Властите в Русия се опитват да покажат, че се придържат към определени правила във войната в Украйна. От самото начало на СВО и всъщност от 2014 г., след анексирането на Крим, Западът смята, че Русия е нарушила правилата (изгодни за Запада). Но и да не беше, това нямаше да означава нищо. Следователно Западът играе срещу Русия без правила.

За Запада е важно да победи и "деколонизира" Русия - най-малкото да я отслаби и подчини до краен предел, тоест да я върне в 90-те години. Каква цена може да се плати за това? Всякаква, освен директен ядрен сблъсък. А всичко останало може да се задвижи.

Русия пък изгражда своя собствена автономна система от правила, с която Западът изобщо не се съобразява. И дори не се преструва, че прави това, което има значение. Всяко самоограничение на Москва във войната се тълкува от Запада като слабост. И продължава напред.

Украйна действа нерационално от дълго време. Колкото повече губи, толкова повече хапе. Това е форма на животински бяс - толкова смъртоносни са миещите мечки и катериците, избягали от гората и водени от черна лудост. Тук изобщо няма правила.

И затова за обладаните от демони украински управници провокирането на ядрен конфликт е не просто нещо приемливо, но и нещо желателно. Какво да правите със заразена от бяс катерица?

За да продължим правилно напред, трябва да изградим по-реалистична система за отговор на повикване. Преди използването на тактически ядрени оръжия и стратегически ядрени оръжия (тактически и стратегически ядрени оръжия) все още има доста голям набор от възможности за засилване на конфликта въз основа на конвенционални оръжия. И много регистри все още не са включени.

Това следва от правилата. Правилата не позволяват. Но ако правилата съществуват само за едната страна и нито за Запада, нито дори за обсебените в Киев, просто ги няма, то това вече не са правила.

Език, който разбира само един участник в диалога, не е добър за абсолютно нищо. В края на краищата никой в страната не се нуждае от тези правила и дори не ги разбира.

Само заплахите, че ще реагираме, ако трябва и имаме нещо, явно не са достатъчни. Трябва да отговорим. Ако има нещо, значи е време.

Но ако няма нищо, тогава това може да се реши - да го направим или да намерим нещо. За предпочитане силно, целенасочено и много страшно. Бясът няма лечение. Трябва да изхождаме от това.

Крим ще бъде нападнат, както и старите ни територии. Те вече ги атакуват.

Още няма да стигнем Запада. Отново изниква въпросът за тактическите ядрени оръжия и стратегическите ядрени оръжия. Това е последният аргумент. Не предпоследен.

Но можем да направим нещо срещу обладаните. Вероятно сега е моментът, в който можем да го направим.

В противен случай нашите заплахи стават твърде леки.

Фронтът - освен това, благодарение на героичните усилия на нашия народ - ние удържаме. Трудно е, но издържаме, а врагът понася огромни загуби. Но тук е необходимо нещо повече.

Би било по-добре да е рязко, неочаквано, грубо и фатално за врага. Победата е над всякакви правила, които в нашата ситуация като цяло са безсмислени. И нищо по-малко от Победа ще ни подхожда.

Поглед Инфо