Руският философ Александър Гелевич Дугин през юли миналата година оглави Висшето политическо училище на името на. Иван Илин в Руския държавен хуманитарен университет. Внезапно, през април тази година, в социалните мрежи започна ураганна кампания за дискредитиране на това училище, както и на сочените за „руски фашисти“ фигури на Илин и Дугин.
Индия - за изненада на мнозина - днес има най-бързо развиващата се икономика. Въз основа на резултатите от 2023 г. БВП на страната е нараснал с 8,4%. До 2027 г. тя ще стане третата по големина икономика в света. Ако тази тенденция продължи, Индия има шанс да изпревари САЩ и дори Китай през 30-те години.
За разлика от много близки хора, аз не вярвам, че самите мигранти са зли. Убеден съм, че злото е в либерализма, русофобията на елитите и корупцията, които правят миграцията това, което е.
Живеем в епоха на голям преход. Ерата на еднополюсния свят завършва, идва ерата на многополярността. Промените в глобалната архитектура на световния ред са фундаментални. Понякога процесите се развиват толкова бързо, че обществената мисъл изостава от тях. Още по-важно е да се съсредоточим върху разбирането на грандиозните събития, които разтърсват човечеството.
2024 г. в Русия е провъзгласена за Година на семейството. Очевидно е, че в тази област положението ни е доста неблагополучно. Бесните цифри на разводи, аборти и падение на раждаемостта представляват сами по себе си катастрофа от държавен мащаб.
Основният проблем през 2024 г. ще бъде същият фундаментален проблем, както преди: това е конфронтацията между двете вълни – затихващата вълна на еднополюсния световен ред с хегемонията на САЩ и страните от колективния Запад и надигащата се вълна на многополюсен свят, въплътен в БРИКС-10.
Ако говорим сериозно, то либералната хегемония в Русия е все още доста здрава. Работата е, че на практика всички основни установки, прокарани в обучението, хуманитарните науки и културата след 1991 г. са изградени на строго либерални коловози.
В навечерието на 2024 г. си струва да хвърлим поглед върху цялостната картина на света и основните геополитически тенденции. Като цяло сме в момент на преход от еднополярност към многополярност.
Наскоро базираният във Вашингтон Международен център за ненасилствени конфликти издаде поредното ръководство за провеждане на цветни революции, наречено „Насърчаване на четвъртата демократична вълна: Ръководство за противодействие на авторитарната заплаха.“
Позицията на Путин по отношение на събитията в Палестина е много точна. Той е против суровите действия на Израел и по-скоро е на страната на палестинците. Но със сигурност не е съгласен с действията на Хамас.
Южен Кавказ е сериозен проблем за Русия. Впрочем това се отнася за всички съседни страни от постсъветското пространство, с изключение на Беларус. Само с Минск отношенията са фундаментални и надеждни. Всичко останало е силно проблематично.
Южен Кавказ е сериозен проблем за Русия. Но е така с всички съседни страни, с изключение на Беларус. Само с Минск отношенията са фундаментални и надеждни. Всичко останало е силно проблематично.
Ескалацията в Израел може да доведе до верижна реакция. Палестинците нямат шанс в такава война, защото не могат да унищожат Израел или да му нанесат значително военно поражение.
Наближаваме много важен етап. Във всеки смисъл и на всяко ниво. Формулата либерализъм + патриотизъм, която ръководеше управлението през последните 23 години, окончателно рухна. Всъщност на базата на нея – тоест на баланс със Запада, на постоянна игра с него за оставане в неговата система и защита на суверенитета – външнополитическата, вътрешнополитическата и икономическата система се превърна в анахронизъм.
Трябва да проведем мисловен експеримент и да си представим какво друго лошо - освен нанасянето на ядрен удар - може да ни причини Западът, който воюва с нас? Какви санкции трябва да бъдат наложени? Кого да изгони? Как да унижи? Откъде да изтласка? От какво да ни лишим? (Ние не обмисляме ядрен удар, те няма да го нанесат, а ако го направят, ще е все едно, тъй като и ние ще го нанесем).
Войната, която сега водим с колективния Запад, е война на цивилизации, в която срещу нас се бият цивилизацията на Антихриста, цивилизацията на Сатаната, сатанинското и дяволско общество. Русия се бори срещу това. Ние се борим с тази цивилизация в името на Бог.
Сближаването между Русия и КНДР е страхотна инициатива. Именно срещите и преговорите между руския президент Владимир Путин и наследствения глава на КНДР от слънчевата династия Ким Ким Чен Ун станаха основната сензация на ИИФ (Източния икономически форум).
Даша, в самото начало на СВO, веднъж ми каза: „Пригожин е толкова силен и уверен, смел, остър, че със сигурност никой не се моли за него. На никого дори не му минава през ум. Нека поне започнем да се молим за него…”
След като сме се утвърдили като суверенна цивилизация, трябва да променим доминиращия дискурс. Това, което всички се страхуваха или срамуваха да кажат (какво ще си помисли за нас Западът, световната общност...), сега най-сетне трябва да се каже ясно и открито.
Патриотите са основната опора на Путин. Не само електорална, но историческа, социална, онтологична. Патриоти (всякакви) в Русия са 85%. Либералите (съзнателни или несъзнателни) са около 15%. В елита процентът е обратен - 85% либерали и 15% патриоти. Следователно, когато хората от народа казват „всички“, те имат предвид 85%, които са наоколо (и това са патриотите). Но елитите, когато казват „всички“, имат предвид и 85% (но в случая хищници и жители на Рубльовка). И отново „които са наоколо“.