станем като тези, които категорично отхвърляме: в отговор на русофобията няма да отговорим нито с украинофобия, нито с американофобия, нито с франкофобия, нито с ислямофобия и т.н.

И последната точка, изглежда, също трябва да бъде предписана от закона.

Какво ни пречи да направим това и да премахнем с един жест всички възможни неясноти в оправданието на нашата специална операция? В крайна сметка законът за русофобията щеше да постави точка по въпроса.

Вярвам, че причината е само една: в самата Русия има влиятелно лоби от русофоби. Проблемът е, че Анти-Русия съществува и в нас. Заемайки позиция за русофобията, ние ще подкопаем позицията на влиятелен сегмент от руския елит. И не само тези, които вече са избягали и са русофоби на безопасно разстояние, но и тези, които са останали и явно чакат да спрем, да се объркаме, да върнем.

И тук формулата е логична: възможно е да победим Анти-Русия отвън, само като победим Анти-Русия отвътре. И за да се победи Анти-Русия отвътре, е необходим един директен и недвусмислен жест: необходимо е законно да се осъди решително и недвусмислено – и не просто да се осъди, а да се криминализира! - Русофобията. Тогава всеки от нашите трибунали над нацистките престъпници, всички наши по-нататъшни действия за денацификация ще бъдат напълно оправдани и логични. Русофобията ни засяга, затова ще дадем нейната дефиниция и следователно ще действаме въз основа на нея. Можете да прецените само когато е ясно и ясно дефинирано в какво се състои вината. Ако има неяснота и зависим от някаква външна експертиза, тогава дори няма да има прилика на законност в трибунала. Ние ще осъдим нацистките престъпници, а Западът или, например, Израел категорично няма да се съгласи. И ние ще бъдем принудени, като външен министър Сергей Лавров, да изграждаме сложни и не особено убедителни структури.

Отговорът е само един: да се отъждествят нацизма с русофобията, тоест да се изясни, че под нацизъм разбираме русофобия (а идеологията на нацизма е била недвусмислено русофобска), а под денацификация разбираме нейното изкореняване. И тогава съвсем спокойно, разумно и отговорно ще обвиним Украйна като цяло в русофобия-нацизъм, нейния управляващ режим и нацистите от “Азов” и други екстремистки терористични организации, които са открито и радикално русофобски както на думи, така и на престъпни дела.

Превод: В. Сергеев