Първата година от тази война съдържа няколко фази. Във всеки от тях много се е променило в Русия, в Украйна, в световната общност.

Първата фаза: Успехите

Първата внезапна фаза беше белязана от успеха на Русия: в хода си руските войски от север преминаха Суми, Чернигов и достигнаха Киев, беше посрещната с вълна от ярост на Запад. Москва доказа сериозността на намеренията си за освобождаването на Донбас и с бърз удар от Крим установи контрол над още две области - Херсон и Запорожие, както и над част от Харковска област.

Макар и с трудности, е превзет стратегически важният град Мариупол на ДНР. Като цяло Русия, действайки светкавично и неочаквано, постигна значителен успех в самото начало на операцията. Въпреки това не знаем напълно какви грешки са допуснати на този етап, довели до последващи неуспехи. Този въпрос все още трябва да бъде проучен. Но със сигурност изводи са направени.

Като цяло тази фаза продължи през първите два месеца от СВO. Русия разшири присъствието си, справи се със санкциите и безпрецедентният натиск, установи се в регионите, създадоха се временни граждански администрации /ВГA/.

При наличието на видими и значими успехи Москва беше готова за преговори, които да консолидират военните постижения с политическите. Макар и неохотно, Киев също беше склонен да преговаря.

Втора фаза: естественият провал на преговорите

Но тогава започна втората фаза. Тук в пълна степен се проявиха военно-стратегическите пропуски в планирането на операцията, неточността на прогнозите и несбъднатите очаквания както от реакцията на местното население, така и във връзка с готовността на редица украински олигарси, при определени условия, да подкрепят Москва.

Настъплението започна да заглъхва и в някои райони Русия беше принудена да отстъпи от позициите си. Военното ръководство се опита да постигне някои резултати чрез преговори в Истанбул, но това не доведе до успех.

Преговорите загубиха смисъл, тъй като Киев смяташе, че може да разреши конфликта в своя полза с военни средства .

От този момент нататък Западът, подготвил общественото мнение с яростната русофобия от първата фаза, започна да снабдява Украйна с всички видове смъртоносни оръжия в безпрецедентен мащаб. Положението малко по малко започна да се влошава.

Третата фаза: патовата ситуация

През лятото на 2022 г. ситуацията започна да се превръща в задънена улица, въпреки че Русия имаше известни успехи в някои области. До края на май окончателно бе превзет Мариупол.

Третата фаза продължи до август. През този период противоречието между разбирането на СВО като стремителна и бърза операция, която трябваше да премине в политическа фаза, и необходимостта от провеждане на военни действия срещу прекрасно въоръжен противник, който получава логистична, разузнавателна, технологична, комуникационна и политическа подкрепа, от целия Запад. При това на фронт с огромна дължина.

Москва все още се опитваше да продължи със СВO, както първоначално беше планирано, без да иска да безпокои обществото като цяло и без да се обръща директно към хората. Това породи противоречие в настроенията на фронта и тила, доведе до разногласия във военното командване. Ръководството на Русия не искаше да пусне войната вътре в себе си , като по всякакъв възможен начин отлагаше императивът за частична мобилизация, който беше узрял по това време.

През този период Киев и Западът като цяло преминаха към терористична тактика - избиваха цивилни в самата Русия, взривиха Кримския мост и след това газопроводите "Северен поток 1" и "Северен поток 2" .

Четвъртата фаза: контраатаките на киевския режим

Така навлязохме в четвъртата фаза, белязана от контранастъплението на въоръжените сили на Украйна в района на Харков, който вече беше частично под контрола на Русия в самото начало на СВО. Украинските атаки се засилиха и в други сектори на фронта, а масираната доставка на инсталации HIMERS и снабдяването на въоръжените сили със затворена сателитна комуникационна система Starlink, съчетана с редица други военно-технически средства, създаде сериозни проблеми за руската армия, която на първия етап не беше готова.

Отстъплението в Харковска област, загубата на Купянск и дори Красни Лиман, град на територията на ДНР, е резултат от „полувойната“ (по точното определение на Владлен Татарски). Атаките срещу „старите“ територии също зачестиха – обстрелите на Белгородска и Курска области станаха редовни. Противникът също поразяваше отделни цели с дронове в дълбочина на руска територия.

Вече не беше възможно да се воюва и да не се воюва едновременно, тоест да се държи обществото на дистанция от случващото се в новите територии.

В този момент СВO се превърна в пълноценна война . По-точно, тази извършила се трансформация най-накрая беше сериозно осъзната в руския елит.

Пета фаза: решителен обрат

Тези провали бяха последвани от петата фаза, която, макар и много закъсняла, промени хода на нещата . Путин предприе следните стъпки: обяви частична мобилизация, рокади във военното ръководство, създаване на Координационен съвет за специалната операция, преминаване на военната индустрия на засилен режим, по-строги мерки за нарушаване на държавните отбранителни поръчки, и т.н.

Кулминацията на тази фаза беше провеждането на референдум за присъединяване към Русия на четири субекта - ДНР, ЛНР, Херсонска и Запорожка област, решението на Путин да ги приеме в състава на Русия и програмната му реч на 30 септември по този повод, където той за за първи път напълно откровено обяви конфронтацията на Русия със западната либерална хегемония , за пълната и необратима решимост за изграждане на многополюсен свят и за началото на острата фаза на войната на цивилизациите , където съвременната цивилизация на Запада беше обявена за "сатанинстка“. В по-късната си реч на Валдай президентът още веднъж потвърди и разви основните тези.

И въпреки че след това Русия беше принудена да предаде Херсон, отстъпвайки още повече, атаките на въоръжените сили на Украйна бяха спрени, защитата на контролираните линии беше засилена и войната навлезе в нова фаза.

Като следваща стъпка в ескалацията започна редовното унищожаване от Русия на военно-техническата, а понякога и на енергийната инфраструктура на Украйна, с ракетни и бомбени удари.

Започна прочистването на обществото отвътре: предателите и съучастниците на врага напуснаха Русия, патриотите престанаха да бъдат маргинална група, позициите им на безкористна преданост към Родината станаха - поне външно - етичният мейнстрийм.

Ако по-рано либералите правеха системни изобличения срещу всеки, който по някакъв начин проявяваше своите леви или консервативни възгледи, критични към либералите, Запада и т.н., сега, напротив, всеки носител на либерални настроения автоматично беше заподозиран най-малкото като чужд агент, а дори предател, саботьор и съучастник на терористите. Публичните концерти и изпълнения на открити противници на СВO бяха забранени. Русия започна пътя към своята идеологическа трансформация.

Шеста фаза: отново равновесие

Постепенно фронтът се стабилизира и възниква нова патова ситуация. Сега никой от противниците не може да промени хода на събитията. Русия беше подсилена с мобилизирания резерв. Москва подкрепи доброволците и особено ЧВК Вагнер, които успяха да постигнат значителни успехи в обръщането на хода на военните действия в местните театри на военни действия. Бяха взети много необходими мерки за снабдяване на армията и снабдяване с необходимата техника. Доброволческото движение е в разгара си.

Войната навлезе в руското общество.

Тази шеста фаза продължава до днес. Характеризира се с относителен баланс на силите. В такова състояние и двете страни не могат да постигнат решителни и преломни успехи. Но Москва, Киев и Вашингтон са готови да продължат конфронтацията толкова дълго, колкото е необходимо.

С други думи, въпросът колко скоро ще приключи конфликтът в Украйна загуби смисъла и актуалността си.

Едва сега влязохме истински във войната, осъзнахме този факт. Това е един вид битие във война. Труден, трагичен и болезнен живот, от който руското общество отдавна е загубило навици и по-голямата част от него всъщност никога не е познавала войната.

Превод: ЕС

Директивата на Дугин: Русия излиза от наркозата - шестте етапа на спецоперацията - Поглед Инфо