23.02.2022

Преди и след обръщението на Владимир Путин.

Седем години след 2014 година за мен беше изключително болезнено да коментирам темата за Донецката народна република и Луганската народна република, и като цяло за Украйна. Съсипването на руската пролет го преживях като лична драма и страшна загуба. Направих всичко възможно, въпреки тогавашните намерения на Кремъл, за да се състои референдум за независимостта на ДНР и ЛНР.

Някои близки на мен хора загинаха в битката за Донбас. Част от мен, може би най-хубавата, също загина там. Бележките, които писах през пролетта на 2014 година, съставиха цяла една книга "Украйна: моята война". Тя е издадена и преведена на няколко чужди езика.

При думата "Новороссия" през всичките тези години изпитвам остра, физическа болка. Не мога да разбера защо нашата власт остави това, което не трябваше, и не направи това, което очевидно бе длъжна да направи. Не разбирам и сега.

На мен ми беше съвършено очевидно, че нещата не трябва да останат така. Последното ми изказване по федералните канали (Первый) звучеше така:

"Изгубим ли Донбас, ще изгубим Крим. Изгубим ли Крим, ще изгубим Русия."

Именно заради съдържанието си то стана последно.

После започнаха Минските преговори. Но тогава вече бях престанал да говоря каквото и да било на тази тема. От едно неправилно решение логически произтече и друго. Всичко беше безполезно. Кремъл не беше готов да действа решително в ситуация, която геополитиката беше кристанлно ясна.

Глобалистите ни отнеха Украйна. И докато не върнем всичко обратно, те няма да се успокоят и ще продължат и нататък. Никой няма да признае Крим, докато не ги заставим да го направят.

Тръмп със своя реализъм беше прозорец на възможността за относително хармонично урегулиране на ситуацията. Той не беше глобалист. Но това не се получи. Когато на власт отново дойде глобалистът и атлантик Байдън, всичко стана отново фатално.

И сега, със закъснение от 7 кошмарни години, Кремъл прави това, което трябваше да направи преди много време. Ето това е ужасната цена на фразата „по-добре късно, отколкото никога”. Но наистина е по-добре от никога. По-добре.

Днес на 21 февруари, 2022 година ние признахме ДНР и ЛНР. При това в границите преди началото на наказателната операция. Цивилното население бързо напуска Донбас. Означава точно това, което мислите.

Едва сега преминахме точката отвъд, която няма връщане. Вече не можем да се върнем назад. Късно е.

Влязохме в Руската пролет-2. Моите приятели, братя и сестри от Донбас чакаха. Колко непоносими бяха тези 7 години. Не можех да ги гледам в очите, както сърбите след бомбардировките на Белград от НАТО.

Тогава трябваше да помогнем. И те не помогнаха [руските власти, б.р.]. С хората от Донбас е не по-малко страшно и унизително. Да, не ги изоставихме, не ги предадохме докрай. Но не го направихме. Едва сега се събудихме.

Сега дори нямам и най-малка представа защо. И как беше процесът на геополитическото планиране предходните 7 години. Някой си мисли, че сме спечелили време. Мисля, че сме го загубили. Но отново - "отколкото никога". И така страницата е затворена. Навлизаме в нов период.

В такава ситуация е неморално да се дистанцирате, да мълчите или да се отдръпнете. В лицето на хората и историята.

Затова започваме руската евразийска мобилизация. Не очаквам и не се надявам на нищо. Да отидем докъдето можем.

Не виждам и не искам друг път, никаква друга съдба. Битката за Украйна според Бжежински е условие за възраждането на нашата империя. За да предотврати това, Западът извърши Майдана и последвалия преврат. Строго по плановете на атлантиците. И отговорът на евразийците може да бъде само един. Същият. Е, нека започнем с изповед. Това вече е жест. И това е решителност.

Дай Боже да продължи.

II

22.02.2022 - след обръщението на президента Путин.

Спирката на влака свърши. 7 години ужас завършени. Влакът на историята продължава. Естествено, това е само началото. През това време претърпяхме ужасни загуби. Нашите близки загинаха. Застоят лазеше по нервите. Лъжи и отровени чувства и мисли. Точката, от която не можем да се върнем свърши.

За последен път ще кажа: тези, които преди 7 години подкрепиха меко казано "хитрия план"... С една дума, само ние бяхме прави този път. Хората на руската пролет. Воините от Новороссия.

Новороссия е територията на бъдещето. И сега "Крим е наш" ще изглежда като компромис и полумярка. Духът, който живее в Донбас, ще промени всичко. Не само в Новороссия, но и в самата Русия. Не е лесно да го свалиш от дневния ред.

Президентът говори за декомунизация. Мисля, че той имаше предвид не само неизбежността на по-нататъшното разпадане на Украйна, изкуствено създадена от болшевиките (няма болшевики - няма Украйна), но и факта, че Русия е на повече от един век (оттук и призивът в речта на президента към Империя) и че ние сме носители на нова идеология – не либерална, очевидно, но не и комунистическа. Ние сме хората на Империята. Ние, руснаците, не сме за миналото, ние сме за бъдещето.

"Крим е наш" откъсна петата колона от властта. Сега ще има отлюспване на Шестата колона. Колебанията на редица фигури в Съвета за сигурност са или прикритие (сред силоваците), или върхът на айсберга.

Значителна част от руския елит днес получи съкрушителен удар. През 2014 г. 6-тата колона залегна на амбразурата, за да не стане Донбас никога „наш“. И почти 8 години тя държеше тази защита. Днес портите на града се пропукаха. Това, което ще се случи след това, няма да е лесно. Вероятно по-трудно, отколкото изглежда.

И разбира се, Вашингтон и Лондон вече в този момент включват своите контрамерки. Някои от тях са предвидими, но някои не са. Трябва да се подготвим за истинската голяма конфронтация.

Честито на жителите на Новороссия. Вие, с вашия живот, с вашата кръв, с вашата вяра, направихте този ден възможен. Това е вашата победа. Нека си спомним тези, които вече не са с нас. Не, това е грешен израз: нашите мъртви са винаги с нас и само те са истински с нас, защото мъртвите не предават.

Слава на Новороссия! Положено е второто начало на голямата славянска реконкиста.

Превод: СМ