19.03.2022

Западът е идеология. В пълния смисъл на думата.

Идеологията е реалност, тоталитарно налагана по всякакъв начин и с помощта на всички технически и психологични средства на масата на населението. Идеологията на Запада днес е само и единствено либерализма. Глобализацията е глобално разпространение на либерализма на цялото човечество. И който не е съгласен, бива унищожен. Рано или късно по един или друг начин, но се унищожава. Това са законите на идеологията. Всяка идеология. Идеологията задължително действа в понятието приятел/враг. За либералите и поддръжниците на либералния Запад са свои, тоест приятели. Противниците на либерализма са чужди, тоест врагове. Чуждите трябва или да бъдат превъзпитани (превърнати в свои), или унищожени.

Бжежински през 2005 година ми подари книгата си “Изборът: Глобално доминиране или Глобално водачество” с посвещение. “На Дугин с пожелание да промени възгледите си на точно противоположните”. Това е ярък образец за идеологично мислене. Ако мислиш различно от нас, или променяй начина си на мислене (живот, поведение, ценности), или изчезни. Русия се присъедини към Запада като идеология през 90-те години. И до края тя беше в известен смисъл вярна на своята клетва. Но още към края на 90-те години се разбра, че този път води Русия към гибел. Западът иска все повече и повече отстъпки. Не просто по-нататъшна либерализация, но и разрушаване на самата Русия Федерация, с паралелното освобождаване от руско влияние на зоните под пряк контрол на НАТО и Запада.

След като стана президент, Путин започна донякъде да се противопоставя на тази - военно-стратегическа - част от клетвата, дадена от реформаторите през 90-те години на Запада. В началото доста плахо: ние приемаме либерализма, но държим контрол над своите територии.

Този компромис проработи известно време. Но Западът продължи да настоява и Путин ставаше все по-твърд към суверенитета. Ситуацията се нажежаваше. Русия, като част от Запада, споделяше либерална идеология, но отчаяно се опитваше да я комбинира със суверенитета. Оттук и суверенна демокрация, противоречиво и не особено обосновано, но точно понятие. Точно това искаше Русия: да бъде част от глобалния Запад, но суверенна част от него.

Това беше компромис, който бавно се разсея като мъгла през последните 22 години. Идеологията на Запада остана безкомпромисна: онези, които приемат либерализма, трябва да се подчиняват на Запада. Във всичко. „Суверенни“ и „демократични“ са тези, които Западът счита за такива. Това означава, че те вече не са суверенни, тъй като зависят от външно признание и не могат да бъдат независими и свободно да управляват съдбата и политиката си. Демокрацията е още по-трудна, тъй като самият Запад става все по-тоталитарен и недемократичен, като същевременно остава либерален (по същество говорим за глобална капиталистическа олигархия, управляваща понякога над все по-контролиран от монопола пазар).

Русия най-накрая точно сега скъса със Запада и неговата идеология. Доскоро Путин се опитваше да поддържа връзка с глобалния (либерален) свят – с неговата идеология, с неговите технологии, с неговите протоколи и алгоритми, с неговите правила и неговите принципи. Връвта се опъваше все повече и повече, но сега се скъса.

Русия изостави Запада като идея. Може да се каже и другояче: Западът изключи Русия от нейните глобални мрежи.

Това е напълно нова ситуация. И за Русия, и за Запада. Още повече, че и при Империята, и при комунистите нещо ни свързваше със Запада – европоцентричният елит в първия случай, марксистката (западната) идеология и общи корени с европейското Просвещение – във втория.

Днес Русия скъсва по-задълбочено със Запада. Отхвърляйки го като идеология, попадаме в съвсем нови условия. Това е безпрецедентно. Тук можем да очертаем две фази на нашето идеологическо самосъзнание и формирането на нашата цивилизационна позиция:

1. Първо, Русия ще се опита да прокара логиката на суверенния либерализъм до нейните граници. Например, ние запазваме всички атрибути на западната идеология, но тяхната интерпретация ще бъде специфична – руска и суверенна. Следователно във военната операция в Украйна ние отчасти повтаряме сценариите на самия Запад: превантивна офанзива, откриване на забранени оръжия, коварните планове на врага да организира нашествие, случаи за геноцид и злонамерено насилие срещу цивилно население, хуманитарна катастрофа и др. Всички чухме това в Ирак, Афганистан, Сирия и т.н. от самите американци. Днес, в случая с Украйна, Западът има напълно противоположна гледна точка по въпроса, която ние се опитваме да игнорираме. Както казва самият Запад: ние сме върховната истина, който е против, е „терорист“ и ние ще го премахнем („отменим“) и ще изключим, сега ние прокламираме същото в отговор: ние сме последната истина, който и да е, ако е против, той е „терорист” и ние ще го „демилитаризираме” и „денацифицираме”. Това е огледален образ на самия Запад и неговия начин на поведение като единствен суверенен полюс. Казваме, че има друг полюс, който може да си позволи същата линия на поведение. И вие можете, и ние можем. Ако можем да настояваме за това (а вярвам, че можем), тогава напълно ще си върнем многополюсния световен ред и статуса си в него като суверенен независим полюс. Но вече в хода на тази все още далеч от завършена борба ще стане ясно, че в дългосрочен и дори средносрочен план няма да можем да се противопоставим на Запада и неговата идеология въз основа на неговите собствени принципи, правила и ценности, само с различен център. Тук свършва първата фаза.

2. Втората фаза ще се състои във факта, че след като влезем в пряка и тежка конфронтация със Запада, ние просто ще бъдем задължени да изложим алтернативна идеология. Вашата идея. Ясно е, че отхвърляме. Но това, което казваме, изобщо не е ясно. И светът чака тази положителна програма от нас сега. И това е доста разбираемо. Срещу кого всъщност водим военна операция? Казваме "против нацизма". Неубедително, недостатъчно, неясно. Западът крещи много по-силно и по-настойчиво: казват, че „руснаците нападнаха украинците, а руснаците са агресорите, а украинците са жертвите“. Отвън изглежда точно така, защото западната пропаганда не забеляза (и това е основното: няма да забележи!) украинския нацизъм. На всички наши аргументи ще се отговори с океан от фалшификати и дезинформация. Разбира се, победителите не се съдят, а след победата ще дълго и упорито ще предоставяме доказателства. Но всичко това ще бъде безсилно, ако не отговорим открито на основния въпрос: в името на какво, в глобална перспектива, всъщност правим това, което правим? И тук трябва да формулираме Идеята. Не можем да кажем: ние сме „истинският Запад” и „истинският либерализъм”, докато Западът не е Западът и неговият „либерализъм” всъщност е „фашизъм”. Сами виждате колко неубедително звучи това. Никой няма да повярва в това дори в Русия, а още повече извън нея. Тук трябва да кажем нещо ново. Напълно нови и разбираеми както за нас самите – руснаци, украинци, беларуси и нашите братя в Евразия, така и за всички останали. Очакват ни думи. Може би втората фаза на нашето идеологическо самоопределение, която има за цел да сложи край на раздялата ни със Запада и неговата идеология, ще дойде по-рано, отколкото изглежда. Честно казано, това е необходимо днес, сега. От това зависи дали ще бъдем разбрани и подкрепени от тези, които по принцип са готови за това.

Трябва да разберем един основен факт: скъсали сме сериозно и дълго със Запада и либерализма. Сега е необратимо. И или ще изградим различен свят и нов световен ред - вътре и извън нашите граници, или... Познайте сами "или..." Тук не искам да ескалирам ситуацията, която вече обективно носи откровено апокалиптични черти .

Превод: В. Сергеев