21.09.2022

Това,което сега се случва в Украйна - това е война. Няма вече СВО, това което имаме се нарича "война". Не война на Русия с Украйна, а война на колективния Запад против Русия. Когато американските военни направляват удари с ракети по територията на Русия, това може да се нарича само "война". И няма значение с чии ръце воюват те.

Когато те се целят с "HIMARS-и" по блоковете на Запорожката АЕЦ - това напълно може да се изтълкува като опит за нанасяне на ядрен удар по Русия. Ако на страната на терористичния киевски режим не бяха застанали САЩ, НАТО и колективният Запад, всички цели на СВО щяха да са отдавна изпълнение. Но започна настоящата война. Западът премина всички червени линии. Това е необатимо.

Това не може да не се осмисли в Русия - както от властта, така и от народа. Оттук почват и първите крачки към обявяването на военно положение и мобилизация - в Чечня, Крим, а по-нататък мисля, и в други региони, на първо място пограничните.

Това, което се случва, трябва преди всичко да се осмисли. В новата история на Русия има три геополитически периода.

Първият - 1990-те години. СССР се разпадна, а Русия капитулира пред Запада. За капитулацията си тя плати с разчленяването на великата държава (Русия като СССР = Руската империя) и отложеното разпадане на Руската федерация, като фрагмент от СССР.

Тогава Западът планираше окончателното и плавно разпадане на Руската федерация. Трябва да се признае, че Елцин се опита - макар и тромаво и непоследователно - да се съпротивлява на това. Оттук и смисълът на Първата чеченска кампания. Ако Русия я беше изгубила, то Русия нямаше да има друг път освен това, което днешните западни идеолози наричат "деколонизация", тоест пълен разпад и окончателно предаване на властта в ръцете на прозападна окупационна администрация - т.нар. "либерали".

Вторият период започна с идването на власт на Владимир Путин. Новият курс се състоя, за да се прекрати неминуемият (както се смяташе тогава) разпад и да се възстанови суверенитета на Русия, която беше получила жесток, почти несъвместим с живота, удар.

При това главната линия на властта се състоя в това да не встъпи в пряка конфронтация със Запада, да приспи неговата бдителност, да създаде илюзията, че Русия е съгласна с основните искания на глобалистите, но просто настоява за отсрочка. Това проработи.

Втората чеченска кампания беше спечелена, а чеченците от сепаратисти и врагове на Русия се превърнаха в нейни най-верни синове и защитници. Сепаратизмът беше изкоренен и в други региони. Русия засили своята независимост и започна активно да влияе на международните процеси. В някакъв момент стратегията на Путин и неговата ориентация към суверенитета бяха разпознати от Запада. И той започна да се готви към сериозно противопоставяне.

През 2014 година глобалистите осъществиха поврат в Украйна, организирайки и поддържайки държавен преврат и довеждайки на власт в Киев неонацистка и русофобска терористична клика, робски предана на САЩ и НАТО.

Москва отговори с присъединяването на Крим и поддръжката за многострадалния народ на Донбас. Но това беше компромис. Развръзката настъпи на 24 февруари, 2022 година.

Ние встъпихме в третия период на новата история на Русия - във война със Запада, която той успя да ни наложи.

Този период е най-трудният и решаващ. Но не ни беше по силата да го предотвратим или избегнем. Цената щеше да бъде капитулация. Геополитическата война на Запада срещу Русия продължава. В нея се сменят само етапите – студени или горещи. Сега е горещ. По-горещ няма как да бъде.

Западът не допуска дори самата възможност за съществуване на суверенна, независима и самостоятелна Русия. Това е вярно и приложимо и към Китай, а също така и други държави, които приемат своя суверенитет сериозно.

От гледна точка на глобалистите, само тези държави, които са съгласни с идеологията на либерализма и генералната линия на САЩ и НАТО за придвижване в посока на Световно правителство, имат право да съществуват. Всички, които са против, подлежат на унищожение.

Това е чисто расистки подход. Който мисли различно от нас, трябва да бъде заличен от лицето на земята. За Запада той не е нов. Новото се явява, че неговото сливане с либерализма, с ЛГБТ линията, с радикалния стремеж на съвременния Запад и елита му да разрушат всички структури на традиционното общество - религия, държава, семейство, етика и самият очвек, се е сраснал с неговата машина и го е поставил под тотално наблюдение, под пълен контрол. Добре дошли в Матрицата, в "прекрасния нов свят".

Русия и преди всичко суверенна такава - в този контекст никак не се вписва. Ето защо Западът открито поддържа всякакви терористични и екстремистки организации и директни терористични атентати, ако те са отправени срещу Русия, срещу руснаците и срещу самата руска цивилизация и нейните носители.

Ние сме във война. Не можем да бягаме от нея. И въобще изначално не беше възможно, тъй като това е дълбоката логика на историята: едни сили искат да запазят еднополюсния свят и планетарната си хегемония на всяка цена, други се бунтуват против това и открито провъзгласяват целите на многополюсния световен ред. От това кой ще победи в тази война, зависи и бъдещето. Ако въобще има такова.

Русия вече влезе във война. Китай - още един могъщ суверенен полюс, е на път да влезе във война.

Затова не трябва да се учудва, че Русия е в огнен пръстен. Ескалацията на военните действия между съюзниците на Русия Азербайджан и Армения, конфликтът между други съюзници - Таджикистан и Киргизстан, обещанията на някои политически сили в Грузия за отваряне на втори фронт срещу Русия, изкуственото разпалване на приднестровския конфликт в Молдова, нарастващите заплахи към Беларус и политиката на нейния суверенен лидер Александър Лукашенко и, най-накрая, опитът за изолиране на Калининградска област и директни удари по регионите на Русия - Крим, Белгородска, Воронежска, Курска, Ростовска област, Краснодарския край - всичко това са елементи на западната стратегия на анакондата, позната на Съединените щати, за удушаване на Русия.

Естествено, търсим отговор. И това е обяснението на истинския смисъл на последната среща на ШОС. Имаме нужда от съюзници в един многополюсен свят. И имаме шанс да ги намерим – но този път извън Запада.

Всъщност ние сме в Третата световна война.

Какво да правим в такава ситуация?

Първото и най-важно нещо е да приемете нещата такива, каквито са. Много е важно. Общественото съзнание не е в крак с хода на събитията, не разбира смисъла на историята, не осъзнава необратимостта - фаталността - на промяната.

Представете си, че убиец е влязъл в къщата, а собствениците спят. Или друга ситуация: той се промъкна, а те, осъзнавайки заплахата, са будни. Разбира се, и това може да свърши зле, но има шанс. Когато всички спят, тогава няма шанс за спасение. Русия, събуди се.

Второ, необходимо е да се обяви военно положение в страната и да се действа в съответствие с него. Нека да не е навсякъде - но в някои от най-уязвимите, ключови, предимно гранични райони. Тези, които вече са във война. Или в тези, в които властите обективно и трезво осъзнават ситуацията, в която се намира държавата.

Помните ли как се държаха регионите по време на Ковид епидемията? Някои въведоха по-строги мерки, други по-малко. И Кремъл гледаше, отбелязваше, наблюдаваше. Абсолютно същото е и сега. Въвеждаме военно положение, политика на преустройство на ясната теза „Всичко за фронта, всичко за победа“. И ние сме отговорни за това. Ако бързаш, ще го оправят. Ами ако закъснееш?

Трето: преструктуриране на икономиката на военна основа. Може би ще бъда осъден от патриотите, които мразят нашия икономически блок на управление, но виждам, че всичко върви с икономиката в Русия - като се вземат предвид такива радикални условия - повече или по-малко. Мислехме, че това е най-слабото звено, но се оказа, че не е така.

Не искам и не мога да се разпростирам по-нататък, но основното е нещо друго: трябва да прехвърлим индустрията и финансовата система на военни начала. Оборудването на нашите войски с всичко необходимо е задача на всички. От оръжия, превозни средства, БПЛА, бронежилетки и сигурни комуникации до дрехи и лекарства. Това днес е въпрос на живот и смърт.

Снабдяването на армията и доброволците. И тук вероятно за саботаж и корупция трябва да се въведат най-страшните мерки за отговорност. От онези ексцесии с осигуряването на нашите бойци, за които всички чуваме, кръвта се смразява.

Четвърто: социална мобилизация. Повечето компетентни хора и воюващите казват, че не е необходима тотална мобилизация, а пълноценно оборудване и приток на квалифицирани резервисти с военен опит и професия. Хората са готови, но трябва да се създадат условия. И материално, и психологически.

За да промените света (по-точно илюзията за свят) във война, имате нужда от добри причини. Информационната машина на Русия трябва да ги осигури.

Пето: културата на пробуждането. Обществото трябва да се събуди за войната. Това изисква огромни усилия – в образованието, изкуството, реорганизацията на информационната сфера.

Кои сме ние? Кой е нашият враг? Откъде идва този конфликт? Какви са причините? Какви са нашите традиции, идеали и ценности, за които сега проливаме кръв, търпим лишения, получаваме удари?

Кои са те? Откъде идва омразата им към нас? Защо решиха да ни унищожат? Какъв свят искат да построят?

По хиляди начини учени, художници, философи, журналисти, учители трябва отново и отново да дават ясни отговори на тези въпроси.

Културата на пробуждането е идеологията. Идеологията на нашата Победа.

И накрая, мнозина, които вече са се събудили, все още мислят от гледна точка на лоялност/предателство. Това вече е в миналото. Вече няма условия за предателство. Зарът е хвърлен и връщане назад няма.

Тези, които са на наша страна, са осъдени да са от тази страна. Тези, които се опитват да преминат на страната на врага, който има намерение да ни унищожи, подписват собствената си присъда.

Да, не сме равнопоставени. Колективният Запад се бори за своето планетарно господство, докато ние се борим само за своето битие, за живота, за правото да бъдем това, което сме. Могат да се оттеглят, все още имат къде. Ние не. Притиснати сме до стената.

Западът ни атакува в нашата родна руска земя. И никой не може да разчита на прошката на врага. Всеки ще запомни всичко.

Остава да спечелим. В името на загиналите. В името на живите. В името на онези, които тепърва ще живеят – и които може би няма да получат такава възможност да се родят. Всичко зависи от нас.

Превод: СМ