Забелязах, че съзнанието на мнозина просто не се справя със събитията на 24 юни. Затова се повдига тенденцията: “Това просто не се случи”, “Нищо не беше наистина”, “Те там нарочно”. Само така може да се притъпи острата болка от случилото се.

Когато става дума за защитна реакция на широкото общество, което не е особено потопено в сферата на смислите – в случая политологичните, това е разбираемо и допустимо: хората търсят вратички за непрекъснатост на рутинния поток на живота, в който събитията са или микроскопични, или изобщо ги няма. Но когато това същото започнат да го прокарват онези, които претендират за сериозност и дълбочина на анализа, това изглежда просто жалко. Всъщност остраната фаза на събитията от 24 юни разреши, но не приключи нищо напълно: сега трябва да последват някакви конкретни действия от властите, които да изяснят ситуацията и едва след това ще настъпи минимална яснота. Засега може да се коментират преждевременно смислите: понеже процесът като цяло не е завършен, то и резултатът може да е различен. Все пак това, което започна и продължава, получава смисъл в завършването си – нито минута по-рано. Малко ли може да се случи при разгръщането на толкова критична верига събития. Пълноценните анализи предстоят.

Но това, което се случи на 24 юни 2023 г., беше първият акорд от чудовищна катастрофа. Това беше авария на руската държавност, която се избегна в последния момент и всъщност на много висока цена.

Засега по същество ясно се прояви проблемът на пасионарността. Когато фатално не достига в центъра на системата, тя започва спонтанно да се концентрира в периферията. На единия полюс виждаме явен излишък на пасионарност. А на другия явния и недостиг. Това е видимо основният енергиен проблем на властите. И трябва да се реши спешно.

В термините на теорията на елитите на Парето това същото се описва като конфликта на елита и контраелитите. Ако елитът, намиращ се вече на власт, няма достатъчен обем властови качества, той неминуемо рано или късно ще бъде изхвърлен от контраелитите, които не са допускани до власт, но които имат властови качества в излишък.

И накрая, остро се изправя въпросът за легалността и легитимността. Въстаналите пределно радикализираха проблема, но само го поставиха. Не е получил окончателно решение. А сега е тук с нас и не можем да я избегнем.

Сега е преломен момент. Точка на бифуркация. Обобшено давам два сценария. Добър и ужасен. Прекрасен в наложилата се ситуация очевидно няма, както и няма просто лош. Лошият сценарий мигновено ще прерасне н ужасен.

— Добър сценарий. Кадрови решения в редица важни ведомства. Тук почти всичко е очевидно. Накой се е показал като герой, друг като предател или страхливец. Несъмнени герои са Путин и Лукашенко. Именно те спасиха страната, надвиснала над бездната. Но тези, които направиха ситуацията възможна, които я способстваха и които не успяха да я предотвратят, а когато всичко започна, бяха неспособни адекватно да реагират - с тях трябва да се сбогуваме рязко. Такова решение ще укрепи позициите на върховната власт и ще възстанови разклатеното уважение към него, вярата в силата на истинския Суверен.

При това сега следва да се обърне внимание на обобщената програма, която спешно я обнародва Пригожин: на обществото остро не му стига справедливост, чест, мъжество и уж от страна на елитите. До такава степен не стига, че това предизвиква вече най-ужасен взрив. Защо тази идея не бъде взета на въоръжение от самата власт? Путин сега (а и винаги) се е намирал в това положение, че може да направи това, а и ще му се получи със сигурност. И така:

• — Ротация на елитите
• — Наказание на страхливците и предателите
• — Поощряване на верните и храбрите
• — Корекция на идеологията към патриотично самосъзнание, социална справедливост и истинско включване на обществото във войната

По-малко пиар и повече реалност. И всичко ще си застане на място.

Изобщо подмяната на реалността с пиар е абсолютно зло. Рано или късно този мехур ще се спука, и ако вместо политическа система имаме само грандиозна медийна измислица, то катастрофата е неминуема. И най-важното: законите на лъжата рано или късно ни карат сами да повярваме в собствената лъжа. Това е последният стадий. Следва край.

— Ужасният сценарий. Всичко остава като сега. Нищо не се променя. От медии и блогосфера се изчиства всяко споменаване на 24 юни и участниците. Криминализират се всички призиви към патриотизъм с позоваване на метежа. За всичко се обвиняват Западът и неговите маши. Прави се извод в полза на либерализъм и всичко се удавя в пиар-технологии и победни програми.

Не искам да ви плаша, но предлагам трезво да си представим последиците от подобно решение, тоест отсъствието на каквото и да е решение. Именно това, което беше, доведе до онова, което се случи. Ако не се промени нищо, катастрофата ще се повтори и този път ще е фатална.

Побеждават онези, които имат по-висок градус на пасионарността. Печели духът. Има военни, има воини. Задачата е да събудим воините във военните.

Горко ни, ако не си извлечем урок от това.

Трябва да се сберем. Врагът започва втората и най-мощна вълна на настъплението. Единственият начин да победим метежа на “Вагнер” е да се превърнем сами във “Вагнер”.

Трябва ни армия от победители.

Превод: В. Сергеев