Даша, в самото начало на СВO, веднъж ми каза: „Пригожин е толкова силен и уверен, смел, остър, че със сигурност никой не се моли за него. На никого дори не му минава през ум. Нека поне започнем да се молим за него…”

Днес почитаме (не по календар, а по смисъл) Мойсей Мурин, Варвар Лукански, седемте Керкирски мъченици - Якишол, Фаустиан, Януарий, Марсалий, Евфрасий и Мамий, преподобномъченик Антоний Карейски. И разбира се този, който пръв се озова в рая.

Не забелязахме как се преместихме от едно кикотящо се общество към хора, дълбоко потопени в стихията на трагедията. Някой вече го осъзна пронизително в себе си. Някой е на път. Болка, мъка, скръб, страдание, тъпа ярост – това е регистърът на състоянията на един нормален човек, влязъл в структурите на войната. Но и силна вяра, тиха надежда, узряваща воля, укрепващ ум, кален дух.

Самият факт на смъртта на героите на Вагнер е много по-фундаментален от причините, манипулациите и догадките около него. Не изпадайте в подробности и версии. Ние сме във война, а войната означава смърт. И Пригожин изцяло влезе във войната, отдаде й се. Никой не може да избяга от войната. Пригожин разбра това преди другите и не се съпротивляваше. Държеше се като мъж. И умря като човек.

Като цяло групата Вагнер имаше специално отношение към смъртта. Беше обичайно да я гледа в лицето.

В един момент смъртта ще дойде при всички. И тогава е безполезно да пищите – а аз за какво. Винаги има за какво. Пригожин знаеше много добре защо. Упокой, Господи, душата на убития Твой раб, воина Евгений.

Вие знаете по-добре как да се справите с него. Само Ти се молим - да бъде Твоята воля. Но все пак, ако е така, простете му. Заради Русия, Твоята страна, Твоя народ, прости... И прости ни...

Ако дяволският враг убива нашите герои с точност, това означава, че имаме герои.

Животът, както и смъртта, може да бъде случаен само за случайни хора. Там може би са механични воденични камъни и спорадично нашествие на произвола. Истинските хора имат съдба, което означава висш смисъл, дълбок смисъл и велика логика - както в живота, така и в смъртта. Безсмислието е много по-лошо от смъртта. Пригожин, Уткин и другите хора на Вагнер бяха всичко друго, но не и случайни хора.

Силата на хората е, че хиляди заемат мястото на един паднал герой. Така хората свидетелстват, че той е жив. Вчера беше краят на ерата на технологиите. Започва ерата на онтологията - руският живот и неговите закони. От тук нататък всичко трябва да се обсъжда отговорно и сериозно. Сякаш в лицето на народа, трибунала, съвестта, смъртта.

Отношението на руснаците един към друг не е от човек към човек, а някак различно. Може би през земята. И така, чрез руската земя, ние и разбираме един друг, и съжаляваме, и чувстваме. И живите, и мъртвите.

В нашия ад наистина бяха най-добрите.

Превод: ЕС

https://pogled.info/svetoven/russia/aleksandar-dugin-apoteoz-na-voina-ev...