Интуитивно, за всички е повече или по-малко ясно: Русия се опитва да съхрани суверенитета. Това е здравословна реакция спрямо глобализацията. Но от здравословната, почти инстинктивна реакция, до ясната картина на света, до систематизирания възглед и обоснованата разумна алтернатива има огромно разстояние. То расте с всеки изминал ден, докато ние решаваме (с променлив успех) технически въпроси – включително в геополитиката. Пустинята се разгръща.
И все пак: на фона на последователната интелектуална дегенерация на цялата система, отделните правилни и коректни стъпки, съответстващи на ясната геополитическа логика (като например решителното военно участие в сирийската криза), са позитивни моменти, които трябва да бъдат оценени като такива. Много неща – почти всички – отвращават, но руските войски в Сирия – не. Напротив, те внушават предпазлива радост. Недостатъчни, закъснели, грешни, или не толкова грешни … но това е по-добре, отколкото нищо.
Горе-долу такава е разликата между религията – едно студено понятие, и вярата. Тя живее с нас. Когато ни напусне, това е катастрофа. Tя ни напуска, но и ни крепи в моменти на отчаяние. Българите не са религиозни, просто защото българският клир никога не е бил нито много активен, нито много уважаван. На него по традиция не се доверяваме много, затова е трудно да си български духовник и едновременно да бъдеш висок пример. Има нещо протестантско в българското отношение към църквата. Много често сме вярващи хора напук на църквата. Умните попове го знаят и не драматизират. Българите не са религиозни в смисъла, в който са религиозни поляците, испанците, може би и италианците. Българите са религиозни както са религиозни французите – положително отношение към Светата католическа църква, но с едно наум. Все пак днес Франция живее след Френската революция, когато гориха манастири и вдигаха на вили архиепископи.
От какво се страхуват аналитиците и футуролозите, оценявайки еднополюсното статукво? Страхуват ли се от многополярността? Формално – да, и се стараят активно да й противодействат, стъпквайки още в зародиш и най-малките тенденции в тази посока. Според геополитическата логика най-вероятна платформа за такава многополярност би могла да бъде континентална Русия – на различни етапи от своята история Евразия традиционно изпълняваше роля на главен опонент на Запада. Философията на руските евразийци от 20-те и 30-те години на ХХ век и новото раждане на това течение в неоевразийството на 90-те, подготвиха идейната почва и набелязаха основните тенденции на световната антизападна стратегия. Но и субективно, и обективно, съвременна Русия все още е прекалено далеч от възможността пълноценно да се движи в тази посока, да вземе поливерсума за своя основен девиз и да въвлече в глобалната антизападна, антисъвременна революция другите общества. Това е възможно, но е малко вероятно в близкото бъдеще.
Всички тези събития предопределят и прогнозата за следващата седмица, но и за по-дълги срокове. Очакват ни: - ескалация на великата война на континентите (атлантици против евразийци); - активизация на руската дипломация по отношение на идеята за многополюсния свят в глобален мащаб и поредица от признаване на присъединяването на Крим; - формиране на нови политически субекти в югоизточна Украйна и подготовка за референдум; - ожесточаване на репресиите на нелегитимната власт (Съветът за сигурност на Украйна се превърна в нелегален наказателен орган и да му се подчиняват в тези обстоятелства за украинците не само не е задължително, но и престъпно; - подем на съпротивата и пряко противопоставяне на властта от страна на отрядите на Самоотбраната от Юга и Изтока; - вероятното назначаване от Виктор Янукович на легитимни губернатори в Юга и Изтока на Украйна, възможно е това да стане и в западните области, които ще станат символи на общоукраинската съпротива срещу престъпните бандитски формирования, завзели властта в Киев; - подготовка за контратерористична операция в Украйна от страна на руски миротворци; - симетрична подготовка на хуманитарна интервенция от сини каски на ООН в Западна Украйна.