Коментар на тезите на президента [на Русия]:

"Няма резултати от украинското контранастъпление".

Точно. Това не е само нашата пропаганда, това е обективен факт, който не може да бъде замазан и релативизиран с никакви информационни похвати. Сега западните стратези ще започнат да разбират този факт. Това вече е проверка на реалността.

Но…. „няма украинска контраофанзива“ не само по себе си, а защото тук става въпрос за руската армия, която се подготви, отчете предишни грешки, прие сериозно заплахите на врага, създаде мощна отбранителна система и героично - с цената на сериозни жертви! - отблъсква настъплението на противника.

Той [противникът] не е жалък и слаб, той е властен, жесток и сериозен. Просто се оказахме още по-силни, по-решителни и по-убедени в нашата Победа. „Няма украинска контраофанзива“, защото има руски воин.

"Западните куратори в Киев са явно разочаровани от резултатите от т. нар. контранастъпление."

Да, и те мислят какво да правят по-нататък, какви заключения трябва да се направят. Западът е компютър, нищо лично. Колкото по-твърди и решителни сме, толкова повече този компютър преизчислява цялостната ситуация.

Като цяло е необходимо да удряте докрай, по всички цели, без да обръщате внимание на нищо. Тогава този компютър ще изчисли реалността, която ще направим.

"Командването на СВО действа професионално, а западната техника гори на бойното поле".

Очевидно е така. Не само бойците се учат да се бият, но и командирите и генералите. Бог да благослови!

"Въоръжените сили на Украйна претърпяха загуби от десетки хиляди души по време на опитите за контранастъпление."

И това е обективен факт, но едва ли ще се отрази на врага, тъй като това пропаднало в ада общество отдавна живее в култура на смъртта, украинците вече танцуват по трупове. Това е техният избор. Не очаквайте да се опомнят, едва ли. За тези, които не живеят, няма и смърт. Украйна е мъртъв живот.

"Мнението на жителите на Украйна бавно и постепенно се променя, идва отрезвяването, както в Европа".

За Украйна и труповете-обитатели не съм сигурен. Те нямат мнение, загубили са го. Не бива да разчитате на това. Европейците просто губят интерес към тези агресивни маймуни. Всичко може да стане скучно, дори и украинците.

"Отприщването на агресия срещу Беларус ще означава отприщване на агресия срещу Руската федерация".

Това е важно. От самото начало на СВО и особено след неуспехите ни на определен етап, Западът сериозно обмисляше евентуално нападение срещу Беларус от Полша. Ние знаехме за това и, честно казано, много се страхувахме.

Толкова бяхме изплашени, че се опитвахме да не засягаме темата. След като оборудвахме нашите приятели в Минск с тактически ядрени оръжия, войски и Вагнер, започнахме да говорим за това открито. Така че сега наистина сме готови да отвърнем на удара. Минск е нашето всичко.

"Западните територии на днешна Полша са подарък от Сталин за поляците, нашите приятели във Варшава забравиха ли за това? Ще напомним."

Темата за Полша се издига в пълна височина. Ако НАТО мисли за нея като за Втора Украйна, която е готова да влезе в директен конфликт с Русия не от името НАТО като цяло, а като че ли от свое собствено, тогава ние започваме да формулираме нашата политика спрямо Полша в изолация от НАТО. Тоест, всъщност предявихме териториални претенции към Полша - за всеки случай.

Заплахите към Полша не са празна фраза. Русия се научи да воюва за година и половина и мисля, че само изпада в ярост.

Абсолютно съм убеден, че Полша може и трябва да стане наш славянски партньор в преустройството на Източна Европа и крепост на традиционните ценности. А Украйна изобщо не е съюзник на Полша. Но за това е необходимо да се разруши управляващият глобалистки елит.

"На Запада им липсва "украинско пушечно месо", затова смятат да продължат да използват поляците, литовците и всички, които нямат нищо против."

Това е страхотна новина. Не че е така, но започваме да чувстваме, че печелим. В крайна сметка това могат да кажат само тези, които чувстват точно това и са готови да се борят.

Всички положения, изказани от президента, недвусмислено показват, че сме се отдалечили от ударите и започваме да се възстановяваме. Макар и субективно, Кремъл си връща (лека по малко) увереността, че именно той определя условията за войната, а не само реагиращата страна.

Инициативата постепенно започва да минава в наши ръце. А военните кореспонденти вече сериозно обсъждат настъплението срещу Харков и Одеса, което преди няколко месеца в навечерието на контранастъплението беше немислимо дори в най-отчаяните патриотични среди.

Бих обърнал внимание на това колко лечебни са взривовете на Северните потоци, амонякопровода, вражеските атаки на Кримския мост и саботажа на зърнената сделка.

Когато Западът притиска Москва до стената, не оставяйки шанс за връщане към „преговорния процес“, Кремъл започва да действа адекватно и веднага следва успех. Достатъчно е да се повярва на Запада и се свличаме надолу. Необходимо е да се втвърдите и да се озлобите и всичко се изравнява.

Когато допуснем войната в себе си, печелим.

Превод: СМ

Поглед Инфо