Страната се намира днес в много необичайно състояние. Това е подобно да увисване между вече приключило минало и още не състояло се, по-скоро настъпило, но все още неосъзнато, неприето бъдеще. Става дума за най-основните въпроси: за отношението на Русия към глобалните процеси и преди всичко към колективния Запад.

След разпада на СССР ние преминахме през две фази:

- През 90-те години ние отчаяно се опитвахме да се вградим в западния свят при всякакви условия, но това не донесе големи успехи, а в страната се установи система за външно управление

- След идването на власт на Путин ние също се опитвахме да се вградим в западния свят, но само при условие на запазване на суверенитета на Русия. Вграждането не се получи, но суверенитетът беше укрепен, което и доведе до 24 февруари 2022 година.

Защо започнахме Специалната военна операция? Тръмп не обръща голямо внимание на ръста на руския суверенитет, той не беше убеден атлантист и съди по скромните показатели на руската икономика, която според него не представлява сериозна заплаха за САЩ. Крим му е безразличен. Значително повече се притеснява за Китай.

Байдън е убеден атлантист и глобалист, той прекрасно разбира, че всички успехи на Русия по разширяването на влиянието ѝ предизвикват глобализацията, еднополюсния свят и американската хегемония. Затова той, отлагайки ислямския свят за по-късно, пренесе вниманието върху противостоенето на Русия, без да забравя, разбира се, и Китай.

От лятото на 2021 г. САЩ и НАТО започнаха да готвят военна операция по завземането на Донбас и атаката по Крим. Затова Донбас беше превърнат в мощен център на бъдещата военна агенция против Русия. Включвайки чуждестранните инструктори и наемници.

Путин реши да не чака началото на март, когато беше планирана операцията и удари първи. Оттук и изначалния превес на първия етап от операцията, който предупредели изхода ѝ в наша полза.

Но да оставим военния аспект на операцията настрана. След нейното начало приключи втората фаза в отношенията на Русия към Запада в постсъветския период. Самата идея да се вградим в западния свят отпадна сама по себе си по обективни причини. Русия остава единствено със своя собствен суверенитет, защита, чието запазване и укрепване се оказаха изобщо несъвместими със съучастието на Русия в глобалните процеси на западни основания.

Ние безвъзвратно и радикално скъсахме със Запада. Но все още не сме го осмислили. Втората фаза приключи. Третата все още не е започнала.

Каква е тази трета фаза, която очите и ушите на руския елит категорично не искат да доловят? Тя представлява един неопределено дълъг период от съществуването на Русия в изолация от Запада и под неговия груб и чисто негативен натиск. Ако приемем за свършен факт, че тази посока е отрязана завинаги за нас, хоризонтите на бъдещето ще станат съвсем ясни. Но за да преминете към това бъдеще, трябва да положите усилия. По същия начин съветските хора не можеха да повярват, че СССР и комунизмът се разпаднаха, а либералите от 90-те вярваха, че Путин е нещо временно, несериозно и всичко ще се върне. Трудно е да се повярва в нещо ново. Винаги. Включително и сега.

Да бъдеш без Запада и освен това в остра, почти военна конфронтация с него, означава да осъществяваш едновременно два вектора: руски и евразийски.

Те не си противоречат, няма нужда да се избира между тях. Но все пак са различни.

Първият означава бързо и драматично укрепване на суверенитета на Русия, осигурявайки възможност, ако е необходимо, да разчита само на собствените си сили. Нещо повече, ние не говорим за ограничено разбиране на суверенитета, който и така се признава - макар и номинално - за всяка независима държава, а за интегрален суверенитет, пълномащабен суверенитет, който включва:

· цивилизация,

· култура,

· образование,

· наука,

· икономика,

· финанси,

· ценности,

· идентичност,

· политическа система

· и най-вече идеология.

Засега освен политическия и военния суверенитет, всички останали сфери при нас са или частично, или напълно западни. А идеология няма. Съответно изграждането на наистина суверенна Русия, интегрално суверенна Русия, изисква дълбоки трансформации на всички тези сфери, тяхното освобождаване от либералните глобалистки парадигми, дълбоко внедрени в нашето общество и естаблишмънт по време на първата и втората фаза на постсъветската история.

Ще е нужна институционализиране на курса на Путин, не просто лоялност лично към него. Това предполага утвърждаване на новата идеология, един вид “путинизъм”, в който основните принципи на интегралния суверенитет ще бъдат закрепени. А по-нататък под тях трябва да се въведат и други политико-административни механизми.

Русия неизбежно преминава към идеологическия етап. Няма да издържим сблъсъка със Запада без пълноценна самобитна идеология. Това е напълно обективен факт, независимо дали предизвиква у нас възторг или ярост. Идеологизацията на Русия е неизбежна, не може да се предотврати.

Русия трябва многократно да укрепи своята идентичност, за да устои не просто без Запада, но и въпреки него. Преди 22 години, залагайки върху суверенитета, Путин още тогава предопределя неизбежността на настъпването на този момент. Днес той е настъпил. И вече не наполовина, а изцяло.

Или суверенитет, или Запад. Това е необратимо.

При това изобщо не става дума за изолацията на Русия от света, както им се иска на мнозина на Запад. Западът въпреки неговите претенции на хегемония и универсализъм далеч не е целият свят. Затова ще търси нови партньори и приятели извън Запада. Това следва да се нарече евразийска политика, обърната на Изток.

Откривайки за себе си глобалния Незапад, Русия ще открие, че има работа с напълно различни цивилизации - китайската, индийската, ислямската, латиноамериканската, африканската. И всяка от тях се отличава както от нас самите, така и една от друга, от Запада.Някога ние се интересувахме от това, изучавахме Изтока, а великият руски поет Николай Гумильов редеше вдъхновени химни в слава на Африка. Но след това Западът плени нашето съзнание. Това е западната интоксикация, попадане в наркозависимост от Запада. Иранският философ-хайдегерианец Ахмад Фардид дава специално име - вестоксикация.

Руските евразийци първи въстанаха против този западнически обрат на руската култура, искайки както и славянофилите да се обърнем към собствената си руска идентичност, а също така към незападните култури и цивилизации. Сега това е единственият изход за Русия. Само БРИКС, ШОС, развитието на отношенията с новите полюси на света, с изплуващите цивилизации, на пръв поглед отдавна забравени, но сега завръщащи се в историята.

Човечеството и светът в никакъв случай не приключват там, където приключва Западът. Напротив, това е ново начало. И мястото на Русия е в Евразия, но не и на Запад. По-рано това беше въпрос на избор. Това днес е просто неизбежно. От това как ще градим отношения с Китай, Индия, Турция, Иран, арабските страни, държавите от Африка или Латинска Америка, днес зависи всичко.

Ето го и настъпилото/ненастъпило бъдеще. То е вече тук, но елитът отказва да го приеме. А той няма изход или избор. Дори предателството, което е малко вероятно, няма да промени нищо. Това веднага ще погуби Русия. Повече дори няма такъв вариант - мястото на предателите и либералите е предопределено от законите на военното време и извънредните ситуации. Неизбежните и напълно необходими са чистките, които, между другото, не са започнали още, но задължително ще започнат, обаче не са главното и дори не второстепенното. Напразно елитът ни се притеснява от оставки и арести. С всички, които не са съгласни със суверенитета и евразийството, е свършено. Това не се обсъжда.

Но въпросът е другаде: как да защитим и изградим нова Русия. Русия от третата фаза? Животът диктува какво да се прави. А с кой да го правим, как да го правим, откъде да започнем и какво да изберем като приоритет - това са открити въпроси. Тук положението е по-сложно.

Смятам, че трябва да започнем с най-важното. С идеологията. Всичко останало е вторично. Нещо ми подсказва, че тези, които са на власт при нас и наистина носят отговорност за съдбата на страната и народа, смятат по абсолютно същия начин.

Превод: В. Сергеев