Усещането, че пропастта между нашето разбиране за войната и разбирането за нея от страна на колективния Запад се изостря все повече.

Русия се бунтува срещу Запада като дете срещу родителите си. Наистина, до последно, на всички нива на властта се говореше, че Русия е част от западната цивилизация, европейска държава. И ако е така, то тя е дете на Запада, защото е очевидно, че Западът по отношение на собствената си цивилизация е по-стар, по-централен и по-отговорен, тоест Западът е бащата, родителското тяло.

И тъй като такова старшинство беше признато (и това следва от формулата Русия = европейска страна, директно), тогава Западът трябва научи Русия какво да прави и какво не. Да, детето беше огромно и страховито, но от гледна точка на Запада, диво, глупаво и вероятно болно.

И така Русия реши да се разбунтува. Но този бунт си остава някак изненадващо детински. Въпреки радикалния характер на пропастта, Москва не, не и пак хвърли умоляващо уплашен поглед към старейшините. Въпреки че повтаря „всичко свърши, ти ме измами, напускам семейството ...“

Така петгодишно момче се опитва да напусне къщата, но през цялото време се оглежда, за да види дали родителите му ще хукнат след него. С надеждата, че ще го направят. И всичко ще се оправи.

Оттук и наивните надежди за червени линии, за сделки със зърно и амоняк, за това, че Украйна няма да бъде приета в НАТО и най-накрая да започнат да преговарят. Центърът на мисълта, темата, въпреки СВО, все още е някъде навън, или по-скоро на Запад.

Има технологии, прогрес, пари, правила... Има центрове за вземане на решения. Тези решения ни възмущават, но как може едно непокорно хлапе, нашият инфантилен до край либерален, тоест зависим от Запада елит, да разчита на себе си?

Западът родителски гледа на поведението на разярено дете и не знае какво да прави с него.

Но тъй като всички граници в контекста на западната цивилизация и нейните правила са преминати, и то не от Запада, а от нас, които решихме да предизвикаме глобализма и да докажем, че вече сме доста независими и възрастни, за да започнем да делим собствеността, тогава в очите на Запада това, което сега се развива в Украйна, е операция „наказание“.

Тук е моментът да се обадите на руските старейшини. Не децата от Руската федерация, която е създадена през 1991 г. и не се състоя до края, а отците от Третия Рим, Руската империя и СССР.

Ето ги и възрастните руснаци, които никога не са смятали Русия за част от Запада и естествено са осъзнавали себе си като поданици на отделна от Запада особена цивилизация – православно-имперска или съветска. И се държат съответно.

Но такова осъзнаване означава не само радикална промяна в доминиращия мироглед, но и бърза ротация на елитите. Ние сме във война с възрастен враг. Цивилизовани възрастни, въпреки че отприщиха армия от зомбита срещу нас.

Тези маниаци са просто аватар, който се управлява от доста интелигентни и трезви оператори. СВО не е игра, а война. А войната е работа на възрастните. Децата отидоха на фронта и сега нямат друга перспектива, освен да пораснат бързо, да остареят драстично.

Някои хора вече са минали през това. Но като цяло прозападният инфантилизъм на системата остава незасегнат. Оттук и провалите ни, както и маршовете и бунтовете.

Самосъзнанието на съвременния управляващ елит в Русия е напълно непропорционално и неадекватно на критичността на историческата ситуация.

В края на краищата както корупцията, така и нейното патологично процъфтяване са резултат не само от алчност, но и от пълна безотговорност - едно невъзпитано бебе се отнася толкова безгранично и произволно към предмети и храна, дърпа в устата си всичко, което му попадне.

Така че има само един изход: обадете се на руските бащи и пораснете бързо. Ако сме се провъзгласили за държава-цивилизация, то или ще започнем да се съобразяваме с това (и имаме исторически опит), или ще ни разкъсат на парчета.

Превод: СМ

Поглед Инфо