Нашата война със Запада на територията на Югозападна Русия има характерна черта: разлика в настройването на времето.

Имам предвид – в скоростта на действието, акциите и реакциите, вземането на решения.

От една страна е очевидно, че в повечето случаи врагът действа по-бързо от нас. Ориентира се по-оперативно, смело внедрява най-новите технологии на мрежовата война. Сраства информационните стратегии със системата на терористични действия, показни зверства, атакува на неочаквани места, провежда операции с малки диверсантски отряди в стил хакерска атака, стремително използва постановки и оперативно ги хвърля в западната медийна сфера. Своите терористични актове врагът ги представя за „блестящо проведени операции“. Ловко маскира неуспехите. Представя жертвите за „агресори“.

На всичко отговаряме с явно забавяне. Далеч не толкова бързо, оперативно, наложено. Да, ние водим фронтална и масивна контрапропаганда, но тя е насочена почти изключително върху вътрешната руска аудитория (което, между другото, също е много важно, защото в началото на войната обществото никак не беше готово за нея).

При нас на практика отсъства предаване на каквито и да е смисли и вектори към Украйна. Не можем разбираемо да представим на украинците какво правим на тази земя и изглежда нямаме намерение, оставяйки на противника огромна територия на психологичната война. Тук може да се каже само едно нещо:

Ние сме Империя и смятаме вас също за своя съставна част, метежна провинция. Предадохте ни в полза на друга „империя“, „империята на злото“, на сатанинската западна цивилизация. Води се Четвъртата пуническа война. Ние сме Рим, докато вие преминахте на страната на Картаген. Затова сме тук и затова ние се движим към западните граници на нашата (обща с вас) Империя.

Това трябваше да се каже отдавна, бързо и ефективно. А след това да се намери как да се представи на всеки украинец. И след това нека избира. Тогава все някой със сигурност щеше да направи избор в наша полза. А не само по инерция заради съветското минало или руския език. По по-основателни и значителни съображения.

Пред Запада ние незнайно защо, както преди се оправдаваме и се оплакваме от двойни стандарти. А там мненията относно войната са се разделили и половината от Западния свят е на наша страна. Да, елитите са против нас и са единодушни в това. Но не и обществата на западните страни. Ние направихме ли нещо в тази насока за година и половина? Прескочихме ли глобалистките атлантически елити и обърнахме ли се към народите на Европа и Америка? Ние продължаваме, явно по инерция, тромавите спорове с тези, които не ни виждат, не ни чуват и не искат да ни знаят, докато сме живи, докато сме свободни, докато сме Русия. Нека да помогнем на народите на Запада да свалят тези прогнили и корумпирани либерално-глобалистки режими. Логично, нали?

На колективния не-Запад ние също предлагаме сам да се досети какво правим, защо го правим. Няма никакво понятно послание нито към Китай, нито към ислямския свят, нито към Индия, нито към Африка, нито към Латинска Америка, което да се изпращали. Единственото изключение е основната идея за многополюсност, където наистина има смисли, които са дълбоки. Но обозначавайки този най-важен вектор, ние те го засилваме, не го развиваме, не го пълним със съдържание, не му разгръщаме структурата.

Изоставаме и технологично. И отново въпрос: къде бяхме по-рано? Как се готвихме за война? Къде са нашите дронове и най-нови разработки? Къде е практиката при водене на мрежова война, чиито стратегии още в началото на 90-те години на ХХ доминират в Пентагона и страните от НАТО? Добре, сега ги догонваме и в държавата, и в Министерството на отбраната, преди всичко в героичните пориви на доброволците – такива като Владлен Татарския и неговите съмишленици – в „Дронница“ и в много други инициативи.

Първи извод: Това, че закъсняваме е лошо, но не и фатално. Най-важното е решителността при изграждането на Империята. Това ще определи резултата. А не напасването на времето.

Но трябва да се обърне внимание и на друго: как успешно започнахме СВО. Неочаквано, изпреварващо, стремително и дръзко. Удар! И четири огромни области, стратегически значими за Империята (да не говорим за по-рано завърнатия в Родината Крим), бяха освободени. Мълниеносно. Не се бавихме. Жалко, че се наложи да си тръгнем от Суми, Чернигов, Харков и покрайнините на Киев, оставяйки дори руски град Херсон. По-късно ще мислим защо. Някъде е била направена принципна грешка. Но… действайки с максимална скорост, ние много неща и постигнахме. Много. И това е нашият основен плацдарм днес. Надежден и укрепен. Някъде беше направена принципна грешка, но самата първоначална свръхбърза операция беше успех, при това огромен.

Втори извод: В някои случаи и Империята трябва да извършва неочакван, мълниеносен и неотразим скок. Както скача тигърът. Не болезнено ухапване на мишка, а безупречно нанесен смъртоносен удар на голям и горд звяр. Жестокият удар на Империята.

Превод: В. Сергеев

https://pogled.info/svetoven/russia/aleksandar-dugin-tvorenieto-na-imper...