08.06.2022

За изоставянето на Болонската система. Тук въпросът е принципен. Въвеждането на Болонската система беше част от общ проект: пълната интеграция на Русия в глобалния свят, което означава приемане на всички норми и правила на Запада, което се приема за стандарт на глобализацията. Това се отнасяше не само за образованието, но беше основната стратегия на руското правителство от 1991 г. Привеждането на всички стандарти на живот - образование, икономика, култура, наука, политика, технологии, мода, изкуство, образование, спорт, медии - към стандартите на съвременния Запад беше основната цел на всички реформи. Това се отнасяше за всичко като цяло и беше основният ориентир на властта – и при Елцин, и при Путин. Въвеждането на Болонската система е безкрайно малък елемент в тази тотална стратегия.

Разбира се, имаше разлика между 90-те и 2000-те. При Елцин пълното приемане на западните модели и норми беше придружено от интеграция в глобалния свят и готовност да се жертва всичко за това, включително суверенитет и независимост. Следователно стандартизацията вървеше ръка за ръка с де-суверенизацията.

При Путин суверенитетът беше провъзгласен за най-висока ценност, но западнизирането и стандартизацията продължиха. Очевидно, следвайки примера на Петър Велики, Путин реши да използва западни технологии за укрепване на страната и в един момент, разчитайки на тези заети стандарти, да нанесе съкрушителен удар.

Самият Петър отвори прозорец към Европа, за да гледат оттам руските оръдия. В същото време Петър също наруши руската традиция, а Путин получи общество, където традицията вече беше нарушена.

Ако приемем като хипотеза, че Путин е продължил стратегията за копиране на западната система в интерес на укрепването на руския суверенитет и просто няма други разбираеми хипотези, то с началото на специалната военна операция настъпи моментът на истината: беше време да отвърне на удара.

И той беше нанесен. По Запада, който упорито се опитваше да откъсне Украйна от нас, заблуждавайки и хипнотизирайки простодушното малоруско население. И отново паралелът с Петър е очевиден: битката при Полтава, към която съвременна Русия упорито се движи от февруари 2022 г. Всичко е сходно .

Но има една разлика между 18 век и 21 век. Съвременните западни технологии са неразривно свързани с идеологията. Самата технология носи ясен код на глобализъм и либерализъм. Нито стоките, нито предметите са неутрални в идеологически смисъл и още повече образователните методи и научни дисциплини, които съвременна Русия сервилно копира през последните 30 години.

Отначало това беше сигнал за поражение, след това – „хитър план“ за концентрация и подготовка за ответен удар. Ударът започна. И сега какво да правим с онези елементи, технологии и институции, които Русия копира от Запада?

Това включва не само образователната система, но и всичко останало – ИТ технологии, финансови институции, културни кодове, пазарни механизми, участие в глобалното разпределение на труда и енергийните доставки и дори самата демокрация, парламентаризъм, избори, права на човека, т.е. общо взето всичко...

Русия, след 30 години доминиране на точно такава стратегия, няма абсолютно нищо - или, добре, почти нищо - свое. Болонската система е просто синдром. В този проблем всичко останало се вижда като в огледало.

И така, какво да правим със западните стандарти в ситуация, в която Западът ни изхвърли от играта, а ние трябва да му дадем солиден цивилизационен отговор?

Това като цяло е основният проблем днес. Това стана толкова остро с началото на СВО, но от своя страна самата ни Победа пряко зависи от това. В крайна сметка отношенията със същия Киев, при цялата му лудост след Майдана от 2014 г., също ни насочват към тази дилема.

Москва настоява: бъдете с нас.

Киев пита: къде отивате, за да можем да решим с вас или не с вас?

Москва отговаря: отиваме на Запад, в глобалния свят и стандартизираме всичко за това. Така беше въведена Болонската система.

Киев възразява: ако отидете на Запад, тогава ние самите отиваме там, ние сме по-близо до него и сега ще имаме Болонската система.

Москва започва да се ядосва: а тогава ще ви нараним!

Киев не се отказва и продължава с „героите“, безвизовото пътуване и... Бандера. Това е всичко, което знаем.

Но всичко е свързано с отговора на напълно разумния въпрос на Киев: къде отивате? В нашия - лукав и умишлено уклончив, или по-скоро просто грешен, нечестен - отговор.

Ако Русия отиде на Запад, то всички останали братски народи могат да го направят сами, без нея. Западните учебници и ръководства с инструкции могат лесно да бъдат преведени от английски или китайски директно на украински, казахски, таджикски и дори чеченски или татарски. Руският като междинен е напълно незадължителен.

Затова всички избягаха от нас при Елцин (да бъде проклет). Но затова и при Путин не се втурват към нас, докато ние все още оставаме в парадигмата: отиваме на Запад.

Днес този лозунг се срина. Оказва се, че ние самите не отиваме там, а Западът не само не ни чака, но и яростно ни мрази – оттук и такава неистова вълна на русофобия, открита само от специалната военна операция.

Но 30 години просто вървяхме и казвахме, че отиваме натам, на себе си и на другите.

Сега стана ясно, че не отиваме, а чиновниците от Министерството на образованието бързат да се покажат като радикални патриоти: долу Болонската система. Не изглежда ли твърде лесно?

Първо, възможно е и необходимо да се изостави системата от Болоня (ние, патриотите, се борим за това от дълго време), но простото връщане на системата към съветския модел изобщо не е опция. Това е невъзможно и безсмислено.

Необходимо е да има ясна идеология на образованието, съответстваща на Русия като цивилизация. Освен това като цивилизация, която предизвика Запада. Кой от служителите на Министерството на образованието може да се замисли за момент по толкова сериозни въпроси? В природата такива ги няма.

Второ: Болонската система е свързана с формата на обучение, както и за единни държавни изпити. Но това изобщо не се отразява на съдържанието.

Да се върнем към специалността и съветските стандарти и да запазим либералното съдържание на основните хуманитарни дисциплини е напълно безсмислен акт. Болонската система е предназначена да синхронизира либерализма и глобализма на съдържанието на образованието с общоприетите на Запад форми на обучение и оценяване.

Образованието е основният инструмент за власт над умовете. За 30 години либералите неслучайно обучават цяла армия от учители – агенти на влиянието на либерализма. Те са напълнили всички руски образователни институции - предимно университети и висши училища. За това отговаряха западните разузнавателни служби и активно поддържаха свързаните с тях средства – както в случая със Сорос, но не само.

И основното внимание обърнаха на съдържанието – идеологическите парадигми. И този въпрос не е за чиновниците. Боя се обаче, че не е и за чекистите, защото какво е било тяхното собствено образование? Нещо специално? Да, наблягаше се на патриотизма, но кой отговаряше за идейното съдържание? И отново, връщане към старите съветски кадри не е опция.

Хората най-често са достойни, но новият свят е разбиран от тях само частично, въпреки че етическият вектор е запазен. Това, уви, не е достатъчно.

Трето: дори да приемем, че властите са осъзнали сериозността на проблема със суверенно образувание, по-рано оставено на милостта на либералните агенти, и наистина са загрижени за това, то дори и в този случай проблемът не може да бъде решен без подобни трансформации в други области.

Как може едновременно да се либерализира и де-западнизира образованието и да се запазят западните либерални стандарти във всички други области на живота?

Пазарът, капитализмът, дигитализацията, изкуственият интелект, безкритичната вяра в научно-техническия прогрес, роботизацията, в крайна сметка, демокрацията, парламентаризма, гражданското общество и човешките права - всичко това са следи от либералните западни стандарти и са пуснали толкова дълбоки корени в обществото, че самата мисъл за необходимостта да ги изтръгнем от когото и да било – който е на власт, разбира се, не сред хората (народът разбира всичко по-ясно и просто) – ще о ужаси.

Това непременно ни води в идеологически конвулсии. Вече не е възможно да продължим да копираме Запада и неговите разпоредби, стандарти и правила. Бяхме изключени от актуализацията и освен това дупките и кръпките, вградени в технологиите, вече са активирани за самоунищожаване и изтриване на данни.

Разчитахме на него и естествено ни разочароваха. Тогава отчаяно се втурнахме да заместваме вноса. Като, нека изградим модерен Запад за себе си, абсолютно същият, само че без ЛГБТ+. А може и с ЛГБТ+, само че с „патриоти“, лоялни към властите. Ще изхвърлим проклетата Западна Болонска система и ще въведем нашата собствена „Руска Болонска система“. И така във всичко.

Много умно решение. Докато работим по него, е безполезно да предлагаме нещо наистина смислено. Разбира се, има изход, но правителството първо трябва да се увери, че това, което предлага днес, изобщо не е изход. Нищо общо с излизането. Стъпчици.

Нека не започваме да мислим суверенно, всичко ще се сведе до превод на инструкцията за употреба на прахосмукачката на старославянски или да вържем червена вратовръзка на прахосмукачката.

Убедил съм се, че е абсолютно безсмислено и дори порочно да се дават съвети на хора, които не се нуждаят от тях, а освен това съм убеден, че те самите знаят всичко. Затова трябва да сме готови за играта на огледала – отхвърлянето на Болонската система, отхвърлянето на отхвърлянето на Болонската система, отхвърлянето на отхвърлянето на отхвърлянето на Болонската система и т.н.

А също и с всички други замествания на вноса. Когато този цикъл приключи, тогава ще говорим сериозно за реформи в образованието. И то не с когото и да било.

Превод: СМ