10.03.2022

Мнозина бяха настроени към стремително развитие на събитията. Но специалната военна операция в мащаба на Украйна е нещо сериозно. Необратимостта на решението изисква напълно различно отношение. Сега вместо да се чака мъчително “да” или “не”, както преди, да се опасяваме от предателство, трябва да се съсредоточим върху това как да живеем и да действаме по-нататък.

Напълно е очевидно, че действащата в Русия социално-политическа система не е съвместима с относително дългата военна операция. Честно казано тя изобщо е несъвместима с нея, особено с дълга. На това и разчита Вашингтон, старателно странящ от пряка намеса в конфликта. САЩ напълно ги устройва втори Афганистан за Москва и се надяват, че неготовото към нови условия руско общество само, не без западните служби и мрежи за влияние - ще осъществи операция по смяна на режима. От тук и удара по западните авоари на олигарсите и корумпираната класа. Според Вашингтон те трябва да станат аналог на неонацистите в Украйна и да нанесат удар в гърба на Владимир Путин.

Ако в Украйна се води специална военна операция, то със Запада се води истинска война. Военната операция е само част от войната, затова не е война. А във войната това, което правят украинските неонацисти и ВСУ е също част от плана, този път американския, част вече от тяхната специална военна операция. И това, което трябва да направят в Русия притиснатите от Запада членове на корупционно-либералния елит - е също част от плана. От тук и изводът. Всичко зависи сега не само от нашата, желателно скорошна, победа.

Дори и най-бързата победа ще изисква радикални изменения. Статуквото няма никакви шансове. Но ако се приеме, че победата няма да бъде съвсем скорошна, то промените вътре не трябва да се отлагат за после. Трябва да се видят американските планове и да не им се дава да се сбъднат. Москва оперативно реагира на натиска на нашето изплуване от глобалното общество. Мъжествено и симетрично. Но засега е налице само реакция. Ако ще реагираме на всичко - а самата специална военна операция е също реакция, макар и изпреварваща и превантивна, но именно реакция, в определен момент Вашингтон, без съмнение, ще успее да прехване стратегическата инициатива.

Сега, както никога се вижда,от какво именно се защитаваме. И дори когато вървим напред, то е със закъснение и когато просто не ни остава друг изход. Затова промените вътре в Русия не трябва да се отлагат. Забраната на “Ехото на Москва” и “Дождь” са мерки, закъснели с 20 години. Отлично е, че са предприети. Но да се смята, че с тях проблемът е отстранен, е вече наивно. В Русия от 90-те години се наложи мощна антидържавна прослойка, съществено изтласкана от Владимир Путин. Но не е отстранена, а просто отслабена.
Остава основен въпросът за нашата собствена идеология, на която в края на краищата трябва да се опира денацификацията на Украйна, а и самото битие на Русия в извънредните обстоятелства, които са абсолютно неизбежни и които дори теоретично не могат да бъдат кратки и скоротечни. Това не трябва да се отлага за по-късно, за след победата, защото и самата победа зависи пряко от това.

Редицата кадрови изменения във властта са неизбежни също толкова, както и закриването на “Ехото на Москва” и “Дождь”. И вътрешните кадри - шестата колона - са много по-опасни от “Ехото” и другата - открита агентура на влияние. Едно е откритата и шумна опозиция, друго е дълбоко вкорененият саботаж. Той е по-малко забележим, но именно той е фатален. А признаците му са напълно ясни и в закъснялата и слабо ефективна реакция на финансовите власти, и в двусмислените призиви на някои олигархически корпорации.

В обичайните условия не може да се говори за нищо и всичките оплакванията на патриотите се разсипват като грахчета от стена, поразявайки челно самите патриоти. Но сега ситуацията се промени радикално. На Русия ѝ е нужна идея, защото се бори с идея. А какво са денацификацията и декомунизацията в Украйна, ако не борба срещу идея, срещу идеология? Русия трябва стремително да обясни, преди всичко на самата себе си, къде конкретно е особеността на руската цивилизация. Защото се намираме в състояние на война с атакуваща ни различна и враждебна цивилизация. И ние до последно се опитваме да настояваме, че сме част от нея и споделяме нейните основополагащи принципи. Никой не ни вярваше, а ние настоявахме. Единствено губехме историческо време и поколения.

Това не е съжаление, а констатация на това, че всичко загубено трябва да се компенсира с ускорени действия и преди всичко в идеологията. Но идеологията не може да не се отразява в кадрите, лицата, личностите и знаковите назначения. При настоящия екипаж няма да издържим постоянно засилващото се напрежение, това бясно натоварване, с което ние вече се сблъскваме и с което ни предстои да се сблъскаме. И не става дума, че не трябвало да се сменят конете по средата на пътя, а че трябва да се отървем от безсмисления и теглещ ни назад нефункционален багаж. След приемането на едно основно решение работата ще бъде направена. Не можеш да натъпчеш обратно в тубичката пастата за зъби. Сега трябва да извлечеш от основното решение милион малки, съблюдавайки логиката и йерархията.

И основният етап са идеологията и фигурите, които ще я формулират и внедряват. В извънредни исторически условия. Изискват се особено убеждение и страстни кадри. И не просто неутрални изпълнители. Времето им изтече.

Да, вероятно ще се проведе референдум за ново обединение на Русия и Украйна. И Беларус. Разбира се, не утре, а по-късно. В историческа перспектива. Но какво е нашето земно време? Прах. И обединението е голяма мечта, подвиг и изпълнение на всички постижения. Следователно специална военна операция върви в две посоки: Украйна се отваря за Русия, но Русия се отваря и за Украйна. И тогава би било безсмислено да питаме "Чий е Крим?" Чия е Москва? Чий е Минск? Чий е Киев? Наши, те са ни общи. Ние сме източни славяни, били сме, сме и ще бъдем. И, разбира се, всички излизаме от киевската люлка. Към нея ние - изградили по пътя си световна империя - се и завръщаме.

Превод: В. Сергеев