22.03.2022

С развитието на специалната военна операция бавно, но сигурно започваме да обръщаме все повече внимание на вътрешнополитическата ситуация в самата Русия, на атмосферата и стила на промяната. Тук мнозина са очевидно разочаровани, защото в Русия не се случва нищо, което дори отдалече да наподобява операция Z. А ни се иска да видим онези сили, които хората мразят не по-малко от украинските нацисти, да започнат да падат в котлите. Разбира се, става дума за либералите, които освен най-запъналите се и бързо изгонени, като цяло запазват позициите си във властта и обществото.

При цялата емоционална солидарност с възмутените от това патриоти, бих искал да изразя собственото си - по-умерено мнение.

Операция Z доведе до толкова фундаментален прелом, че просто не може да има връщане назад. Напрежението на нишката растеше дълго време, но се скъса. И е необратимо. Трудно е да се повярва, но е истина. И вече нищо принципно не зависи от субективните намерения на властите.

Кремъл може искрено да вярва, че старият политически и икономически ред от 90-те години на миналия век, основан на либерализма (и корупцията) и съвременните елити, ще продължи да съществува в новите условия. Е, с няколко козметични промени. Но сериозността на вече предприетите стъпки в хода на специална военна операция не оставя нито един шанс за това.

Самата операция стана неизбежна именно защото без нея процесите на прочистване и изцеление на руското общество не можеха да преодолеят критичната линия, непрекъснато плъзгаща се назад - назад към 90-те години. В противен случай щяхме да имаме други средства да предотвратим появата на тази Анти-Русия в Украйна, която сега ликвидираме с такава трудност и на такава цена.

Сега тази система, която се формира през 90-те години, с гигантски труд и ежедневна (не годишна!) смяна с по една чаена лъжичка, е поставена в такива условия, че в старото си състояние няма да издържи дори за кратко време. В директен сблъсък със Запада бившата Русия няма шанс да оцелее, камо ли да спечели. Следователно необходимостта от нова Русия ще се почувства сама.

Съществуващата система и нейните елити не са способни в ситуация на пряка и фронтална конфронтация със Запада, която не може да бъде отменена или изгладена. Сега можем само да спечелим. Няма какво повече да се дърпаме и къде да се върнем. Мостовете са взривени. Русия влезе в първата линия на световната история и световната политика.

Поставени в такава ситуация, представителите на управляващия елит - дори и най-либералните - ще могат да изберат едно от двете неща: или да се самоунищожат, или спешно да се преквалифицират в патриоти.

Нещо повече, версията на предишния компромис – 6-та колона, която остава либерална и по същество агенти на влияние, неохотно, приемайки правилата на Путин, вече няма да работи. В новите условия това много скоро ще се разкрие като пряк саботаж и несъответствие със заеманата позиция.

Във война, в моменти на катастрофа или дори в затвора хората бързо показват какви са всъщност. Само разглезеният и подъл спокоен живот на сънливите граждани отваря безкрайно поле за лъжи, мимикрия, тиха поквара и дълго, незабележимо предателство.

Това е лесно да се провери от опит: ние даваме на всеки - дори на най-безполезните и неуспешни представители на сегашния елит - реална задача и искаме изпълнение според критериите във военно време (не според критериите на войната, а само на военната операция, но това е напълно достатъчно).

Ако не успеят, дори няма значение защо и кой им е наредил да го направят. Те току-що приключиха. А ако се справят, значи са наши. Нека просто станат такива. Всичко се случва за първи път. Така че можете да станете руснак във всеки един момент, коригирайки предишната си нерускост (или липса на рускост).

Сега всички ние сме или руснаци и сме отговорни един за друг и нашата обща победа, или ... (няма къде да бягаме ...)

Властта няма повече луфт за маневри в страната. Изобщо. След като започна това, което тя започна, е невъзможно да се спре по дефиниция. Така компромисът се срина необратимо, самото жизнено пространство за 6-тата колона изчезна.

На езика на Грамши ние излязохме отвъд „цезаризма”, тоест прагматичния флирт със световната капиталистическа система, в която напразно се опитвахме да се вместим, но при условията на запазване на суверенитета. Днес е ясно: или хегемонията на либералния Запад, или суверенна Русия – суверенна като цивилизация, като култура, като субект.

Сега можем да отговорим на хегемонията само с контрахегемония. И сега няма значение, че Министерството на културата отхвърли отличен проект за традиционни ценности. Традиционните ценности са необходими на държавата, обществото, хората и нашите войници, които сега дават живота си в битката срещу хегемонията, както въздухът е необходим.

Сега те не просто ще бъдат предложени, а ще бъдат длъжни да ги формулират и следват. Все пак това е условието за победа. Едно от малкото, които са се превърнали не в желание, а в жизненоважна необходимост.

Да, сега не виждаме адекватни движения и съответните промени в Русия. И в същото време операция Z вече коренно промени всичко. И тези промени неизбежно ще се случат. Елитът просто няма избор: или да се присъедини към контрахегемонията, или да изчезне в историческата забрава.

Руската идея вече не е нещо, което можем свободно да избираме (или да отхвърляме). Без нея никой не може да съществува. Въпреки че можете да опитате, но не бих ви посъветвал, това е като да изключите достъпа си до кислород, когато тялото има нужда от него.

Със сигурност силата на инерцията е такава, че не всички разбраха какво се случи на 22 февруари 2022 г. Нищо, скоро ще разберат. За всичко, което следва, няма да се изисква субективно решение на властите, всичко ще се развива автоматично.

Виждам го кристално ясно. Ако нямаме друг начин, тогава ни остава само едно – да победим. Историята не ни е оставила шанс за „или“.

Превод: СМ