Патриотите са основната опора на Путин. Не само електорална, но историческа, социална, онтологична. Патриоти (всякакви) в Русия са 85%. Либералите (съзнателни или несъзнателни) са около 15%. В елита процентът е обратен - 85% либерали и 15% патриоти. Следователно, когато хората от народа казват „всички“, те имат предвид 85%, които са наоколо (и това са патриотите). Но елитите, когато казват „всички“, имат предвид и 85% (но в случая хищници и жители на Рубльовка). И отново „които са наоколо“.

За Вожда в най-критичните ситуации е важна подкрепата на народа, обществото, масите, а това са 85% патриоти. Лоялността на елитите е важна в мирно, спокойно време. Когато всичко е наред в обществото и в света. Когато нещата станат проблемни, пропорциите се изместват към народа.

Много патриоти наистина не харесват съотношението на патриоти и либерали в елитите. Освен това, като цяло всички патриоти не харесват това съотношение, но патриотите изразяват неприязънта си по различни начини.

Лидерът държи патриотите на гладни дажби, хранейки един негодник и един предател доста дълго време. Защо така, трудно мога да отговоря, но е така.

Патриотите (тоест 85%) не престават да бъдат патриоти, дори нещо да не им харесва.

Страхове (патриоти) и надежди (либерали), че сега Лидерът, реагирайки на редица демарши на недоволни патриоти, ще започне да се занимава с немъртви либерали и да флиртува с предатели - това е в разгара на СВО! - е напълно неоснователно. Наклонът към либерализма е възможен само след възстановяване на нормалността, а за това е необходимо да се спечели войната. Либералите пък наивно вярват, че нормализацията е възможна чрез сключването на „срамен мир” (какъвто никой не предлага и няма да предложи). Патриотите се страхуват - също толкова късогледо - от същото.

Резюме: патриотизмът никъде няма да изчезне и степента му постепенно, но неотклонно ще нараства. Основното нещо е да останат лоялни към Лидера (и това е задължение на патриота, особено по време на война) и да изберете правилните изрази за - понякога съвсем основателна - критика към неговото обкръжение. Но някакво разрешение за такава критика просто е необходимо, за да не се обвиняват директно Лидера за грешките и последствията от тях, а неговият авторитет е въпрос на суверенитета на държавата. Окръжението трябва да разбере, че цената за високото им положение е необходимостта да поемат удара в труден момент. Забраната за критика на Лидера е необходима, забраната за критика на неговото обкръжение ще създаде огромни рискове за цялата система като цяло и може да доведе - ако нещо се обърка, а се случва нещо лошо от време на време (нека бъдем честни) - до прегряване, което ще се отрази на Лидера. Затова от време на време болярите трябва да бъдат екзекутирани. Това е прерогатив на лидера.

Така че патриотите като цяло няма от какво да се страхуват, а либералите няма на какво да се надяват. СВО в Русия е нещо повече от специална военна операция.

Колко наивни са тези сили в Русия, които се надяват на бърз (срамен) мир, а в сегашните условия всеки мир за Русия би бил позор и капитулация.

Врагът пламенно атакува Крим, както беше обещано. Опитвайки се да достигне до Москва. Днешната нощна атака с дронове на столицата е малко по-сериозна от предишната. И тогава е напълно безсмислено да възкликваме - Как така? Защо беше допуснато? Това е просто война на живот и смърт.

И атаките на Крим и Москва, и използването на касетъчни снаряди, и подготовката на терористични атаки от врага в ядрени централи, и прехвърлянето на Ф-16 в Киев - всичко това са неумолими признаци на война, която идва към кулминацията си.

Само патриотите могат да спечелят война. Руските патриоти. Това разбираше дори интернационалистът Сталин. Всяко наклоняване към либерализъм при такива условия би било самоубийство за властта.

Воюваме с русофобията, а тук започват да циркулират чисто русофобски списъци и заплахи за репресии срещу патриотите. Уж от страх след бунта. Бунтът не е потушен, а приписан на „сякаш не бившия“. Имаше такава красива стара руска правна формула. И сега се обмисля екскурзия до Жешов или разходка до Киев.

Струва ми се, че възраждането на руските либерали миналата седмица, опитите да се започне - макар и онлайн - ловът на патриоти, позовавайки се на предполагаемите фалшифицирани списъци на нежелателни ЦИПСО, е истинска диверсия, насочена към изостряне на противоречията между патриотичното мнозинство и властите. За добро би си струвало да се направи разследване – кой специално се е задействал и активизирал, измисляйки си въображаем конфликт между Кремъл и руския народ. Ще бъде полезно за в бъдеще.

Ясно е, че сред елитите има значителен слой скрити врагове - миналата седмица те излязоха от режима на мълчание. Но на часовника на историята сега е часът на патриота. Не може да бъде иначе. А изборът на Путин – като символ на неговата народна подкрепа може да стане само на вълната на високия, решителен и ясно дефиниран патриотизъм, Руската идея. Технологията не работи, когато самата история се усеща. И днес е точно така.

Русия се пробужда. И никой не може да я спре. Остава само да ръководим процеса на Пробуждането.

Превод: В. Сергеев

Поглед Инфо