От СВО до пълноценна война

Измина година от началото на СВО. Ако всичко започна като Специална военна операция, днес е очевидно, че Русия се оказа в състояние на пълноценна и тежка война. Не само с Украйна - като режим, а не като народ (оттук и искането за политическа денацификация, поставено първоначално), но и с "колективния Запад", тоест всъщност с блока на НАТО (с изключение на специалната позиция на Турция и Унгария, стремящи се да запазят неутралитет в конфликта - останалите страни от НАТО по един или друг начин участват във войната на страната на Украйна).

Тази година на война разруши много илюзии, които имаха всички страни в конфликта.

Къде сгреши Западът?

Западът, надявайки се на ефективността на лавината от санкции срещу Русия и почти пълното й отрязване от онази част от световната икономика, политика, дипломация, която се контролира от САЩ и техните съюзници, не постигна целта си. Руската икономика оцеля, нямаше вътрешни протести, позицията на Путин не само не се разклати, а само се засили.

Да се принуди Русия да спре воденето на военни действия, атаките срещу военно-техническата инфраструктура на Украйна или да оттегли решенията за присъединяването на новите субекти не беше почти успешно. Никакво въстание на олигарсите, чиито активи бяха арестувани на Запад, също не се случи. Русия устоя, въпреки че Западът сериозно вярваше, че ще падне.

От самото начало на конфликта Русия, осъзнавайки, че отношенията със Запада се сриват, направи рязък завой към незападните страни - преди всичко Китай, Иран, ислямските страни, както и Индия, Латинска Америка и Африка, ясно и контрастно обявявайки решимостта си да изгради многополюсен свят.

Отчасти Русия, укрепвайки своя суверенитет, направи това и преди, но с колебание, непоследователно, постоянно се връща към опитите да се интегрира в глобалния Запад. Сега тази илюзия окончателно се разсея и Москва просто няма друг избор освен да се хвърли стремглаво в изграждането на многополюсен световен ред. Това вече даде някои резултати, но ето, че сме в самото начало на пътуването.

Плановете на Русия се промениха значително

За самата Русия обаче нещата не вървят по план. Очевидно планът е бил да се нанесе бърз и смъртоносен удар на Украйна, да се обсади Киев и да се принуди режимът на Зеленски да капитулира, без да се чака атаката на Украйна в Донбас и след това в Крим, която се подготвяше от Запада под прикритието на официално споразумение в рамките на Минските споразумения и с активната подкрепа на глобалистките елити – Сорос, Нюланд, самият Байдън и неговия кабинет.

След това трябваше да се доведе на власт умерен политик (като Медведчук) и да започне възстановяване на отношенията със Запада (както след обединението с Крим). В същото време не бяха планирани значителни икономически, политически и социални реформи. Всичко трябваше да остане както преди.

Всичко обаче се обърка. След първите реални успехи се усетиха някои грешни изчисления в стратегическото планиране на цялата операция. Повлия напълно невоенното настроение на армията, елита и обществото, които не бяха готови за сериозна конфронтация – нито с украинския режим, нито дори с колективния Запад.

Офанзивата замря, натъкна се на отчаяна и яростна съпротива на врага, който получи безпрецедентна подкрепа от военната машина на НАТО. Вероятно Кремъл не е взел предвид нито психологическата готовност на украинските нацисти да се бият до последния украинец, нито мащаба на западната военна помощ.

Освен това не взехме под внимание ефектите от интензивната 8-годишна пропаганда, която ден след ден насилствено насаждаше русофобия и краен истеричен национализъм в цялото украинско общество. Ако през 2014 г. преобладаващото мнозинство от Източна Украйна (Новорусия) и половината от населението на Централна Украйна бяха положително настроени към Русия, макар и не толкова радикално „за“ като жителите на Крим и Донбас, то през 2022 г. този баланс се промени – нивото на омраза към руснаците значително се повиши, а проруските симпатии бяха брутално потиснати - често чрез директни репресии, насилие, изтезания и побои.

Така или иначе, активните поддръжници на Москва в Украйна станаха пасивни и уплашени, докато тези, които се поколебаха, преминаха на страната на украинския неонацизъм, насърчаван от Запада по всякакъв начин (с чисто прагматични и геополитически цели).

Само година по-късно Москва най-накрая осъзна, че това не е СВО, а пълноценна война.

Украйна беше готова

Украйна повече от останалите беше готова за руски действия, за които започна да говори от 2014 г., когато Москва нямаше дори далечни намерения да разширява конфликта и обединението с Крим изглеждаше напълно достатъчно.

Ако режимът в Киев беше изненадан от нещо, то това са военните провали на Русия, които последваха първите успехи. Това значително повиши духа на украинското общество, вече пронизано от неистова русофобия и екзалтиран национализъм. В един момент Украйна реши да се бори сериозно с Русия до самия край. Киев, като се има предвид грандиозната военна помощ на Запада, вярваше във възможността за победа и за украинската психология това стана много важен фактор.

Единственото нещо, което изненада режима в Киев, беше превантивният удар на Москва, който мнозина смятаха за блъф. Киев планираше да започне военните действия в Донбас веднага щом бъде готов, като беше сигурен, че Москва няма да атакува първа.

Но и за да отблъсне вероятния удар, който така или иначе щеше да последва (тук никой не си правеше илюзии), киевският режим се подготви старателно. През всичките 8 години непрекъснато се извършва огромна работа за укрепване на няколко линии на отбрана в Донбас, където се очакваха основните сблъсъци. Инструкторите на НАТО подготвиха добре координирани и боеспособни части, насищайки ги с най-новите технически разработки.

Без смущение Западът приветства формирането на наказателни неонацистки формирования, ангажирани с директен масов терор срещу мирното население в Донбас. И именно там руското настъпление беше най-трудно. Украйна беше готова за война именно защото тя самата искаше да я започне всеки ден.

Москва, от друга страна, пази всичко в тайна до последно, което направи обществото не съвсем готово за това, което последва на 24 февруари 2022 г.

Либералният елит на Русия се оказа заложник на СВО

Но най-голямата изненада от началото на СВО беше за руския либерален прозападен елит. Този елит беше на индивидуално ниво и почти институционално дълбоко интегриран в западния свят. Мнозинството държаха спестяванията си (понякога гигантски) на Запад и активно участваха в сделките с ценни книжа и в играта на фондовите борси. СВО всъщност изложи този елит на риск от пълна разруха.

А в самата Русия подобна позната на мнозина практика започна да се възприема като предателство на националните интереси. Затова руските либерали до последния момент не вярваха, че СВО ще започне, а когато това се случи, започнаха да броят дните, когато ще свърши. Превърнала се в дълга продължителна война с несигурен изход, СВО се превърна в катастрофа за целия този либерален сегмент в управляващата класа.

И досега някои от елита правят отчаяни опити да спрат войната (и при всякакви условия), но нито Путин, нито масите, нито Киев, нито дори Западът, който е забелязал слабостта на Русия, която е малко затънала в конфликта, ще се съгласи с това, за да стигне докрай в предполагаемата си дестабилизация.

Колебливи съюзници и руска самота

Мисля, че приятелите на Русия бяха отчасти разочаровани от първата година на СВО. Вероятно мнозина са смятали военния ни потенциал за толкова значителен и голям, че конфликтът с Украйна е трябвало да бъде разрешен сравнително лесно. Преходът към многополюсен свят за мнозина вече изглеждаше необратим и естествен, а проблемите, пред които Русия се изправи по пътя, върнаха всички към по-проблематичен и кървав сценарий.

Оказа се, че либералните елити на Запада са готови да се борят за запазването на еднополюсната си хегемония сериозно и отчаяно – до възможността за пълномащабна война с прякото участие на НАТО и дори за пълноценен ядрен конфликт.

Китай, Индия, Турция, други ислямски страни, както и държавите от Африка и Латинска Америка едва ли бяха готови за такъв обрат. Едно е да се сближиш с миролюбивата Русия, косвено укрепвайки нейния суверенитет и изграждайки незападни (но не антизападни!) регионални и междурегионални структури. Друг е въпросът да се влиза във фронтален конфликт със Запада.

Следователно, с мълчаливата подкрепа на привържениците на многополярността (и преди всичко приятелската политика на Китай, солидарността на Иран и неутралитета на Индия и Турция), Русия остана по същество сама в тази война със Запада.

Всичко това стана ясно година след началото на СВО.

Първа фаза: Бърз победен старт

Първата година от тази война има няколко фази. Във всяка от тях много се е променило в Русия, в Украйна, в световната общност.

Първата внезапна фаза на руския успех, по време на която руските войски от север преминаха Суми, Чернигов и достигнаха Киев, беше посрещната с вълна от гняв на Запад. Русия доказа сериозността на намеренията си при освобождаването на Донбас и с бърз удар от Крим установи контрол над още две области - Херсон и Запорожие, както и над част от Харковска област.

Като цяло Русия, когато действаше светкавично и неочаквано, постигна сериозни успехи още в началото на операцията. Въпреки това, не знаем напълно какви грешки са допуснати на този етап, довели до последващите неуспехи. Този въпрос все още трябва да бъде проучен. Но със сигурност са направени.

Като цяло тази фаза продължи през първите два месеца от СВО. Русия разшири присъствието си, справи се със санкции и безпрецедентен натиск, консолидира позициите си в регионите, създаде военно-гражданска администрация.

При наличието на видими и значими успехи Москва беше готова за преговори, които да консолидират военните постижения с политическите. Киев също с неохота се съгласи да преговаря.

Втора фаза: естественият провал на преговорите

Но тогава започна втората фаза. Тук напълно се проявиха военностратегическите грешки в планирането на операцията, неточността на прогнозите и несбъднатите очаквания както от реакцията на местното население, така и по отношение на готовността на редица украински олигарси да подкрепят Русия при определени условия.

Офанзивата затъна и в някои райони Русия беше принудена да отстъпи от позициите си. Военното ръководство се опита да постигне някакви резултати чрез преговори в Истанбул, но това не доведе до резултат.

Преговорите загубиха смисъл, тъй като Киев смяташе, че може да разреши конфликта в своя полза с военни средства.

От този момент нататък Западът, подготвил общественото мнение с яростната русофобия от първата фаза, започна да снабдява Украйна с всички видове смъртоносни оръжия в безпрецедентен мащаб. Положението малко по малко започна да се влошава.

Трета фаза: застой

През лятото на 2022 г. ситуацията започна да се превръща в задънена улица, въпреки че Русия имаше известни успехи в някои области. До края на май взехме Мариупол.

Третата фаза продължи до август. През този период противоречието между разбирането на СВО като бърза и светкавична операция, която трябваше да премине в политическа фаза, и необходимостта от провеждане на военни действия срещу добре въоръжен противник, който получава логистични, разузнавателни, технологични, комуникацията и политическата подкрепа от целия Запад, напълно се почувства. И на предната линия с голяма дължина.

Москва все още се опитваше да продължи със СВО в първоначалния сценарий, без да иска да безпокои обществото като цяло и без да се обръща директно към народа. Това породи противоречие в настроенията на фронта и тила, доведе до разногласия във военното командване.

Ръководството на Русия не искаше да пусне войната вътре в себе си, като по всякакъв възможен начин отлагаше узрелия дотогава императив за частична мобилизация.

През този период Киев и Западът като цяло преминаха към терористична тактика - избиваха цивилни в самата Русия, взривиха Кримския мост и след това газопроводите "Северен поток".

Четвърта фаза: Киевският режим контраатакува

Така навлязохме в 4-та фаза, която беше белязана от контранастъплението на въоръжените сили на Украйна в района на Харков, който вече беше частично под контрола на Русия в самото начало на СВО.

Украинските атаки се засилиха и на други участъци на фронта, а масираната доставка на установки HIMARS и доставката на затворена сателитна комуникационна система Starlink на украинските войски, съчетани с редица други военно-технически средства, създадоха сериозни проблеми на руската армия, за което на първия етап не беше готово.

Отстъплението в района на Харков, загубата на Купянск и дори Красни Лиман, град на територията на ДНР, е резултат от „полувойната“ (по точното определение на Владлен Татарски). Атаките срещу „старите“ територии също зачестиха - обстрелът на Белгород и района на Курск стана редовен. Противникът също поразява отделни цели с дронове в дълбочина на руска територия.

Вече не беше възможно да се воюва и да не се воюва едновременно, тоест да се държи обществото на дистанция от случващото се в новите територии.

В този момент СВО се превърна в пълноценна война. По-точно, тази извършена трансформация най-накрая беше сериозно осъзната в руския елит.

Пета фаза: решителен обрат

Тези провали бяха последвани от петата фаза, която, макар и много закъсняла, промени хода на нещата. Путин предприема следните стъпки: обявяване на частична мобилизация, рокади във военното ръководство, създаване на Координационен съвет за специална операция, преминаване на военната индустрия на засилен режим, по-строги мерки за нарушаване на държавния отбранителен ред и т.н.

Кулминацията на тази фаза беше провеждането на референдум за присъединяване към Русия в четири субекта - ДНР, ЛНР, Херсонска и Запорожка област, решението на Путин да ги приеме в състава на Русия и програмната му реч на 30 септември по този повод, където той за за първи път с цялата откровеност обяви конфронтацията на Русия със западната либерална хегемония, за пълната и необратима решимост за изграждане на многополюсен свят и за началото на острата фаза на войната на цивилизациите, където беше обявена съвременната цивилизация на Запада за "сатанинска". В по-късната си реч на Валдай президентът още веднъж потвърди и разви основните тези.

И въпреки че след това Русия беше принудена да предаде Херсон, отстъпвайки още повече, атаките на въоръжените сили на Украйна бяха спрени, защитата на контролираните граници беше засилена и войната навлезе в нова фаза.

Като следваща стъпка в ескалацията започна редовното унищожаване от Русия на военно-техническата, а понякога и на енергийната инфраструктура на Украйна, с ракетни и бомбени удари.

Започна прочистването на обществото отвътре: предателите и съучастниците на врага напуснаха Русия, патриотите престанаха да бъдат маргинална група, техните позиции на безкористна преданост към Родината станаха - поне външно - етичният мейнстрийм.

Ако по-рано либералите правеха системни изобличения срещу всеки, който по някакъв начин проявяваше своите леви или консервативни възгледи, критични към либералите, Запада и т.н., сега, напротив, всеки носител на либерални настроения автоматично беше заподозрян най-малкото като чужд агент, а дори предател, саботьор и съучастник на терористи. Публичните концерти и изпълнения на открити противници на СВО бяха забранени. Русия започна пътя към своята идеологическа трансформация.

Шеста фаза: отново равновесие

Постепенно фронтът се стабилизира и отново възникна нова патова ситуация. Сега никой от противниците не може да промени хода на нещата.

Русия беше подсилена с мобилизиран резерв. Москва подкрепи доброволците и особено ЧВК Вагнер, които успяха да постигнат значителни успехи в обръщането на хода на военните действия в местните театри на война. Бяха взети много необходими мерки за снабдяване на армията и снабдяване с необходимата техника. Доброволческото движение е в разгара си.

Войната навлезе в руското общество.

Тази 6-та фаза продължава до днес. Характеризира се с относителен баланс на силите. В такова състояние и двете страни не могат да постигнат решителни и преломни успехи. Но Москва, Киев и Вашингтон са готови да продължат конфронтацията толкова дълго, колкото е необходимо.

С други думи, въпросът колко скоро ще приключи конфликтът в Украйна загуби смисъла и актуалността си. Едва сега влязохме истински във войната, осъзнахме този факт. Това е един вид битие във война. Труден, трагичен и болезнен живот, от който руското общество отдавна е отвикнало и по-голямата част от него до войната не е познавало.

Използване на ядрени оръжия: последният аргумент

Сериозността на конфронтацията на Русия със Запада повдигна с нова сила въпроса за вероятността този конфликт да прерасне в ядрен. Използването на тактически ядрени оръжия (ТЯО) и стратегически ядрени оръжия (СЯО) започна да се обсъжда на всички нива - от правителствата до медиите.

Тъй като вече става дума за пълноценна война между Русия и Запада, подобна перспектива престана да бъде чисто теоретична и се превърна в аргумент, който все по-често се споменава от различни страни в конфликта.

В това отношение трябва да се направят няколко забележки.

Въпреки факта, че въпросът за действителното състояние на нещата в ядрените технологии е дълбоко секретен и никой не може да бъде напълно сигурен как наистина стоят нещата в тази област, се смята (и със сигурност не без основание), че руският ядрен потенциал, както и средствата за прилагането му с помощта на ракети, подводници и други методи, е достатъчен, за да унищожи САЩ и страните от НАТО.

В момента НАТО не разполага с достатъчно средства, за да се защити от евентуален руски ядрен удар. Следователно, ако е абсолютно необходимо, Русия има възможност в критична ситуация да прибегне до този - последният - аргумент.

Путин даде да се разбере съвсем ясно какво има предвид с това: всъщност, ако Русия е заплашена от пряко военно поражение от страните от НАТО и техните съюзници, окупация и загуба на суверенитет, Русия може да използва ядрено оръжие.

Ядрен суверенитет

В същото време Русия не разполага със системи за противовъздушна отбрана, които надеждно да я защитят от американски ядрен удар. Следователно началото на пълномащабен ядрен конфликт, който и да удари пръв, почти сигурно ще се превърне в ядрен Апокалипсис и унищожаване на човечеството, а може би и на цялата планета като цяло.

Ядрените оръжия - особено по отношение на стратегическите ядрени оръжия - не могат да бъдат ефективно използвани само от една от страните. Втората ще отговори и това ще бъде достатъчно, за да изгори човечеството в ядрен огън.

Очевидно самият факт на притежаване на ядрени оръжия означава, че в критична ситуация те могат да бъдат използвани от суверенни владетели - тоест най-висшата власт в САЩ и Русия. Едва ли някой друг е в състояние да повлияе на такова решение за глобалното самоубийство. Това е смисълът на ядрения суверенитет.

Путин говори съвсем откровено за условията за използване на ядрено оръжие. Разбира се, Вашингтон има свои виждания по този проблем, но е очевидно, че в отговор на хипотетичен удар от страна на Русия, той също ще бъде принуден да отговори симетрично.

Може ли да се стигне дотук? Мисля, че да.

Ядрени червени линии

Ако използването на СЯО почти сигурно означава края на човечеството, тогава то ще се използва само ако червените линии бъдат пресечени. Този път много сериозно. Първите червени линии, които Русия идентифицира преди началото на СВО, бяха игнорирани от Запада, убеден, че Путин блъфира. Западът беше убеден в това от руския либерален елит, който отказа да повярва, че Путин говори сериозно. Но тези намерения трябва да се третират много внимателно.

Така че за Москва червените линии, чието пресичане би било изпълнено с избухване на ядрена война, са съвсем ясни. А те звучат така: критично поражение във войната в Украйна с прякото и интензивно участие в конфликта на САЩ и страните от НАТО.

Стояхме на прага на това в четвъртата фаза на СВО, когато всъщност всички започнаха да говорят за тактически ядрени оръжия и стратегически ядрени оръжия. Само някои успехи на руската армия, разчитаща на конвенционални средства за въоръжение и война, донякъде смекчиха ситуацията. Но, разбира се, ядрената заплаха не е премахната напълно.

За Русия въпросът за ядрената конфронтация ще бъде свален от дневния ред едва след като победи. В какво се състои "победата", ще говорим малко по-късно.

САЩ и Западът нямат причина да използват ядрени оръжия

За САЩ и НАТО в ситуацията, в която се намират, няма мотивация изобщо да използват ядрено оръжие, дори и в обозримо бъдеще. Jf ще бъде използванf само в отговор на ядрена атака от страна на Русия, която без фундаментални причини (тоест без сериозна - дори фатална - заплаха от военно поражение) няма да се състои.

Дори да си представите, че Русия ще установи контрол над цяла Украйна, това по никакъв начин няма да доближи САЩ до техните червени линии.

В известен смисъл САЩ вече постигнаха големи резултати в конфронтацията с Русия - те нарушиха мирния и плавен преход към многополярност, отрязаха Русия от западния свят, обричайки я на частична изолация, демонстрираха известна слабост на Русия във военно-техническата сфера, наложиха сериозни санкции, допринесоха за влошаване на имиджа на Русия сред онези, които бяха неин реален или потенциален съюзник, актуализираха своя военно-технически арсенал, тестваха нови технологии в реални условия.

Ако Русия може да бъде довършена с други средства, колективният Запад ще го направи с голямо удоволствие. С всякакви средства, различни от ядрени. С други думи, позицията на Запада е такава, че той няма мотиви първи да използва ядрено оръжие срещу Русия, дори и в дългосрочен план. Но Русия има.

Но всичко зависи от Запада. Ако Русия не бъде вкарана в задънена улица, това лесно може да бъде избегнато. Русия ще тръгне към унищожението на човечеството само ако самата Русия бъде доведена до ръба на унищожението.САЩ и Западът нямат причина да използват ядрени оръжия

Киев е обречен

И накрая Киев. Киев е в много трудна ситуация. Зеленски вече веднъж, след падането на украинска ракета на полска територия, се обърна към своите западни партньори и покровители с молба за нанасяне на ядрен удар по Русия. Каква беше идеята му?

Факт е, че Украйна в тази война е обречена от всички гледни точки. Русия не може да загуби, тъй като нейната червена линия е нейното поражение. Тогава всички ще загубят.

Колективният Запад, дори и да загуби нещо, вече е спечелил много и Русия не представлява критична заплаха за европейските страни от НАТО, да не говорим за самите САЩ. Всичко, което се говори по този въпрос е чиста пропаганда.

Но Украйна, в такава ситуация, в която попада няколко пъти в историята си, между чука и наковалнята, между Империята (бяла или червена) и Запада, е обречена.

Руснаците няма да направят никакви отстъпки след всичко, което се случи и ще стоят до Победата. Победата на Москва би означавала пълно поражение на прозападния нацистки режим в Киев. И като национална суверенна държава Украйна няма да съществува дори в най-общ смисъл.

Именно в тази ситуация Зеленски, отчасти имитирайки Путин, заявява, че е готов да натисне ядрения бутон. След като няма да има Украйна, значи човечеството трябва да бъде унищожено. По принцип това може да се разбере, съвсем е в логиката на терористичното мислене.

Единственото нещо е, че Зеленски няма ядрен бутон. Защото той няма суверенитет. А да се иска от САЩ и НАТО глобално самоубийство в името на запазването на независимостта (което не е нищо друго освен измислица) е най-малкото наивно. Оръжие – да, пари – да, медийна подкрепа – да, разбира се, политическа – да, колкото искате. Но ядрена?

Отговорът е твърде очевиден, за да бъде даден. Колко сериозно може да се смята, че Вашингтон, колкото и фанатични да са управляващите днес привърженици на глобализма, еднополярността и запазването на хегемонията на всяка цена, ще тръгне към унищожението на човечеството в името на „Слава на героите! .

Дори и да загуби цяла Украйна, Западът не губи много. А нацисткият режим в Киев и неговите мечти за световно величие, разбира се, ще рухнат.

С други думи, червените линии на Киев не трябва да се приемат на сериозно. Въпреки че Зеленски се държи като истински терорист. Той е взел цяла държава за заложник и заплашва да унищожи цялото човечество.

Краят на войната: Целите на Русия

След една година война в Украйна е съвсем очевидно, че Русия не може да загуби в нея. Това е екзистенциално предизвикателство: да бъдеш или да не бъдеш страна, държава, народ? Тук не става въпрос за придобиване на спорни територии или за балансиране на сигурността. Така беше и преди година.

Сега всичко е много по-остро. Русия не може да загуби и преминаването на тази червена линия ни връща към темата за ядрения апокалипсис. И всеки трябва да е наясно по този въпрос: това не е само решението на Путин, а логиката на целия исторически път на Русия, която на всички етапи се бори срещу изпадането в зависимост от Запада - било то Тевтонския орден, католическа Полша, буржоазният Наполеон, расиста Хитлер или съвременните глобалисти. Русия ще бъде свободна или няма да има нищо.

Малка победа: освобождаване на нови територии

Сега остава да помислим какво е Победата? Тук има три варианта.

Минималният мащаб на Победата за Русия може при определени обстоятелства да бъде поставянето под контрола на всички територии на 4 нови субекта на Руската федерация - ДНР, ЛНР, Херсонска и Запорожка области. Паралелно с това, разоръжаването на Украйна и пълните гаранции за нейния неутрален статут в обозримо бъдеще. В същото време Киев трябва да признае действителното състояние на нещата и да се съгласи с него. Това е мястото, където мирният процес може да започне.

Подобен сценарий обаче е много малко вероятен. Относителните успехи на киевския режим в Харковска област дадоха на украинските националисти надежда за възможността да победят Русия.

Яростната съпротива в Донбас демонстрира намерението им да издържат докрай, да обърнат хода на компанията и да преминат отново в контранастъпление - към всички нови субекти, включително Крим. И е абсолютно невероятно сегашните власти в Киев да се съгласят на такова фиксиране на статуквото.

За Запада обаче това би било най-доброто решение, тъй като почивката във воденето на военните действия може да се използва като споразуменията от Минск за по-нататъшната милитаризация на Украйна. Самата Украйна - дори и без тези области - остава огромна територия и въпросът за неутрален статут може да бъде объркан с двусмислен език.

Москва разбира всичко това, не по-зле от Вашингтон. А не иска да разбере сегашното ръководство на Киев.

Средна победа: освобождението на Новорусия

Средният вариант на Победата за Русия ще се състои в освобождаването на цялата територия на историческа Новорусия, която включва Крим, 4-те нови субекта на Русия и още три региона - Харков, Одеса и Николаев (с части от Кривой Рог, Днепър и Полтава). Това би било завършването на логичното разделяне на Украйна на Източна и Западна, които имат различна история, различна идентичност и различни геополитически ориентации.

Подобно решение би било приемливо за Русия и, разбира се, би се възприело като истинска победа, завършваща започнатото и прекъснато през 2014 г. Като цяло това би устройвало Запада, за чиито стратегически планове загубата на пристанище Одеса би била най-чувствителна. Но това не е толкова важно, поради наличието на други черноморски пристанища - Румъния, България и Турция, три страни от НАТО (не потенциални, а действителни членки на Алианса).

Ясно е, че подобен сценарий е категорично неприемлив за Киев, но тук трябва да се направи уговорка. Това е категорично неприемливо за сегашния режим и при сегашната военно-стратегическа схема. Ако се стигне до пълното успешно освобождаване на 4 нови субекта на федерацията и последващото изтегляне на руските войски до границите на три нови региона, и армията на Украйна, и психологическото състояние на населението, и икономическият потенциал, и самият политически режим на Зеленски ще бъдат в съвсем различно – напълно победено – състояние.

Инфраструктурата на икономиката ще продължи да се разрушава от руските удари, а пораженията по фронтовете ще доведат до пълно униние обществото, вече изтощено и окървавено от войната. Възможно е в Киев да има друго правителство и не е изключено правителството да се смени и във Вашингтон, където всеки реалистичен владетел със сигурност ще намали мащаба на подкрепата за Украйна, просто като трезво пресметне националните интереси на САЩ, без фанатична вяра в глобализацията. Тръмп е живият пример, че това е напълно възможно и не излиза много от вероятното.

В ситуация на средна Победа, тоест пълното освобождаване на Новорусия, би било изключително изгодно за Киев и за Запада да се премине към мирни споразумения, за да се спаси поне останалата част от Украйна.

Би било възможно да се създаде нова държава, която няма да има сегашните ограничения и задължения и може да се превърне - постепенно - в крепост за обкръжаване на Русия. За да може Западът да спаси поне останалата част от Украйна, проектът за Новорусия би бил напълно приемлив и в дългосрочен план би бил по-изгоден за него, включително за конфронтация със суверенна Русия.

Голяма победа: освобождението на Украйна

И накрая, пълната Победа на Русия би била освобождаването на цялата територия на Украйна от контрола на прозападния нацистки режим и възстановяването на историческото единство както на държавата на източните славяни, така и на великата евразийска сила.

Мултиполярността ще бъде утвърдена необратимо и ние ще преобърнем историята на човечеството. Освен това само подобна Победа би позволила да се реализират напълно заложените в самото начало цели – денацификация и демилитаризация, защото това не може да се постигне без пълен контрол над милитаризираната и нацифицирана територия.

Геополитикът-атлантик Збигнев Бжежински съвсем правилно написа: „Без Украйна Русия не може да стане империя“. Той е прав. Но можем да прочетем тази формула и на евразийски: „С Украйна Русия ще стане империя, тоест ще стане суверенен полюс на многополюсен свят“.

Но и при този вариант Западът не би понесъл критични щети във военно-стратегически и още повече в икономически смисъл. Русия ще остане откъсната от Запада, демонизирана в очите на много страни. Влиянието й върху Европа беше сведено до нула или дори до минус.

Атлантическата общност ще бъде по-консолидирана от всякога пред лицето на такъв опасен враг. А Русия, изключена от колективния Запад, отчуждена от технологиите и новите мрежи, ще получи значително, не напълно лоялно, ако не и враждебно население, чието интегриране в единно пространство би изисквало невероятни изключителни усилия от страната, вече изтощена от войната .

Да, и самата ще се окаже Украйна не беше под окупация, а като част от единен народ без никакви посегателства на национална основа и с откритостта на всякакви перспективи за заемане на позиции и свободно движение в цяла Русия. Ако желаете, това може да се счита за присъединяване на Русия към Украйна и древната столица на руската държава Киев отново ще бъде в центъра на Руския свят, а не в неговата периферия.

Естествено, в този случай мирът щеше да дойде сам и нямаше смисъл да преговаряме с когото и да било неговите условия.

Промяна на руската формула

Последното нещо, което трябва да вземете предвид, когато анализирате първата година на CBO. Този път говорим за теоретична оценка на трансформациите, които войната в Украйна предизвика в пространството на международните отношения.

Тук имаме следната снимка. Администрациите на Клинтън, неоконсерватора Буш-младши и Обама, подобно на администрацията на Байдън, са твърдо ангажирани с позициите на либерализма в международните отношения. Те виждат света като глобален и управляван от Световно Правителство начело на всички национални държави.

Дори самите САЩ в техните очи не са нищо повече от временно средство в ръцете на космополитния световен елит. Оттук и неприязънта и дори омразата на демократите и глобалистите към всяка форма на американски патриотизъм и към най-традиционната американска идентичност.

За либералите в Министерството на отбраната всяка национална държава е пречка за Световното правителство, а силна суверенна национална държава, която открито предизвиква либералния елит, е истинският враг, който трябва да бъде унищожен.

След разпадането на СССР светът престана да бъде двуполюсен и стана еднополюсен, а глобалисткият елит, привържениците на либерализма в МО, завладяха лостовете на човешкия контрол.

Победената разчленена Русия от 90-те, като остатък от втория полюс, при Елцин прие правилата на играта и се съгласи с логиката на либералите в МО.

Москва трябваше само да се интегрира в западния свят, да се раздели със суверенитета и да започне да играе по неговите правила. Целта беше да получи поне някакъв статут в бъдещото Световно правителство, а новият олигархичен елит направи всичко възможно да се впише в западния свят на всяка цена - дори и индивидуално.

Оттогава всички университети и ВУЗ в Русия са заели страната на либерализма по въпроса за международните отношения. Забравиха за реализма (дори и да го знаеха), отъждествявайки го с „национализъм“, а думата „суверенитет“ изобщо не се произнасяше.

Всичко се промени в реалната политика (но не и в образованието) с идването на Путин. От самото начало Путин беше убеден реалист в международните отношения и непреклонен поддръжник на суверенитета. В същото време той напълно споделя универсалността на западните ценности, липсата на алтернатива на пазара и демокрацията и смята социалния и научно-техническия прогрес на Запада за единствения път за развитие на цивилизацията.

Единственото, за което той настояваше, беше суверенитетът. Оттук и митът за неговото влияние върху Тръмп. Това, което сближи Путин и Тръмп, беше реализмът. Във всички останали отношения те са доста различни. Реализмът на Путин не е срещу Запада, той е срещу либерализма в международните отношения, срещу Световното правителство. Такъв е и американският реализъм, и китайският, и европейският, и всеки друг.

Но еднополярността, която се разви от началото на 90-те години на миналия век, завъртя главите на либералите в международните отношения. Те считат, че историческият момент е настъпил, историята като конфронтация на идеологически парадигми е приключила (тезата на Фукуяма) и е дошло времето да започне процесът на обединяване на човечеството под ръководството на Световното правителство с нова сила. Но за това беше необходимо да се премахне остатъчният суверенитет.

Подобна линия беше в остро противоречие с реализма на Путин. Въпреки това Путин се опита да балансира на ръба и да поддържа отношенията със Запада на всяка цена. Това беше достатъчно лесно да се направи с реалиста Тръмп, който разбираше волята на Путин за суверенитет, но стана напълно невъзможно с пристигането на Байдън в Белия дом. Така че Путин, като реалист, се доближи до границата на възможния компромис.

Колективният Запад, под ръководството на либералите в МО, оказва все по-суров натиск върху Русия, така че тя най-накрая да започне да демонтира своя суверенитет, а не да го укрепва.

Кулминацията на този конфликт беше началото на СВО. Глобалистите активно подкрепяха милитаризацията и нацификацията на Украйна. Путин се разбунтува срещу това, защото разбираше, че колективният Запад се готви за симетрична кампания – за „демилитаризация“ и „денацификация“ на самата Русия.

Либералите си затваряха очите за бурния разцвет на русофобския неонацизъм в самата Украйна и освен това активно съдействаха за това, допринасяйки максимално за нейната милитаризация, докато самата Русия беше обвинена точно в същото – в „милитаризъм“. “ и „нацизъм“, опитвайки се по всякакъв възможен начин да приравни Путин към Хитлер.

Путин започна СВО като реалист. Нищо повече. Но година по-късно ситуацията се промени. Стана ясно, че Русия е във война срещу съвременната западна либерална цивилизация като цяло, срещу глобализма и ценностите, които Западът налага на всички останали. Този обрат в разбирането на Русия за световната ситуация е може би най-важният резултат от цялата СВО.

От защитата на суверенитета войната прераства в сблъсък на цивилизации. И оттук нататък Русия не просто настоява за независимо управление, споделяйки западните нагласи, критерии, норми, правила и ценности, а действа като независима цивилизация – със свои нагласи, критерии, норми, правила и ценности. Русия вече изобщо не е Запад. Не европейска държава, а евразийска православна цивилизация.

Това провъзгласи Путин в речта си на 30 септември по повод приемането на 4 нови субекта в състава на Руската федерация, след това във Валдайската реч и повтори многократно в другите си речи. И накрая, в Указ 809 Путин одобри основите на държавната политика за защита на руските традиционни ценности, чийто набор не само се различава значително от либерализма, но в някои точки е директно противоположен на него.

Русия промени своята парадигма от реализъм към Теорията за многополюсния свят, директно отхвърли либерализма във всичките му форми и директно предизвика съвременната западна цивилизация – открито й отрече правото на универсалност.

Путин вече не вярва на Запада. И нарича съвременната западна цивилизация „сатанинска“. Това лесно може да се разпознае като пряко обръщение към православната есхатология и богословие, както и като намек за конфронтацията между капиталистическата и социалистическата системи от сталинската епоха.

Днес обаче Русия не е социалистическа държава. Но това е резултат от поражението, което СССР претърпя в началото на 90-те години, докато Русия и други постсъветски страни се оказаха в положението на идеологически и икономически колонии на глобалния Запад.

Цялото управление на Путин до 24 февруари 2022 г. беше подготовка за този решаващ момент. Но по-рано тя остава в рамките на реализма. Тоест западният път на развитие + суверенитет. Сега, след година на тежки изпитания и ужасни жертви, които Русия понесе, формулата се промени: суверенитет + цивилизационна идентичност. Руски път.

Превод: СМ

Александър Дугин: СВО, първата година, смяна на парадигмите - към пълноценна война - Поглед Инфо